/Поглед.инфо/ Модерната епоха създаде масовото производство - конвейера, масовите медии – вестника, радиото и телевизията и масовите политически партии. Класически пример за епохата е немската Социалдемократическа партия с милиони членове. Историята на прогреса продължи и институтите на модерната епоха отстъпиха място. Бързото развитие на новите технологии и комуникация от края на ХХ век и началото на ХХI създадоха коренна промяна в начина на производство – IТ компании, в медиите - информационните сайтове, в комуникацията социални мрежи. Чрез своя смарт фон, и приложенията в него, всеки човек може да се информира и комуникира почти мигновенно. Нещо повече, социалните платформи дадоха възможност на гражданите да бъдат активни участници в социалните процеси, бързо и на ниска цена, а не пасивни регистратори на случващото се около тях. Всеки гражданин стана медия. Големият въпрос е каква ще бъде промяната при политическите партии? Как ще изглеждат политическите партии през ХХI век?
За да отговорим на този въпрос трябва накратко да обясним какво представлява политическата партия и какви са нейните функции. Същинските политически партии се появяват едва през 19 век под влиянието на много фактори.i Най-важните от тях, въвеждането на принципа на политическата отговорност на правителството пред парламента, разширяване на изборните права в Европа и САЩ, което от своя страна води до разширяване обсега на политическо влияние и организационно развитие на работническото движение.ii В политологичната теорията съществуват две основни групи при дефинирането на понятието политическа партия. Първата, която акцентира върху една от многото характеристики на партиите. Според тях партиите са инструмент за упражняване на политическа власт /М.Вебер, Й. Шумпетер/, изразители на едни или други социални групи и интереси /Р. Вайнгард, О Щамер/, фактори за политическа конкуренция в изборният поцес /Л. Епстейн, Дж. Сартори/ и двупосочно свързващо звено (linkage)между гражданското общество и политическите институции в държавата /З. Нойман, К. Лоусън/. Втората група се отличава с опита за по-интегрална характеристика на политическите партии.
Кои са най-важните функции на политическите партии в политическата система? Първо участието в конкуренция и в борба за спечелване на властта, за нейното упражняване или критика. Този процес е свързан с процеса на правенето на политика и взимането на политически решения. Второ изразяват и агрегират различни интереси на социалните групи в политическата арена. Трето институционализират социалните конфликти в обществото, като ги вместват в рамките на демократичният политически процес. По този начин съдействат за тяхното разрешаване. Четвърто селектират политически лидери за важни длъжности. Пето предлагат най-важния, но не и единствения канал за политическо участие на гражданите, при това не само по време на избори. Шесто имат свързваша функция между държавните институции, правителство, парламент и други с гражданското общество.
Каква е класическата структура на една политическата партия? Партията е ансамбъл от общности или обединения от малки групи, разпръснати из цялата страна. Според Морис Дюнерже организационната структура на партиите има голямо значение, защото тя очертава рамките, в които може да се разпростира дейността на партийните членове, определят формата на сплотеност, механизмите за избор на партийни лидери и размера на тяхната власт. Чрез нея се обясняват силата и ефективността на дадена партия, или обратно, нейната слабост и неефективност.iii Най-ниското равнище в партийна структура се намира в избирателен район. Основните функции са участие в предизборна кампания, събиране на нови членове, връзка между електората и държавните институции, избира кандидати за обществени и партиини длъжности, организира обсъждания по определени проблеми. По високото равнище е национално равнище на партийна организация, в нея се съединяват местните партийни организации. Изградена е от щаб професионални политици, които вземат всекидневните политичски решения и изпълняват програмата и решенията приети на партийни конференции и конгреси. Както и кординира работата на различните партийни нива. В заключение модерните политически партии заемат важно място в политическата система, като използват вертикална йерархична организационна структура.
Важният въпрос е адекватна ли е йерархична структура на партиите към новите обществени реалности породени от технологичният напредък? Според мен организацията на политическата партия от модерната епоха не може да бъде ефективна през ХХI век. Изводът необходима е коренна промяна на организационната структура на партиите, при запазване на функции, които те изпълняват в политическата състема. Каква да бъде партийната структура през ХХI век? Краткият отговор мрежова организация.
Каква е разликата между йерархична и мрежова структура? Защо мрежовите са бъдещето? Йерархичните структури имат сложна, неадаптивна, трудно променима и вертикалнно изградена архитектура, с много нива на управление и подчинение. В тях се преследват ресурсно оринентирани стратегии. Мрежовите структури имат опростен, адаптивен, гъвкъв, хоризонтално изградена архитектура, с ограничен брой нива на управление и подчинение. В тях се преследва целево ориентирана стратегия.iv
Как се решава проблема с лидерството и властта в мрежовата организация? Вертикалните връзки са проблем за доверието, тъй като при тях се губи важният елемент на взаимността. При тях вертикалните отношения човек се влияе от решения, които не може да вземе, от действия, контрол върху които е отстъпил другиму.v При мрежовата организация лидерите са „влиятелни именно, защото не са на върха на йерархията, а са „вградени“ вътре в мрежата от близки, доверени съмишленици“.vi След йерархичната пирамидална структура, в която да имаш власт означаваше да контролираш и да командваш...идва структурата на многобройните връзки, където да имаш власт означава да бъдеш в контакт, в отношение, където властта вече се определя не от владеенето, а от влиянието... В мрежовата структура общото са ценностите и културата, доверието и идеята, каузата и ноу-хауто. Другото е въпрос на самоинициатива, на вярна ориентация в средата и на умението да се вземат правилни решения, които да съответстват на целите и идентичността на мрежата.vii
Как се решава идейният и ценностен проблем в мрежовата организация? В йерархичната структура конкуренцията е по-силна от сътрудничеството и повече деструктивна отколкото конструктивна.viii Със този проблем всеки се сблъсква ежедневно. Мрежата налага нови правила на действие, тя е включваща, а не изключваща, но вплитането в нея, даже доброволно, е възприемане на среда, култура, норми, ценности, писани и неписани правила, закони.ix В мрежата участниците се превръщат в едно цяло, ангажирайки се в обща задача за определен период от време. Ключовете към успешната мрежа са взаимните задължения и доверието. Доверието е в сърцевината на мрежовите взаимоотношения. Колкото по-ангажирани стават индивидуалните играчи по между си, толкова по вероятно е да си разменят ценни знания и опит... Свободата се сдържа в споделените отношения, а не в изолацията... Мрежите събират заедно участници с общи интереси и конкретна цел, като обединяват ресурсите и рисковете, за да се намалят загубите.x
Как се достига ефективност в мрежовата организация? Ефективността на мрежата зависи от две качества „свързаност ( структурната и способност да осигурява комуникация между своите компоненти) и съгласуваност (степента на съответствие между целите на мрежата и тези на съставящите я компоненти.“xi Това дава възможност за много бързо изработване и приемане на решение и за обратна връзка между участниците в мрежата..
Социалните платформи са пример за мрежови организации, които се използват за политически цели. Самите платформи могат да се разглеждат като канали за обмен на информация. Смята се, че около 5 милиарда човека използват социални платформи в света. За това политиците насочат своето внимание към социалните мрежи ги използват в своя интерес. Ще дадем няколко примера.
През 2016 година Доналд Тръмп в първото си телевизионно интервю след изборите споделя: „Наистина вярвам, че огромната ми сила във Twitter, Instagram и Facebook и пр. ми помогнаха да спечеля тази надпревара, в която опонентите ми похарчиха много повече пари от мен. И аз спечелих. Мисля че, социалните мрежи имат много повече сила от парите, които те похарчиха…Това е страхотно средство за общуване…то помага думата ми да се чува…Когато излъчите неверен или неточен репортаж… Тогава аз имам метода да отвърна на удара.“ През 2017 година собствените му изчисления сочат, че профилите му в Twitter, Instagram и Facebook имат общо 125 млн. последователи. Тръмп смята, че това му помага да следи, когато някой каже нещо по негов адрес. „Иначе никога няма да разбера“- споделя той.xii През 2020 година само в Twitter, има 80 милиона последователи. Твърди се, че заедно с другите социални платформи може да достигне до около 180 млн. граждани, при население на САЩ от около 330 млн. души.
Във Франция, без партия и без всякакъв опит в предизборната агитация през 2017 г. 39-годишният Макрон успява да спечели президентските избори. Ключова част от предизборния му щаб играе „бюрото за бърза реакция“, което има за задача да следи публичните изявления на Макрон и реакцията на социалните медии. Екипът се опитва да контрира със свой отговор всеки враждебен пост в Twitter.xiii
В Украйна през 2019 г. Владимир Зеленски, е избран за президент. Той има 3,3 милиона последователи в Instagram. Това е повече от последователите на Еманюел Макрон, на Ангела Меркел, на Тереза Мей и на Джузепе Конте, взети заедно. Неговият опонент Порошенко има 234 000 последователи. Зеленски не води традиционна кампания, не организира големи митинги, не разполага предизборни шатри по улиците и не раздава листовки на хората. Комикът предпочита да разчита основно на социалните медии… Член на предизборния му щаб и чийто екип управлява различните страници във Facebook, YouTube и Instagram, казва: "Онова, което правим, е да не бъдем като никой друг. В резултат на това имаме само една платформа - тя е интернет".xiv
Примерите показват, че политиците, които успяват да се възползват от силата на социалните мрежи, постигат по-голям успех в политиката. Причината е, че техните канали за комуникация с гражданите са адекватни на съвременната реалност, в сравнение с тези политици, които все още разчитат на методите и структурите за комуникация от модерната епоха. Социалните платформи много успешно решават много от проблемите на политическият маркетинг и политическата пропаганда, но също толкова успешно могат да решават и организационните проблеми на политическите партии. Ефективното използване и съчетаване на модерните информационни технологии /като интернет и социалните платформи/, може да се изгради мрежова политическа партия. Предимствата са много, евтино, лесно и бързо изграждане и разрастване, ниските разходи за поддръжка, възможността за бърза комуникация и обратна връзка с гражданите. Изградена по този начин, партията ще бъде много по адекватна на съвременните социални реалности. В този вид организация лесно ще се въплъщават основни характеристики, които трябва да има всяка партия, цел, представителство, доверие, ценности, комуникация вътре в партията и извън нея, обратна връзка, прозрачност, ефективност, демократичност и др. Мрежовата политическа партия ще може да изпълнява своите функции в политическата система, при това много по-ефективно и прозрачно от партии на ХХ век.
Как изглежда мрежовата политическа партия на ХХI век? Новите социални платформи, са мрежи от типа „всеки е свързан с всеки“, но в същото време предлагат и възможност за изграждане на ограничени, локални мрежи. Именно такъв тип социални платформи могат да послужат при изграждане на партия от ХХI век.
Как на практика би станало това? До сега партийният лидер или щаб трябва да обикалят из различните райони в стараната за да създават партиини структури, този процес е много бавен и скъп т.е енергоемък и неефективен. Сега социалните мрежи позволяват да се изграждат в различните райони на страната он-лайн групи, в които за кратко време и по много лесен начин, ще могат да се присъединят много хора. /Сегашният еквивалент е Фейсбук или Инстаграм групи/. Изпращането на партийни и политически послания чрез социалните мрежи позволява за кратко време те да достигнат до огромен брой граждани, нещо повече, те не са пасивни получатели на посланието, а активни участници, защото мигновено могат да подкрепят посланието или не. Именно изграждането на подобен тип дигитална инфраструктура дава възможност за изграждане на политическа партия с относително малко ресурси, но с потенциал да се достигне до огромно количество хора. Партийни членове на мрежовата партия, ще мога да осъществяват своята партиина работа он-лайн чрез съответните социални платформи, ще могат да обсъждат партиината политика, да провеждат партийни събрания и гласувания, да изказват мнения, критики препоръки, само защото са включени в партийната социална платформа, която ще бъде затворено за не членове на партия. Припомням, че по време на епидемията свързана с вируса Ковид-19, Европейският парламент, съставен от 705 членове вероятно разположени в над 100 града от 27 държави в Европа, провеждаше онлайн заседания, на които се обсъждаха, дискутираха и вземаха решения от значение за ЕС. Няма причина една мрежова партия да не провежда своите събранията по този начин. Вече има тенденция масовите митинги да се прехвърлят във виртуалното пространство. Човешкият фактор няма да бъде напълно изключен, от партийния живот, но за администрирането на една политическа партия и за изграждането на нейната организация по места ще са необходими много по-малко хора и пари, от времето на модерната епоха, в същото време ще се достига до голям брой последователи.
Всичко може да изглежда по следният начин. Ако си представим един избирателен район, изграден от наколко населени места. Този избирателен район ще има своя онлайн социална платформа, всяко населено място на този избирателен район ще има подгрупи в голямата група. Всеки отделен квартал, на населеното място може да има свои под групи, които ще са част от групата на своя град и съответно от групата на избирателният район. По този начин всяко послание идващо от групата на избирателният район мигновенно ще достига до всяка група на квартално ниво, нещо повече обратното също ще е вярно. Всеки проблем, мнение критика, идея препоръка и тн. моментално ще се виждат от всички и от партийните администраторите на групата на избирателният район. Мрежовата партия напълно ще може да осъществява споменатите функциите в политическа система, но много по-ефективно и за по-кратко време.
По принцип йерархиите трудно „понасят“ иновациите (особено тези, които искат преустройство на структурата), потоците от информация и взаймодействието между звената и хората. Дори иновацията да бъде все пак възприето, йерархичната структура я инкорпорира в своите правила изключително мудно.xv
При модерните политически партии, които са йерархичните структури водещи са формалната власт, принудата и въздействието, а в мрежовите - лидерство, мотивация и влияние. В структурата с нарастваща мрежовост и намаляваща йерархичност не е нужно да има пъдари, които да следят как работят останалите и да контролират всеки в организацията. Не са необходими и филтри за пресяване на информацията нагоре и надолу. Не трябва и кучета пазачи, които да стоят ревностно пред врата на лидера, за да не могат да влязат при него хора от по-ниските нива в йерархията.xvi
Историята и общественото развитие вървят напред и е по-добре да си в челните редици, отколкото късно да разбереш, че си отпаднал от историята.
Бележки:
i Проф. Янков, Георги и колектив, „Политология“- изд. Университетско издателство „Стопанство“,С, 2001 г., с.115
ii Пак там, с.115
iii Пак там, с.123
iv Слатински, Николай, „Сигурността – животът на мрежата“, изд. Военно издателство, С,2014 г., с.332
v О Хара, Киерон, „Доверието- новата криза на обществото“, изд. Кръгозор, С, 2004, с. 151
viStephenson, Karen, Stephan H. Haekel. Making a Virtual Organization Work, https://www.netform.com/html/virtual.pdf.p.2
vii Слатински, Николай, „Сигурността – животът на мрежата“… c.346
viii Пак там, с.342
ix Пак там, с.339
x Пак там, с.346
xiКастелас, Мануел, „Информационната епоха: Икономика, общество и култура“Т. 1, изд. Лик,С., 2004 г., с. 184
xii https://btvnovinite.bg/svetut/donald-tramp-socialnite-mrezhi-sa-po-silni-ot-parite-na-oponentite-mi.html
xiii https://www.mediapool.bg/s-kampaniya-v-stil-start-ap-makron-preobarna-ochakvaniyata-na-frantsuzite-news263342.htm
xiv https://seen.bg/article/1-koy/3181-sotsialnite-medii-naddelyavat-v-predizbornata-igra-na-ukrayna
xv Stephenson, Karen, Stephan H. Haekel.р.3
xvi Пак там, р.3