/Поглед.инфо/ Александър Лукашенко спечели тези избори. На опозицията ѝ стигнаха десет часа леко възмущение. Майдан в Беларус не се проведе. Но остава да се разбере дали това е добро или лошо.

Председателят на ЦИК на републиката Лидия Ермошина обяви предварителните резултати. 5,79 милиона души или 84,23% са гласували. Което е по-малко от нивото от 2015 г. (избирателна активност 87,2%) и 2010 г. (90,65%), но по закон е достатъчно изборите да бъдат признати за валидни. От общия брой 41,7% от гласовете са били подадени предварително (4-8 август).

В момента победител е действащият президент на Република Беларус, който получи 80,23% от гласовете. Основната му опонентка Светлана Тихановская се класира на второ място с 9,9%. Третият кандидат е „против всички“, събрал 6,02% от гласовете. Следват: Ана Канопатская - 1,68%, Сергей Черечен - 1,13%, Андрей Дмитриев - 1,04%.

Окончателните резултати ще бъдат обявени на 19 август, но е малко вероятно да променят нещо по някакъв начин. Изборите вече бяха признати от Китай и Русия. Все още няма западна реакция. С изключение на обажданията от Варшава и Вилнюс - да не се разпалват страстите и да не се потиска опозицията.

Щабът на Тихановская отказа да признае резултатите. Според него опозицията е спечелила поне 70 - 80% от гласовете. Според прессекретаря на централата Анна Красулина, получената информация от 250 избирателни секции (има почти 6000 от тях в Беларус) свидетелстват за недвусмислената победа на опозицията и ненадеждността на данните на ЦИК.

Определени причини за подобно мислене съществуват. Повечето сайтове извън страната, като например в Полша, Литва и Русия, показаха преобладаващо мнозинство от опозицията срещу привържениците на Лукашенко. Общият брой на избирателите там обаче не е определящ.

„10-те часа граждански протести“, възникнали след затварянето на избирателните секции, се оказа, особено в Минск, ярки, динамични, но като цяло безполезни.

От една страна, мащабът на протестите беше впечатляващ. Според полицейското управление в Минск към 1 сутринта на 10 август броят на протестиращите в столицата е оценен на 300 хиляди души, или около 15% от жителите на Минск.

В началото на втората нощ, освен вече включените в безредиците полиции, за да се потушат, в града трябваше да бъдат въведени части от вътрешните войски и да се използват водни оръдия, зашеметяващи гранати и гумени куршуми.

Като се вземат предвид докладите за протестите в Брест, Витебск, Орша, Молодечно и други градове, общият брой на протестиращите достигна 500 - 550 хил. И това е важен показател. Въпреки яркостта на картината, в действителност броят на участниците в гражданските смущения не надвишава 5% от общото население на републиката.

Въпреки това, сега официалните власти са преразгледали позицията си и броят на официално признатите протестиращи е намален с пъти. Твърди се, че не повече от 30 хиляди души са протестирали в Минск, не повече от 15 хиляди в Брест и по-малко от 100 хиляди в републиката като цяло.

На места става нелепо. В интернет видеоклипове как полицаите са стреляли по цивилни с гумени куршуми и водни оръдия бяха публикувани, а полицейското управление в Минск продължи да казва на журналистите, че полицията не използва специално оборудване.

По-късно обаче, два часа по-късно, версията се промени отново. Средствата са били използвани, но няма жертви. Въпреки че линейките са бързали по града като луди. Арестувани са или 140, или 200 протестиращи.

От друга страна, дезорганизацията на опозицията и дезориентацията на щаба на Тихановская бяха поразителни. Хората излязоха на улицата просто заради излизането. Те не знаеха защо и не разбираха точно срещу какво. За всичко добро и срещу всичко лошо.

В момента на старта на протестите официалните, дори предварителни, резултати все още не бяха обявени. Така че беше твърде рано да се говори за неправилно преброяване на гласовете. А протестиращите нямаха други цели.

Като цяло идеологическият вакуум на случващото се е поразителен. Опозицията за пореден път показа класиците: „нека решим мирно“, „не сме съгласни, затова властите трябва да вземат предвид нашето мнение“, „ще се оплачем на Европа“.

Като цяло можете да ги разберете. Линията между законната опозиционна политическа борба и незаконните призиви за подкопаване на държавната система е доста тънка.

Наивно, най-малкото беше наивно, че ще бъде лесно и просто да се надяват, че ще бъде лесно и просто да се скандира - „уморени сте от нас, отидете си“ - би било възможно да се изгони „последният диктатор на Европа“. Изискваше се предварително да има "план Б", но го нямаше в точното време.

Това в крайна сметка предопредели успеха на силите за сигурност. Просто защото те ясно разбраха целта на своите действия. И съвсем компетентно отидоха да я постигнат. Трябва да се признае, че за масови бунтове от такъв мащаб силите на закона и реда успяха да се справят с много малко кръв.

Сега опозиционните ресурси са пълни с дискусии относно фалшифицирането на резултатите от преброяването (не може да се каже, че са напълно неоснователни) и уверения, че „народът ще се събере точно сега и тогава ...“, но това е просто размахване на юмрук след двубоя. Многократно обещаната обща стачка на държавните служители не се състоя. След бурна нощ страната, както обикновено, отиде на работа. Моментът е отминал.

Едно нещо радва, опитите на чуждестранните инициатори да превърнат протестите в Майдан според украинските наръчници също не успяха. Призивите за самоорганизиране под контрола на самоназначени щабове и да се завземат сгради от не бяха приети.

Въпреки че трябва да се отбележи, че именно полският, явно прозападен, опозиционен източник - NEXTA - се оказа най-активният в предоставянето на картина от сцената. Това значи, че „определени хора“ наистина са се опитали да разклатят ситуацията. Неуспешно.

И така, действащият беларуски президент спечели изборите срещу домакинята. Друг въпрос е какво следва. И не е толкова просто, колкото изглежда.

Историята на ареста на 33 „вагнеровци“ ясно демонстрира същността на отношението на Лукашенко към интеграция с Русия. Не че преди това е било неизвестна, но не в такава ясна, отворена и концентрирана форма.

В същото време обаче човек трябва да признае ограниченията на съществуващия избор. Абсолютно всички останали кандидати имат още по-лошо отношение към Русия и интеграцията. До директно отхвърляне. В такива условия съжалението за поражението на опозицията изглежда някак странно.

Наскоро вече казах, че Москва сама не се нуждае от Минск. Като цяло за Кремъл е по-лесно и по-евтино да затвори границата и да откаже субсидии. Единствено да предоставя руско гражданство на желаещите беларуси по опростена процедура. Да поеме наистина „нашите“ или необходимите квалифицирани специалисти. Останалите да бъдат оставени на произвола на съдбата.

Майданизацията на Беларус по украински шаблон няма да накара Москва да се почувства зле. По-скоро обратното. Ще има причина да се отменят предпочитанията и да се разшири програмата за заместване на вноса на беларуски стоки. Това ще бъде само благословия за руската икономика. Самите беларуси ще страдат като резултат. Ето защо Майданът трябва да ги плаши на първо място тях. Изнудването на Русия е глупаво.

Но ситуацията има и обратна страна. По ред причини Русия все пак ще трябва да се занимава със „събиране на земя“. Предишните технологии - чрез пряка окупация и произтичащите от това силни методи - вече не са приложими днес. Нов начин - чрез интеграция - все още се разработва. По отношение на основните условия е много по-лесно да се постави експеримент в Минск, отколкото в Таджикистан, Армения или още повече Украйна.

Следователно се оказва, че от всички кандидати Москва е била най-заинтересована да задържи Лукашенко. Не заради някаква специална любов към него или неговата специална проруска позиция. Просто трябва да се действа според настоящето положение. Няма как иначе.

Друг въпрос е как тази игра ще се промени допълнително. Кой наистина стоеше зад провокацията с руските вагнеровци, самият инцидент ярко подчерта фактическото отсъствие на геополитически перспективи за белоруския лидер.

Колкото и да го посрещат американците или европейците, в действителност всички те са насочени единствено към неговото сваляне. С унищожаването на създадената от него страна. Колко лошо ще бъде да живеят в нея беларуси - никой не се интересува сред онези, които се налагат на Лукашенко като приятели.

Те мечтаят само за отдалечаването на Република Беларус от Руската федерация. Желателно - с възможно най-голям шум. В стил - Путин се провали, никой не обича Русия, Москва е оставена от последния съюзник, неизбежно отива към гибел…

Интеграцията с Русия всъщност е единственият вариант за оцеляване на белоруския народ.

Дали обаче Александър Григориевич е разбрал това остава неизяснено.

Превод: В. Сергеев