/Поглед.инфо/ Командването на Карабах призова националните малцинства на Азербайджан да организират масови протести и саботажни действия в тила на армията си. На арменската артилерия дори беше забранено да обстрелва Лезгистан и Талишистан - райони на компактно заселване на малцинства. През 90-те години талишите наистина се разбунтуваха срещу Азербайджан. Но дали тази история ще се повтори и сега?

Армията за отбрана на Карабах, като жест на добра воля, няма да се насочи към обектите на азербайджанската армия, които се намират там, където етническите малцинства на Азербайджан, талишите и лезгините, живеят компактно. Това каза в понеделник лидерът на Нагорно-Карабахска република (НКР) Араик Арутюнян. Той твърди, че представители на гореспоменатите национални малцинства бойкотират заповедите на азербайджанския президент Илхам Алиев за мобилизация в армията и призив за участие във военни действия срещу Карабах и Армения.

„Протестите бяха причинени от стотиците смъртни случаи сред талишите и лезгините“, заяви Арутюнян. НКР следи отблизо вътрешнополитическите процеси в Азербайджан, по-специално нарастващите протести на националните малцинства, предупреди Баку лидерът на самопровъзгласилата се република.

По-рано Арутюнян заяви, че военните съоръжения на територията на азербайджански градове ще станат обекти за нападения от силите за отбрана на Нагорни Карабах в отговор на непрекъснатите обстрели на столицата на републиката Степанакерт. Така Азербайджан и НКР прехвърлят конфликта в нова фаза.

В социалните мрежи можете да намерите много видеоклипове със заглавия като „Талиши, разберете: азерите са вашият враг!“, в които арменски блогъри говорят за солидарност с националните малцинства в Азербайджан. В самата Армения, както пресата, така и експертите, внимателно отбелязват всички съобщения за потисничеството на малцинствата в съседната република.

„Примери за потисничество на двете най-големи азербайджански национални малцинства - талишите и лезгините - се отбелязват редовно,“ коментира директорът на Кавказкия институт в Ереван Александър Искандарян. “По принцип дискриминацията се отнася до културни проблеми - има проблеми с изучаването на национални езици в училищата, с провеждането на национални фестивали. Но има и по-поразителни примери - техните национални лидери като талиша Фахраддин Абозода са в затвора”, допълни той. Впрочем, политологът признава, че все още е рано да се говори за признаци за надигащи се национални въстания в Азербайджан.

„За да се подготвите за въстание, са ви необходими пари, оръжия, организация. А в Азербайджан дори не е прието публично да се говори за проблемите на малцинствата, дори и сред самите тези малцинства. Пресата в Баку също мълчи за тези проблеми. Чува се само мърморене, тъпо недоволство. На глас това се изразява от талишите и лезгините само когато излязат извън страната - например, в Русия “, каза Искандарян.

Благородното обещание на Арутюнян - отказ от удари по местата на пребиваване на лезгините и талишите - изглежда на практика съмнително. Едва ли карабахската или арменската артилерия биха могли да достигнат до североизточните райони на Азербайджан, където лезгините, подобни на народите на Дагестан, живеят на границата с Русия (по-голямата част от народността живее в този конкретен руски регион). Същото се отнася и за противоположния „ъгъл“ - крайния югоизток, където говорещите на език подобен на фарси талиши живеят компактно на границата с Иран. Но като политически жест изявлението на лидера на НКР заслужава внимание. На прага на ескалацията на въоръжения конфликт в Карабах си спомниха за малките народи на Азербайджан - и това не е случайно. По време на предишната война факторът на националните размирици в тила има значение.

През съветския период най-голямото малцинство в Азербайджанската ССР, освен руснаците, са арменците (до 8% от населението на републиката - жители на Баку и Нагорно-Карабахски автономен регион). В резултат на войната между 1988-1994 г. и падането на Карабах, Азербайджан се превръща в почти моноетническа република. Според официалните данни от преброяването през 2009 г. 92% са азербайджанци, следвани от лезгините (2%) и талишите (1,3%). Според същото преброяване в републиката има 163 арменци. Карабахските арменци демонстрираха успешен опит за сепаратизъм. Но националните движения на талиши и лезгини в началото на 90-те се опитаха да провъзгласят поне автономия.

През лятото на 1993 г. Азербайджан претърпява тежки поражения на Карабахския фронт и остра политическа криза. В Гянджа полковник Сурет Хусейнов се разбунтува и премества войските си в Баку. Тогавашният президент Абулфаз Елчибей бяга от столицата, а Гайдар Алиев, който се е завърнал междувременно в родината, още не е взел властта. В този момент приятелят на полковник Хусейнов, полковник Алакрам Гуматов, заместник-министър на отбраната в правителството на Азербайджан и в същото време един от лидерите на националното движение на талишите, допринася за хаоса. След като заминава за родината си, той провъзгласява Талиш-Муганска автономна република (ТМАР).

Подкрепата на самоназначения президент Гуматов е армейската бригада, която до този момент под негово командване се бори срещу сепаратистите от Карабах. Талишът Фахраддин Абозода, професор от Университета в Баку получава поста министър-председател, поема проектирането на автономния Талишистан. След като научава за провъзгласяването на републиката, талишката Ленкоранска бригада се оттегля от фронта на Карабах, благодарение на което армията на НКР успя да превземе стратегически важния град Джебраил без бой. Между другото, Алиев-младши, настоящият президент на Азербайджан, обяви завземането на този град преди ден.

И тогава, през 1993 г., баща му Гайдар Алиев, за да потуши назряващия талишки сепаратизъм, трябва да прехвърли войски от Карабах. Това играе в полза на арменците - отслабването на фронтовата групировка се превръща в една от причините за поражението на Азербайджан и фактическата независимост на Карабах.

Гуматов е арестуван, настанен в следствения арест, бяга от там, отново е заловен и осъден на смърт, която е заменена с доживотен затвор. През 2004 г. под натиска на Съвета на Европа, настоящият президент на Азербайджан Илхам Алиев помилва Гуматов, но той е лишен от азербайджанско гражданство. Бившият лидер на ТМАР живее в Холандия, където през 2018 г. формира "правителството на републиката в изгнание". Бившият министър-председател Абозода се укриваше в чужбина, екстрадиран е в Азербайджан и през февруари тази година е осъден на 16 години затвор.

Много руснаци все още отлично си спомнят един от мемовете през 2012 г. - видеото „Кой си ти? Давай, сбогом! ". На записа компания талиши и азербайджанци изпълняват мейхана на сватбата - импровизация на речта по музика. Видеото, което в крайна сметка натрупва 17 милиона гледания, е заснето и публикувано в “Ютюб” от Гилал Мамедов, един от лидерите на националното движение на талишите, главен редактор на вестник "Талиши Садо" (“Гласът на Талиш”), който се бори за правата на етноса.

Скоро след разпространението на видеото в руския интернет, Мамедов е задържан в Баку по обвинение за съхранение на хероин, който е открит при него по време на ареста и по време на обиска. Най-правдоподобната версия е, че Мамедов е пострадал заради своята социална и политическа дейност. Оказва се в затвора за три години.

В северната част на Азербайджан и в южната част на Дагестан в началото на 90-те години действа националното движение на лезгините “Садвал” (“Единство”), водено от родения в Дагестан Назим Хаджиев, което си постави за цел да създаде обединен Лезгистан. Но въпросът не стига до провъзгласяването на собствена република - до средата на 90-те години азербайджанските власти спират дейността на “Садвал” на своя територия. Активистите на тази организация са осъдени за терористичните атаки в метрото в Баку през март и юли 1994 г. Според азерското разследване членовете на “Садвал” са действали по указания на арменските специални служби. В същото време не само руският „Мемориал“, но и „Азербайджанският център за правата на човека“ признава осъдените за политически затворници. Лидерът на “Садвал” Хаджиев е открит мъртъв в Махачкала през 2016 г. - смъртта му обаче не е свързана с политическа дейност.

Сега не се говори за някакво междуетническо напрежение в Азербайджан, каза азербайджански експерт, ръководител на политическия клуб "Южен Кавказ" Илгар Велизадех. „Опитите за създаване на информационна картина, в която народите на територията на Азербайджан са в конфликт помежду си и вдигат някакви въстания, не издържат на критика. Апелът на Арутюнян към гражданите на Азербайджан с предложение да подкрепят нашите коренни народи е просто абсурден “, каза Велизадех.

„От опит мога да кажа, че в района на Гусар, където живеят лезгините, никога не е имало такива настроения в духа, че ние и азербайджанците сме различни“, коментира Лейла Улушева, лезгинка по националност. “Живеем на тази земя заедно от векове, това е нашата родина. Имам трима братовчеди - единият е военен хирург, другите двама в момента служат в армията." Въстанията на лезгините са възможни - но само срещу окупатори, ако влязат във война на лезгинска земя, уверява събеседникът.

Московските експерти смятат, че разговорите за дискриминация срещу малцинствата в Азербайджан са преувеличени. „Както талишите, така и лезгините все пак изпитват известно недоволство, нарушение на правата им като всяко национално малцинство. Но не чух някой да призовава за масови протести. Не може да има сериозни междуетнически проблеми на местата, където живеят телиши и лезгини. Президентът Илхам Алиев направи всичко, за да консолидира обществото“, каза Алексей Малашенко, ръководител на научните изследвания в Института            „Диалог на цивилизациите “.

Сред лезгините обаче има опасения, че те се използват като „пушечно месо“ за войната в Карабах. „Преди време имаше предположения, че Баку възнамерява да сформира военни части предимно от лезгини и да ги изпрати в първите редици, за да се бие с арменците. Самите лезгини ми казаха за това ”, признава Малашенко.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели