/Поглед.инфо/ Азербайджан доста болезнено удари позициите на “Газпром” в Турция. Анкара престана да бъде най-големият купувач на руски газ на Запад. Сега Баку е насочил вниманието си към доставките на газ за ЕС. Защо Русия загуби лидерство на турския газов пазар, ще успее ли да го върне и как може да изпревари конкурентите на европейския пазар на газ?
Азербайджан е готов скоро да започне да доставя собствен газ в Европа и по този начин да изтласка руското гориво, заяви президентът Илхам Алиев. „От около 15 години Азербайджан е надежден доставчик на петрол на европейските пазари. В близко бъдеще ще започнем да доставяме природен газ на страните членки на ЕС “, каза Алиев.
За нов доставчик на газ времето за навлизане на европейския пазар не е, меко казано, най-доброто. Цените на газа в ЕС паднаха до исторически ниски нива на фона на резкия спад на потреблението поради карантината и кризата.
Въпреки това, Азербайджан няма къде да отиде: решението за разработване на нови находища и изграждане на газопроводи от Каспийско море до Турция и по-нататък към Европа е взето много отдавна, когато цените на газа бяха все още високи. Всички инвестиции, както в растежа на производството, така и в изграждането на тръби, вече са направени. Няма накъде да се отстъпва.
Азербайджанският газ ще отиде в Европа през Южния газов коридор, който е дълъг 3500 километра. Цената на проекта е 40 милиона долара. Този коридор включва Южно-Кавказкия коридор (през Грузия), газопровода TAНАП (пристига в Турция) и газопровода TAП (който доставя газ в България, Гърция и Италия).
Суровинната база за тези газопроводи е втората фаза от разработването на находището на газов кондензат “Шах Дениз” на шелфа на Каспийско море. Азербайджанският газ вече е пристигнал в Турция през 2018 г., а през есента на 2020 г. той вече трябва да потече и по ТАП. Определят се крайните дати. Този газопровод ще отвори пътя на азербайджанския газ към Европа.
Този проект в Баку е дългогодишен конкурент на руските газопроводи: “Синият поток”, “Южният”, а след това и “Турският поток”. Показателно е, че азербайджанският проект, за разлика от руския, нямаше проблеми в Европа - нито за ЕК, нито с Третия енергиен пакет. Защото САЩ подкрепят Южния газов коридор. Следователно, тръбата TAП, преминаваща през европейска територия, получава от европейските регулатори всички необходими разрешения и изключения от нормите на Третия енергиен пакет на ЕС. Към “Южният поток” не са толкова благосклонни, напротив, този проект трябва да бъде отменен поради европейското законодателство. Русия преформатира този транзитен и печеливш проект в „Турски поток“, който трябваше да бъде намален, а появата на транзитна страна в лицето на Турция е трудно да се отнесе към плюсовете.
Какво можем да кажем за истинската война, разгърната срещу “Северен поток 2”. Тази тръба беше подложена не само на директни санкции на САЩ, но всъщност на санкциите от страна на Европейската комисия. Въпреки че в Брюксел се наричат изменения в директивата за газа.
Пристигането на азербайджански газ в Турция вече навреди на позицията на “”Газпром”. Доскоро Анкара беше най-големият потребител на руски газ в Европа. И сега ситуацията се промени.
Миналата година турците закупиха с 35% по-малко руски газ - 15,5 милиарда кубически метра. Въпреки че Русия остана най-големият доставчик на газ в страната през 2019 г., нейният пазарен дял намаля от 47% през 2018 г. до 34% през 2019 г. (данни от Турция).
Тази година Турция продължава да намалява закупуването на руски газ. През първото тримесечие на тази година неговият прием е спаднал със 17% в сравнение с миналогодишния период - до 3,8 милиарда кубически метра.
В края на март Русия загуби лидерството си на турския пазар и падна на пето място. “Газпром” загуби пред Азербайджан, Катар, Иран и Алжир. Руски, азербайджански и ирански газ тече по тръбите към Турция. А Катар и Алжир пренасят в Турция втечнен природен газ.
От една страна, потреблението на газ намалява в Турция от няколко години поради обезценяването на местната валута и проблемите в турската икономика, започнали много преди пандемията. От друга страна, с появата на Азербайджан конкуренцията на пазара се засилва. Анкара активно изкупува азербайджански газ, а миналата година поръча допълнителни 6 милиарда кубически метра.
Възможно е въпросът да е в политиката. „Може би турското ръководство е инструктирано да не взимат активно газ от „Газпром“, защото Русия и Турция имат доста големи противоречия по отношение на Сирия и Либия“, каза Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и експерт от Националния фонд за енергийна сигурност.
Цените на ВПГ, спадащи от миналата година, също играят роля. „ВПГ е навсякъде евтин, така че турците активно го купуват. Мисля, че в един момент ВПГ се оказа по-евтин от руския газ по газопровод“, добавя Юшков.
Друга неприятна новина: САЩ почти настигнаха Русия в доставките на втечнен природен газ на турския пазар, увеличавайки доставките през март тази година с цели 300% - до 370 милиона кубически метра. Русия достави само 390 милиона кубически метра този месец - разликата с американците, очевидно, е незначителна. За сравнение: през март 2019 г. Турция закупи 1,4 милиарда кубически метра руски газ. Тоест спад 3,5 пъти.
„Все пак основният фактор за намаляване на дела на Русия на турския пазар е пристигането на азербайджански газ, казва Юшков.
Друго нещо е, че Турция също има ясни условия по вноса с Русия. Договорите с “Газпром” също предвиждат правило за приемане или плащане, според което турците трябва да платят 80% от посочените в споразумението обеми. Дори да не са приемали толкова много газ. Турците обаче не изпълняват задълженията си. Седем частни турски компании са натрупали 2 млрд. долара дълг към "Газпром". През 2019 г. те взеха по-малко от 15% от договорените обеми и не платиха при условието за приемане или плащане. Този въпрос вероятно сега ще бъде разгледан на държавно ниво.
„Претенциите на „Газпром“ към турските компании според мен са, че те не само намалиха закупуването на руски газ, нарушавайки условието „вземи или плати“, но закупиха газ от други доставчици. Ако Турция имаше форсмажорни обстоятелства и не се нуждаеше от толкова газ, тогава това би било различен въпрос. Но сега не е така “, обяснява Юшков.
Успехите на Баку в Турция обясняват амбициите на президента на Азербайджан да изтласка руския газ и в Европа. Газът на Азербайджан обаче няма да наводни Европа. Изчислено е, че Гърция и Албания ще получават по 1 милиард кубически метра всяка, а други 8 милиарда ще идват в Южна Италия.
Въпреки това, шансовете на “Газпром” да запази своя дял на италианския пазар са по-високи от тези на Турция, въпреки че конкуренцията между доставчиците също е висока, каза Юшков.
„Първо, не е ясно кога всичките обещани 8 милиарда кубически метра газ от Азербайджан ще стигнат до Италия. Италианците не са говорили много ясно за перспективите за закупуването му."-каза източникът.
Второ, добавя той, конкуренцията между азербайджанския и руския газ в Италия ще бъде изградена по различен начин. Факт е, че в газовите договори на “Газпром” с Турция, като правило, формулата на цената има за референция петрола. А в договорите с Италия цената на руския газ е по-зависима от точковия компонент, тоест от цената на газа, която се формира в газовия хъб. Какво означава?
„Класическият договор, свързан с петрола, предполага, че настоящата цена на петрола ще определи цената на газа след шест до девет месеца. Докато на пазара на спот газ се променя много по-бързо. Следователно през първото и второто тримесечие на тази година на Турция беше по-малко изгодно да купува руски газ. Цената му беше определена въз основа на есенните котировки на петрола. Тогава той беше много по-скъп, отколкото след срива през март. Следователно, Турция избра газ по други договори, които са свързани с пазара на спотов газ. Спотовият газ е по-евтин от руския “, обяснява Игор Юшков.
Италианците, припомня експертът, са известни с това, че именно с тях “Газпром” сключи първия си договор, свързан със спот пазара. Следователно, цената на руския газ за италианците вече е по-ниска, отколкото за турците, което означава, че конкурентоспособността на руския газ в Италия е по-висока.
„Друга разлика. В Турция броят на доставчиците само расте, докато в Италия ситуацията е друга. Има намалени доставки на газ от Алжир, който произвежда приблизително същото количество гориво. Но поради нарастващото вътрешно потребление износът на газ от Алжир намалява. Следователно, газопроводите към Италия от Алжир не се зареждат “, казва експерт от ФНЕС.
Според него новите обеми на азербайджански газ могат да заменят падащите обеми от алжирско гориво. „Може би „Газпром“ се надяваше сам да вземе дял от алжирския газ. Ако обаче Азербайджан пусне парчето от пая, което се освобождава, това не е най-лошият вариант. Защото новият играч не отсича сегашния дял на "Газпром" на италианския пазар ", казва Юшков.
В Италия, за разлика от Турция, също няма проблеми с дълговете към "Газпром".
„Италия също има силна конкуренция, но тук “Газпром” е равнопоставен с останалите участници на пазара. Освен това политическите отношения не засягат пазара на газ в Италия. Следователно, като цяло шансовете на "Газпром" да запази позициите си на италианския пазар са по-високи, отколкото на турския ", смята Игор Юшков.
Докато светът излезе от кризата, ситуацията с цените на газа също трябва да се стабилизира. А това означава, че черната серия за “Газпром” някой ден ще приключи. „Положителният сценарий е този. Цените на втечнения природен газ в Азия ще се повишат и тогава целият поток на този газ ще се насочи там. В същото време в Европа цените трябва да останат ниски - в района на 200 долара за хиляда кубически метра, за да не се привлича втечнен газ. Тогава “Газпром” ще се състезава в Европа само с другите доставчици по газопровод. При такива условия той ще може да си възвърне пазарния дял”, казва източникът.
За разлика от “Газпром”, други доставчиците по газопровода в Европа имат определени проблеми. Норвегия се готви да намали производството, Алжир намалява експортните доставки, досега Азербайджан може да даде максимум 16 милиарда кубически метра газ за Турция и Европа заедно. И това е нищо в сравнение с руските обеми. Баку смята, че увеличаването на бъдещите доставки до 30 милиарда кубически метра и повече може да не е оправдано. Разработването на втората фаза на полето “Шах Дениз” беше доста скъпо. При ниски цени на газа увеличението на доставките на азербайджанския може да бъде спряно.
Превод: В. Сергеев