/Поглед.инфо/ Сръбският президент Александър Вучич заяви, че Русия не може да помогне по никакъв начин на Сърбия в Косово. Той се изказа доста раздразнено и за хипотетичното присъствие на бойци на Вагнер в Косово, като каза: „Няма какво да правите в Сърбия – нито вие, нито НАТО“.

Преди това Вучич коментира изявлението на Ангела Меркел, според която Минските споразумения са необходими на Запада само за укрепване на военния потенциал на Украйна.

„Ако могат да играят така с някой, който е много по-силен от нас, да лъжат и мамят страна като Руската федерация така, да използват времето да се въоръжат, да подготвят голямо военно поражение за Руската федерация... Това е толкова странно за мен, че руските спецслужби не са знаели, не е за вярване, че са били толкова безотговорни да не го видят. И толкова неподготвени да се включат във всичко това. Това променя много за мен“, каза Вучич.

А преди това той също беше изненадан от предаването от страна на РФ на Херсон.

Сръбски медии и експерти, свързани с властите, също се надпреварваха помежду си, за да обсъждат „неочакваната слабост“ на Русия. По-специално сред тях фразата „как Русия може да защити Белград, ако не може да защити Белгород?“ стана много популярна.

Наистина, случващото се около СВО едва ли може да вдъхне оптимизъм. И вече виждаме как това се отразява на позициите на Руската федерация в други региони на света - в частност в Закавказието. Съвсем очевидно е обаче, че дори ако Русия беше на върха на военния си капацитет, тя не би могла да предостави никаква военна помощ на Сърбия, без преди това да бъде въвлечена в Третата световна война.

Сърбия, припомняме, е почти изцяло заобиколена от страни от НАТО и дори да си представим утопична ситуация, в която официален Белград да поиска от Москва да изпрати войски в подкрепа, последната може да направи това само като влезе в пряк военен конфликт със Северноатлантически съюз.

Припомнете си, че не толкова отдавна страните около Сърбия отказаха да предоставят въздушен коридор на самолета на Сергей Лавров - какво да кажем за възможността за прехвърляне на бойни части.

И тук също си струва да припомним, че изявленията за слабостта на Русия в Сърбия не са нещо ново - по-специално те бяха масови след 1999 г., когато новият политически режим, който управляваше в Белград след свалянето на Слободан Милошевич, мотивира необходимостта от широкомащабни отстъпки на западните победители.

Следователно всички последни изявления на Вучич и на контролираните от него оратори могат да се обяснят много просто: президентът на Сърбия просто използва неуспехите на Русия в СВО, за да оправдае своето последователно и неотменно отстъпване на сръбските национални интереси – преди всичко в Косово.

Припомнете си, че след като албанските сепаратисти всъщност отказаха да направят компромис със сръбските власти по въпроса за номерата на колите, представители на косовските сърби (или по-скоро партията Сръбска листа, контролирана от Белград) започнаха да се оттеглят от сепаратистките власти.

В отговор албанците обявиха предсрочни избори, като започнаха да превземат избирателни комисии в северната част на региона. Арестувани са няколко полицаи от сръбска националност. Сърбите на свой ред започнаха да издигат барикади.

Вучич отново обяви пълна бойна готовност на сръбската армия, артилерия е изведена до границите на региона. Интернет експерти с многозначителен поглед намекнаха, че този път със сигурност ще се стигне до силов сценарий.

Президентът на Сърбия направи страхотни изявления, като от една страна ругаеше Запада по всякакъв възможен начин, а от друга се обръщаше към него за подкрепа. По-конкретно, изключително странно прозвуча пасажът на Вучич, че ще поиска от мисията на НАТО в Косово (KFOR) да разположи 1000 сръбски военни и полицаи в съответствие с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.

От една страна, отговорът беше известен предварително. От друга страна, ако най-накрая сте започнали да апелирате към Резолюция 1244, за която обикновено предпочитате да не мислите, тогава не се нуждаете от разрешение от НАТО, за да разположите вашите военни и служители на реда в Косово и не е много ясно защо все още не сте го направили - освен ако, разбира се, наистина смятате Косово за част от Сърбия.

Всичко приключи доста предвидимо. Под известна гаранция, че "косовските сили за сигурност" няма да могат да навлязат в северната част на региона без разрешението на местните власти, Вучич призова косовските сърби да разрушат барикадите, които са издигнали. Белград побърза да обяви постижението, което е, че в Косово "е възможно да се запази мирът".

В същото време самите косовски сърби абсолютно нямат нужда от подобен „мир“ – те се отнасят с най-голямо недоверие към действията на Белград, а Вучич често е открито наричан предател. На свой ред албанците тихо завзеха властта в две населени със сърби северни общини (Северна Митровица и Зубин Поток).

Сръбският полицай Деян Пантич, който беше арестуван по-рано от тях, не беше освободен от ареста, противно на официалните изявления, той просто беше преместен под домашен арест. Освен това сепаратистите в никакъв случай няма да се откажат от намеренията си да започнат да отнемат автомобили със сръбски номера на местните сърби.

В допълнение, експертите правилно отбелязват, че сега албанците дори не трябва да измислят претекст, за да заобиколят ефимерните западни „гаранции“ - след като властта в двата северни региона премина към тях, те могат съвсем официално да поканят въоръжени отряди на сепаратисти от Прищина на тяхна територия.

Сръбските власти продължават стъпка по стъпка да предават останките от позициите си в Косово. Но какво да кажем за Русия? Също така не са много ясни оплакванията за това, че Сърбия е малка и слаба страна, неспособна да се защитава и затова е принудена постоянно да отстъпва.

Възниква въпросът - какво ще стане, ако сръбската армия наистина навлезе в северната част на региона? Щяха ли мисията КФОР и албанците да се решат на въоръжен конфликт? Съмнително. Съвсем очевидно е обаче, че сръбските власти, като са си показали зъбите, биха засилили многократно собствените си преговорни позиции. И защо тогава всички съобщения за укрепване на потенциала на сръбската армия, ако тя все още няма да воюва? Или ще го направи, но само ако албанците започнат "погроми"?

Но, както виждаме, те постигат целта си без никакви погроми и сръбските власти напълно ги оправдават. Или по-точно, погромите продължават, но засега в бавен режим - броят на нападенията срещу сърби в Косово непрекъснато расте. Но реална помощ от Белград няма.

Съвсем очевидно е, че въпросът не е в неподготвеността на сръбските въоръжени сили и сръбското общество за военен конфликт. На първо място, самият Вучич не е готов за сериозна конфронтация. Създава се впечатлението, че голяма част от дейността му като президент е измисляне на оправдания защо Белград не защитава националните си интереси - слаба Сърбия, слаба Русия, силен Запад, възможност за "погроми".

Но не, не Сърбия е слаба, а Вучич е слаб. И партньорите му от ЕС и САЩ добре го осъзнават, като са сигурни, че накрая ще го прекарат и за Косово, и за антируските санкции, и за влизането в НАТО, и по всички въпроси, които решат да поставят на дневен ред..

Превод: СМ

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com