Санкт Петербург рядко попада в центъра на военните бюлетини. През по-голямата част от конфликта вниманието беше насочено към фронтовите райони, към Крим, към граничните руски области Белгород, Курск и Брянск, както и към енергийната и транспортната инфраструктура в европейската част на Русия. Именно затова съобщението на губернатора Александър Беглов за мащабна атака с безпилотни летателни апарати срещу втория по големина руски град привлече толкова голямо внимание.
Според официалната информация, публикувана рано сутринта на 6 юни, системите за противовъздушна отбрана са били приведени в действие заради масирано нападение с дронове. Жителите са получили препоръка да останат по домовете си, а работата на летище Пулково е била временно ограничена. Подобни мерки обикновено се предприемат само когато съществува риск от падане на отломки или когато въздушната обстановка е оценена като потенциално опасна.
На пръв поглед това е поредният епизод от продължаващата война на дронове между Русия и Украйна. Ако обаче се погледне по-внимателно, се вижда по-дълбока тенденция. През последните две години безпилотните системи постепенно промениха характера на конфликта. Те направиха възможно нанасянето на удари на стотици, а понякога и на над хиляда километра от фронтовата линия. Градове, които доскоро изглеждаха извън обсега на бойните действия, започнаха да се сблъскват с последствията от войната.
Санкт Петербург има особено значение в тази картина. Градът не е просто голям индустриален център. Там са концентрирани корабостроителни предприятия, логистични възли, научноизследователски структури и важни елементи от транспортната система на Северозападна Русия. През пристанищния комплекс преминават значителни товарни потоци, а регионът има ключова роля за връзките с Балтийско море.
Засега липсват данни за сериозни поражения върху критична инфраструктура. Няма и независимо потвърждение какви точно цели са били преследвани от организаторите на атаката. В подобни ситуации информацията неизбежно пристига на части и често остава противоречива в продължение на часове или дни. Но дори без мащабни разрушения самият факт на подобна операция има значение.
Войната с дронове се различава от класическите въздушни кампании. Тук не става дума само за физически щети. Огромна част от ефекта е свързана с принуждаването на противника да изразходва ресурси. Всеки прихванат апарат изисква работа на радари, оператори, средства за радиоелектронна борба, ракети за противовъздушна отбрана и постоянно дежурство на персонал. Когато атаките станат регулярни, те започват да натоварват цялата система.
Показателни са и данните, публикувани от руското Министерство на отбраната. Според официалното съобщение през нощта са били свалени общо 376 дрона над различни руски региони, над Черно море, Азовско море и Абхазия. Тези цифри не могат да бъдат независимо потвърдени, но ако са близки до реалността, става дума за една от най-мащабните въздушни операции с безпилотни средства от началото на конфликта.
Тук възниква въпрос, който все повече военни анализатори поставят. Ако всяка следваща страна е способна да произвежда стотици дронове месечно, а в някои случаи и седмично, как изглежда бъдещето на противовъздушната отбрана? Ракетите за ПВО струват значително повече от повечето ударни безпилотни апарати. От икономическа гледна точка това създава специфична асиметрия. Нападателят често разчита на евтини средства, докато защитникът е принуден да използва далеч по-скъпи системи.
Именно поради това през последната година Русия инвестира значителни ресурси в разширяване на многослойната си система за защита на големите градове и стратегическите обекти. Подобен процес се наблюдава и в Украйна. Двете страни все повече приличат на огромни лаборатории за развитие на нов тип война, в която инженерите, производствените линии и електронните технологии понякога се оказват не по-малко важни от танковете и артилерията.
Случаят със Санкт Петербург показва още нещо. Въпреки че фронтовите действия продължават да определят общия ход на конфликта, психологическото измерение става все по-значимо. Когато жителите на голям мегаполис получават предупреждения да останат по домовете си, когато мобилният интернет може да бъде ограничен и когато работата на международно летище е прекъсната, войната престава да бъде далечно събитие, което се случва някъде другаде.
Пулково е едно от най-натоварените летища в Русия. Дори краткотрайното му затваряне създава логистични затруднения, пренасочване на полети и допълнителни разходи за авиокомпаниите. Само по себе си това не променя стратегическия баланс. Но когато подобни прекъсвания започнат да се повтарят, те постепенно оказват влияние върху икономическата активност и ежедневния живот.
Любопитен е и другият елемент от официалните съобщения. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко обяви, че са унищожени 86 дрона. Дори ако тази цифра бъде коригирана впоследствие, мащабът остава впечатляващ. Подобни количества предполагат сложна организация, сериозна подготовка и наличие на значителен производствен ресурс зад атаката.
Това е една от най-слабо обсъжданите теми в публичното пространство. Вниманието обикновено се концентрира върху момента на удара, върху експлозията или върху видеозаписите в социалните мрежи. По-малко се говори за заводите, електрониката, двигателите, навигационните системи и логистичните вериги, които стоят зад подобни операции. А именно там често се решава изходът от продължителните конфликти.
Войната постепенно се превръща в съревнование между производствени системи. Въпросът вече не е само кой разполага с повече оръжия, а кой може по-бързо да произвежда нови. Кой може да осигури повече електроника, повече батерии, повече двигатели и повече обучени оператори. На този фон атаката срещу Санкт Петербург изглежда като поредния епизод от много по-голям процес, който далеч надхвърля конкретния ден и конкретния град.
Предстои да стане ясно какви ще бъдат окончателните резултати от операцията и какви данни ще се появят през следващите дни. Засега е известно само едно: географията на конфликта продължава да се разширява. Пространствата, които доскоро изглеждаха относително защитени от прякото въздействие на войната, все по-често попадат в обсега на новите технологии. Това не означава автоматично стратегически пробив за която и да е страна. Означава единствено, че конфликтът навлиза в нов етап, в който разстоянието вече не гарантира сигурност така, както го гарантираше преди десетилетие.