/Поглед.инфо/ Завчера в Брюксел се състоя среща на лидерите на държавите от "нормандския формат без Путин". Във всеки случай украинските медии предварително нарекоха така разговора на президентите на Украйна и Франция с новия германски канцлер. Мечтата на Владимир Зеленски, която той упорито повтаря през последните дни, се сбъдна: „Нищо за Украйна без Украйна“. Най-накрая поне някой се срещна с лидера на украинската държава, за да обсъди съдбата на тази страна и с него.

Иначе действително изглеждаше много странно, че американският президент Джо Байдън обсъжда два пъти предстоящата „руска инвазия в Украйна“ с лидерите на държавите от стара Европа (преди и веднага след телефонния разговор с Путин), но със Зеленски дори два дни след това нямаше време за разговор.

Разбира се, украинският външен министър Дмитрий Кулеба се опита да представи желаемото за действително, като каза, че държавният секретар на САЩ се е обадил на Зеленски предния ден, което означава, че формулата „нищо за Украйна без Украйна“ работи и този случай.

Въпреки това, кабинетът на президента на Украйна, дори ден след виртуалната среща на върха Путин-Байдън, публично призна, че информацията за този разговор в Киев е извлечена изключително от официалните комюникета на двете страни,както и от медиите.

Тоест, преди обаждането на Байдън до Зеленски, нито едно американско ведомство - нито Държавният департамент, нито посолството на САЩ, нито Белият дом - не си направи труда поне накратко да предаде основните послания на Киев.

След разговора с Байдън президентът на Украйна обяви предстоящата "нормандска среща на върха без Путин" в кулоарите на срещата на лидерите на страните от Европа с т.нар. Източно партньорство. Съдейки по обкръжението и времето на този мимолетен разговор, те всъщност не са обсъждали нищо. Кулеба обобщи краткия резултат от тази среща: „С общи усилия връщаме Руската федерация на масата за преговори“. Това обобщение свидетелства за факта, че тримата лидери само заявиха невъзможността за провеждане на конструктивен диалог в отсъствието на руската страна.

В същото време позицията на Русия е добре позната на всички: Москва е готова да възобнови работата на срещата на върха в „нормандския формат“, но както многократно е казвал руският външен министър Сергей Лавров, провеждането на „среща на върха само за да има среща на върха" е безсмислено. Това каза той и през 2019 г. И сега той заявява: „Нямаме нужда от среща заради срещата“.

Още по-изненадващо е, че след „ненормандската“ среща в Брюксел, Зеленски внезапно повтори дума по дума словата на Лавров, че срещата на лидерите от „нормандския формат“ не трябва да бъде „среща на върха в името на срещата на върха“.

Вярно е, че веднага след това той се опита да прехвърли отговорността за неспазването на решенията на последната среща на върха в Париж, проведена през декември 2019 г., върху Русия. Което, разбира се, е откровена лъжа. Освен това лъжата е и лесно проверима. Достатъчно е да отворите документа, подписан в Париж (между другото, доста лаконичен), за да се уверите: сред трите параграфа на този документ има ангажимент на Украйна, удостоверен лично от Зеленски, да приложи „формулата на Щайнмайер“ в своето законодателство, което предвижда широка автономия на Донбас.

Когато обаче президентът на Украйна обвинява Русия в неспазване на Парижките споразумения, човек би искал да попита: Москва ли трябва да въведе тази формула в украинската конституция?

Позицията на Русия е добре известна и е била артикулирана неведнъж на най-високо ниво: съгласно Минските споразумения, въпросите, свързани с поддържането на мира в Донбас, Киев трябва директно да решава с „представителите на отделните райони на Донецка и Луганска област“. Тоест именно с тези ДНР и ЛНР – както наскоро подчерта Владимир Путин, „засега непризнатите републики“.

В самите републики на Донбас, употребата на тази дума „засега“ от устата на руския президент веднага привлече вниманието, като те масово я приеха като обнадеждаващ сигнал за себе си.

Но Киев последователно отричаше и отрича възможността за директен диалог с представители на бунтовния регион. Освен това аргументацията на неговата позиция е невероятна. Онзи ден Зеленски в интервю за италианския вестник La Repubblica коментира позицията на Москва:

Стига и един малък абзац, за да се преразкажат отговорите на Русия, защото всички те се свеждат до нежеланието да се признае като страна в тази война. Нейната роля на масата за преговори е да настоява, че трябва да се разговаря със сепаратистите в Донбас. И кои са тези сепаратисти? На окупираната територия всичко се ръководи от руски офицери и представители на руските власти."

Но извинете, дори ако наистина вярвате, че представителите на Русия отговарят за ДНР и ЛНР на място, тогава преговаряйте с тях - в края на краищата самият Зеленски е този, който постоянно настоява за преговори с Москва.

И сега в Брюксел той каза: „Украйна е готова за всякакъв формат на преговори с Руската федерация за разрешаване на този процес“. И така, какво ви пречи да започнете диалог с онези, които самият президент на Украйна смята за „руски офицери“?

Лидерите на ДНР и ЛНР многократно са изразявали готовност да се срещнат с украинския си колега и най-накрая да постигнат мирни споразумения. Струва си да си припомним, че самият Зеленски, като кандидат за президент, каза: „Поне аз съм готов да се споразумея и с плешив дявол, стига нито един човек повече да не умира“. А сега самият той отхвърля призивите да седне на масата за преговори дори не с дявола, а с дествителната страна на конфликта.

Пак тогава, като кандидат, той обеща, че войната изобщо не е опция за него и че конфликтът в Донбас може да бъде разрешен само чрез преговори. И сега в Брюксел, коментирайки около пет сценария за реакция на Европа на ескалацията на ситуацията в Украйна, Зеленски казва: „Казахме, че нашата държава няма пет варианта за реакция, ще имаме само една реакция. И ние я демонстрирахме през 2014 г., когато защитихме своята територия с оръжие в ръка. Толкова за "президента на мира".

Най-любопитното му изказване по време на срещите в Брюксел е призивът му към европейците да наложат санкции срещу Русия, без да чакат отдавна обещаното от американците "руско нахлуване".

Зеленски казва: „Някои лидери предлагат формат на отговор: след вероятна ескалация от Руската федерация да се въведе мощна политика на санкции. Тук, струва ми се, успяхме да обясним на нашите европейски колеги, че политиката на санкции след това вече не интересува никого. Нашата държава се интересува от мощна политика на санкции преди вероятната ескалация."

Трудно е да се каже дали самият президент на Украйна се замислявърху своите гениални идеи. Защото иначе щеше да се замисли какво трябва да „сдържа“ Русия от предстоящото „нашествие“, ако за него предварително бъдат въведени санкции.

Не искахме и не искаме да нахлуваме никъде, което е казано неведнъж. Но ако все пак бъдем наказани за това, тогава какво по-лошо може да ни се случи? Всъщност те самите отдавна ни молят да „нахлуем“ някъде.

Не е изненадващо, че с нарастването на агресивната реторика Зеленски се обърна към Хърватския опит за „реинтегриране на окупираните територии“. Там наистина имат опит от кърваво етническо прочистване. Операция "Буря" за "деокупация" на Сръбска Краина през 1995 г. доведе до смъртта на хиляди цивилни и стотици хиляди бежанци.

Вярно е, че не е ясно кого Зеленски смята сега за „окупатори“ - очевидно самите местни жители, които са живели в този регион от векове. Не е изненадващо, че Путин, говорейки за методите, използвани от Украйна в Донбас, каза, че това „много напомня на геноцид“ – Киев има от кого да се учи.

Не е изненадващо и това, че Русия, осъзнавайки нежеланието и неспособността на киевските власти да прекратят военния конфликт, премина към пряк диалог с „акционерите“ на точно това правителство – американците. И в това отношение се усеща изключителната нервност на Зеленски. В интервю за телевизионен канал 1 + 1 той каза, че се появява „нова платформа“ във формат Русия-САЩ, и изрази загриженост как при тези условия „да не се загуби „нормандският формат“.

Въпреки това, след като помисли няколко дни, бившият комик в Брюксел обяви "тристранен формат" с добавянето на Украйна към тези преговори. И всичко това защото: "Не може да се решава нищо за Украйна без Украйна." Той повтори същата мантра няколко пъти: " Нищо не може да бъде решено зад гърба на Украйна". Видимо, след унижението със закъснялото телефонно обаждане от Байдън, Зеленски сериозно се страхува да не се реши съдбата му без неговото собствено участие.

Но в крайна сметка самата Украйна се отказа от субектността си след Майдана през 2014 г. И след като тя за пореден път показа пълна неспособност за преговори, смисълътна преките преговори с нея се губи.

Още повече, че става дума не само и не толкова за съдбата на тази територия, а за системата за национална отбрана и сигурност на самата Русия. И докато Киев изразява готовността си да се присъедини към НАТО, което за нас е безусловна червена линия, има смисъл да говорим само с онези, които наистина могат да предотвратят въплъщението на този авантюристичен сценарий.

Превод: ЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели