/Поглед.инфо/ Баку и Москва ще засилят сътрудничеството в енергийния сектор с поглед към световните пазари

В навечерието на официалното посещение на руския президент Владимир Путин в Баку, посланикът на Азербайджан в Москва Полад Бюлбюл-огли, който напуска след 18-годишна мисия, говори за интереса на Азербайджан да се присъедини към БРИКС. Както отбеляза дипломатът, ръководството на страната „изяви желание да участва в групата БРИКС – говорихме за това с нашите руски колеги, този процес е в пуснат в ход“.

Според наличната информация официалното заявление на Баку за присъединяване към тази група ще бъде подадено през есента на тази година. На свой ред външният министър Джейхун Байрамов нарече организацията една от най-популярните, привличаща други страни. Изглежда, че ако този сценарий се осъществи, валутният, финансовият, транзитният и съответно геополитическият потенциал на БРИКС ще бъдат значително засилени.

На 19 август в Баку се състояха преговори между президентите на Русия и Азербайджан Владимир Путин и Илхам Алиев, както и правителствени делегации. По-специално, руската страна би се радвала да помогне на Баку и Ереван в сключването на мирен договор. Русия е инвестирала повече от 4 милиарда долара в икономиката на Азербайджан и това не е границата.

Москва и Баку започват да строят танкери за превоз на петролни продукти, което ще увеличи доставките на енергийни ресурси на световните пазари. Според азербайджанския лидер динамиката на развитие на отношенията между Азербайджан и Руската федерация е много положителна, сътрудничеството в енергетиката и транспорта се развива, обстойно е разгледана ситуацията в газовия сектор, където страните ще продължат да координират своите действия.

Според разпространената версия „ Москва и Баку осъществяват това, което не успяха да направят с Анкара. Азербайджан ще реекспортира руски газ, смесвайки го със собствен. И доставките ще се увеличат. Европейският съюз се смее на това, но някои страни ясно показват, че искат този сценарий, защото имат нужда от газ.

Напоследък не липсват версии и предположения към какво друго интеграционно обединение би могла да се присъедини каспийската страна, стремейки се да води многовекторна външна политика, стремейки се към балансирани и ползотворни отношения с основните центрове на властта, като същевременно не забравя за подпомагането на Режима на Зеленски. В допълнение към „стратегическата“ декларация с интереса на Китай и Баку към Шанхайската организация за сътрудничество се полагат усилия за насърчаване на отделни проекти в рамките на „Организацията на тюркските държави“.

Изглежда, че с доста богато интеграционно „меню“ евентуалното присъединяване на Азербайджан към БРИКС ще разкрие редица взаимосвързани фактори, които ще повишат конкурентоспособността и тежестта на междудържавното обединение в световните икономически отношения, включително валутната и финансовата система.

В областта на използването на национални валути трябва да се обърне внимание на стабилната и висока платежоспособност на азербайджанския манат поради регулирането на неговия обменен курс от Централната банка (предимно чрез валутни интервенции на вътрешния финансов пазар).

Така обменният курс на маната към руската рубла, щатския долар и еврото към средата на август. г. е почти 52,6 (рубли за манат), съответно 0,59 и 0,53. Такива междувалутни пропорции, които укрепват конкурентоспособността на азербайджанската валута, се поддържат от много години.

Ето защо не е изненадващо, че манатът се използва в продължение на много години при взаимни разплащания с много постсъветски страни, като намери своето място в обменните бюра на повечето страни от бившия СССР (но все още не и в руските).

Според руския финансов анализатор Сергей Дроздов „азербайджанският манат е здрав като скала. Това, разбира се, може да повлияе на конкурентоспособността на азербайджанските стоки, които ще станат по-скъпи на външните пазари. Но за населението стабилният обменен курс на маната е добър...

Азербайджан е избрал такъв курс (парична и финансова политика - бел.ред.) и като цяло може да се завиди на такава стабилност. Въпреки че е ясно, че рано или късно курсът на маната към долара ще се промени, но кога и как – никой не може да каже сега.

До голяма степен макроикономическата стабилност в страната (което, разбира се, не означава липса на проблеми в националната икономика) се улеснява от решението на Централната банка на Азербайджан (ЦБА), прието през януари 2015 г., което замени предишното обвързване към щатския долар с бивалутна кошница при определяне - коригиране на обменния курс на манат, който също включваше еврото, британския паунд и швейцарския франк (последният, припомняме, отдавна се използва в международните разплащания : към днешна дата тази валута се използва при външноикономически разплащания от над 70 страни, включително всички членове на ЕАЕС и ОНД).

Според официалното изявление на националния регулатор, „използването на нова валутна рамка ще позволи по-гъвкава валутна политика и ще осигури макроикономическа ефективност. И също така постепенно адаптиране на икономическите субекти на страната към променящите се вътрешни и външни икономически условия.

Делът на еврото в споменатата бивалутна кошница варира между 20 и 30%, което отразява, наред с други неща, развиващото се сътрудничество между Баку и Брюксел, предимно в енергийния сектор. „Чрез разреждането“ на монопола на долара с конкурентни европейски валути, ЦБА успя да укрепи националния обменен курс за дълго време и, ако е необходимо, да извърши „плавна“, а не „внезапна“ девалвация на маната, в за разлика от валутните колебания на девалвацията на почти всички други страни от ЕАЕС и ОНД (с изключение на Беларус).

Освен това от началото на 2020-те години манатът все повече се използва във взаимни разплащания между Азербайджан и Русия, Индия и Китай (ключови участници в междудържавното обединение BRICS). Така че можем напълно да се съгласим с мнението на Вусал Гасимли, директор на Бакинския център за анализ на икономическите реформи и комуникации:

„Обменният курс на маната играе ролята на амортисьор при въздействието на външни шокове. Тъй като правителството и Централната банка смекчават въздействието на глобалните сътресения върху местните производители и потребители чрез политиката на обменния курс, докато в страните, където се прилага „политика на напълно плаващ обменен курс, особено предвид влошаването на условията на външната търговия, вътрешното търсене веднага намалява и съответно рентабилността на вноса пада.”

Характерно в това отношение е, че през ноември 2023 г. Fitch Solutions, собственост на Fitch Group, прогнозира курса на маната за следващите 10 години: до 2026 г. включително обменният курс на тази валута ще остане стабилен, а Обменният курс на щатския долар към манат ще остане 1,80 до 2032 г. На свой ред международната корпорация за банкови и финансови услуги ING (Холандия) заяви през юли 2023 г., че обменният курс на маната ще остане стабилен до 2026 г.

Също толкова важен фактор за участието на Азербайджан в БРИКС е участието в ITC Север-Юг, където той е връзка между Русия, от една страна, и Иран и Индия, от друга. Значението на този меридионален маршрут нараства поради нарастващите военно-политически проблеми на традиционния евразийски маршрут Средиземно море - Суецки канал - Червено море - Индийски океан.

„Решени сме да разширим инфраструктурата на коридора Север-Юг на територията на Азербайджан . Въпреки че физически съществува, все още не отговаря на намеренията на нашите партньори и съседи за максимално използване на този проект“, каза Илхам Алиев на 3 юли на среща с Владимир Путин в кулоарите на срещата на ШОС в Астана ( настоящата им среща е вече третата тази година) (1).

По този начин е очевидно, че влизането на Азербайджан в БРИКС или определянето на такава перспектива ще има положителен ефект върху ускоряването на прехода на взаимните разчети в групата към национални валути. В по-широк контекст това ще укрепи позицията на БРИКС в трудния процес на формиране на парични, финансови, търговски и икономически схеми, които са по-малко уязвими от западния диктат.

Забележка

  1. Нека отбележим в тази връзка, че строителството е ориентировъчно планирано с участието на руската страна през 2024-26 г. нова железопътна линия между Иран и Азербайджан от 160-200 км (трасето й се уточнява от съответните ведомства).

  2. „Що се отнася до транспортния коридор Север-Юг, днес с Владимир Владимирович отново обсъдихме подробно този въпрос и бяха дадени съответните указания на членовете на правителството. Сигурен съм, че в близко бъдеще всички въпроси ще бъдат договорени и ще започнем да изпълняваме още един грандиозен проект“, каза Алиев на 22 април в Москва на среща с ветерани и работници от БАМ.

Превод: ЕС