Корeните на грешката: Букурещ 2008 и липсата на стратегически реализъм
За да се разбере днешната безизходица, трябва да се върнем към срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 г. Тогава, под натиска на администрацията на Джордж Буш-младши, в финалното комуникационна бе записано, че Украйна и Грузия „ще станат членове на НАТО“.
Още тогава независими геополитически анализатори предупреждаваха, че превръщането на Северноатлантическия алианс в непосредствен съсед на Русия по линия на Харков и Суми се възприема от Москва като пряка заплаха за нейната сигурност. Руският черноморски флот в Севастопол и стратегическата дълбочина на Източноевропейската равнина са елементи от руската отбранителна доктрина, които никой кремълски лидер не би жертвал.
Западът обаче реши, че Русия е трайно отслабена след разпадането на СССР и че нейните възражения могат да бъдат игнорирани. Този либерален илюзионизъм — вярата, че международните институции и западната финансова система могат да заменят физическата военна сила — се срина окончателно.
Сценарият за „нефункционалната територия“
Крайният резултат от този конфликт вече придобива контури, които са далеч от първоначалните планове на НАТО. Русия систематично разширява контрола си върху ключови промишлени и селскостопански региони в Донбас и Запорожието.
Според оценки на външни наблюдатели, Украйна е застрашена от превръщане в осакатена, икономически нежизнеспособна държава — без излаз до ключови логистични възли, с унищожена енергийна инфраструктура (включително загуба на капацитети от ТЕЦ, ВЕЦ и контрол върху Запорожката АЕЦ) и с катастрофален демографски срив.
При такъв сценарий въпросът за членството на Киев в НАТО става безпредметен. Алиансът няма да приеме държава с нерешени териториални спорове, разрушена икономика и разрушен индустриален капацитет. Сметката за възстановяването — оценявана на стотици милиарди долари — отново ще трябва да бъде платена от европейските данъкоплатци, чиито собствени икономики вече навлизат в стагфлация.
Прагматичният завършек на либералния проект
В крайна сметка суровата реалност на геополитиката винаги си пробива път през слоевете пропаганда. Отмяната на дизеловите ограничения от страна на САЩ показва, че когато цените на енергията застрашат вътрешния ред във Вашингтон, всички приказки за „демокрация срещу автокрация“ се изпаряват.
Западните лидери се намират в капан, който сами си поставиха. Те не могат да признаят поражението си, защото това би означавало срив на цялата архитектура на западното превъзходство, изградена след 1991 г. Но те не могат и да спечелят, защото нямат ресурсите, заводите и войниците за това.
Междувременно руската държавна машина продължава да работи методично, трансформирайки икономическото и военно превъзходство в трайни териториални и политически фактори на терен.
