Историята, която Западът не разбира
Въпрос: В предишната част на разговора казахте, че руснаците и западните общества възприемат историята по напълно различен начин. Смятате ли, че именно тук се крие една от основните причини за неразбирателството около войната в Украйна?
Владимир Соловьов: Без съмнение. Според мен Западът така и не успя да разбере как руснаците възприемат собствената си история. За много европейци Втората световна война е едно от големите събития на XX век. За нас тя е нещо много повече. Тя е част от семейната памет. Тя присъства във всяко семейство, във всяка биография, във всяка снимка на дядо или прадядо, останала в стар албум.
Когато руснакът говори за войната, той не говори за абстрактни събития от учебниците. Той говори за свои близки хора. За роднини, които не са се върнали от фронта. За хора, които са загинали в обсадения Ленинград. За семейства, които са били унищожени. За милиони човешки съдби.
Затова реакцията на Русия към всичко, което е свързано с нацизма, е различна. За европейците това често е политически спор. За руснаците е въпрос на памет и на историческо оцеляване.
Защо темата за Бандера остава толкова болезнена
Въпрос: На Запад често не разбират защо руските медии и руските политици толкова често се връщат към темата за Бандера и украинския национализъм.
Владимир Соловьов: Именно защото не познават историята така, както я познаваме ние.
Когато в Русия се спомене името на Степан Бандера, много хора не мислят за исторически спор между учени. Те мислят за конкретни престъпления, за конкретни жертви и за конкретни трагедии. За огромна част от руското общество това не е абстрактна политическа тема.
Аз самият имам семейни причини да гледам на този въпрос по определен начин. Част от моето семейство е пострадала по време на войната. Затова, когато някой се опитва да представя определени фигури като национални герои, в Русия това предизвиква съвсем различна реакция от тази в Европа или Америка.
Тук не става дума само за политика. Става дума за историческа памет.
Войната през очите на руснаците
Въпрос: Искате да кажете, че руснаците гледат на днешния конфликт през призмата на Втората световна война?
Владимир Соловьов: До голяма степен да.
Разбира се, това не означава, че днешната война е буквално повторение на събитията от 1941–1945 година. Историята никога не се повтаря по абсолютно същия начин. Но историческите асоциации съществуват.
Когато руснаците виждат символи, лозунги или личности, които свързват с определени страници от миналото, те реагират по различен начин от западния наблюдател.
На Запад често се гледа на подобни въпроси като на част от културни и политически спорове. В Русия те се възприемат като част от националната памет.
Това е огромна разлика.
И според мен именно тя обяснява защо толкова често говорим едни и същи думи, а влагаме в тях напълно различен смисъл.
Русия и усещането за заплаха
Въпрос: Западните политици често твърдят, че Русия преувеличава заплахите пред своята сигурност.
Владимир Соловьов: Това също е въпрос на различен исторически опит.
Русия има различна история от тази на Съединените щати. Америка е защитена от два океана. Русия няма подобен географски лукс.
През вековете сме преживели множество нашествия. Нашата историческа памет е изградена по различен начин. Когато в Русия се говори за сигурност, това не е теоретична дискусия. Това е тема, която е пряко свързана с историческия опит на страната.
Понякога на Запад изглежда, че хората разглеждат международната политика като академичен спор. В Русия подобни теми се възприемат много по-конкретно.
Това не означава, че Русия винаги е права. Не означава, че няма различни мнения. Но означава, че руското общество възприема въпросите за сигурността много по-емоционално и много по-дълбоко.
Защо Москва и Европа все по-трудно се чуват
Въпрос: Къде според вас се скъса връзката между Русия и Европа?
Владимир Соловьов: Не мисля, че има един конкретен момент. Това беше дълъг процес.
След края на Студената война в Русия съществуваше надеждата, че ще бъде изграден нов модел на отношения. Много хора искрено вярваха, че ще има общо пространство на сигурност, общи правила и взаимно уважение.
Постепенно обаче започна да се натрупва недоверие.
Руснаците започнаха да усещат, че техните опасения не се възприемат сериозно. Че позицията им често се разглежда като нещо второстепенно. Че решенията вече са взети предварително, а от Русия се очаква просто да ги приеме.
Това усещане постепенно се натрупваше години наред.
Когато подобно недоверие се натрупва десетилетия, в един момент то започва да определя политиката.
Историческа памет срещу политическа логика
Въпрос: Значи според вас днес има не само политически, но и психологически конфликт между Русия и Запада?
Владимир Соловьов: Точно така.
Много хора разглеждат международните отношения само през призмата на интересите, икономиката или военния баланс. Всичко това е важно. Но има и друго измерение.
Има памет.
Има идентичност.
Има исторически опит.
Понякога именно тези фактори се оказват по-силни от чистата политическа логика.
Западът често анализира Русия като държава. Руснаците обаче много често мислят за Русия като за цивилизация. Това е съществена разлика.
Докато тази разлика не бъде разбрана, ще бъде много трудно да се намери общ език.
Превод: ПИ
/Следва трета част/
