/Поглед.инфо/ Изтече едва седмица след дългоочакваната за американците онлайн среща на върха на Джо Байдън и Си Дзинпин и Вашингтон потвърди доколко умее да държи на думата си: Тайван е поканен на "Срещата на върха за демокрация".

Да, всички разбират, че предстоящото след две седмици събитие е замислено от администрацията на Байдън като антикитайско и антируско, но поканата наТайван изглежда като явно преиграване дори за това/очевидновредно за самите Съединени щати/ начинание.

Защо е необходимо допълнително да дразните Пекин, защо толкова открито му демонстрирате двуличието си? Всъщност само миналата седмица Байдън потвърди пред Си американския ангажимент и привързаност към принципа за „един Китай“, който е в основата на отношенията между САЩ и Китай като такива.

Този принцип предполага, че Съединените щати не поддържат официални контакти с тайванските власти и, естествено, на „Срещата на върха за демокрация“, на която САЩ поканиха 110 страни по света (тоест малко повече от половината от съществуващите) , беше напълно възможно да се мине без непризнатата държава, отцепилата се провинция, обединението с която Китай смята за неизбежно.

Но във Вашингтон, изглежда, решиха да не губят време за дреболии: тъй като и без това всички вече разбират, че срещата на върха е с антикитайска насоченост, нека да се обадим и на Тайван, нека покажем на Пекин колко сме твърди и решителни.

Това, разбира се, е по-лошо от грешка - това е очевидна глупост. Което се потвърждава от казаното онзи ден от бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, а именно че Байдън има сериозен проблем по отношение на Пекин:

“Всички искат да бъдат китайски ястреби. Всички вярват, че Китай е решен да доминира в света и че това е основната му цел.”

„Всички“ въщност са голяма част от американския естаблишмънт, чието отношение към Китай явно не споделя 98-годишният патриарх на американската геополитика, т.е.,човека, който навремето възстанови (по инициатива на Никсън) отношенията между двете страни.

В интервю за CNN в неделя Кисинджър подчертава, че „е необходима известна доза противопоставяне, когато се атакуват основните американски ценности (без това предупреждение е просто невъзможно да бъде чут в Съединените щати), но това не трябва автоматично доведе до конфронтация":

"Байдън започна движение в малко по-различна посока, която се свежда до това да не се отстъпва на Китай, но при това да се опита да достигне до ниво на отношенията, при което ще което можем да разговаряме. Нашата основна цел е да избегнем конфронтацията."

Когато Кисинджър похвали Байдън, той вероятно вече е знаел за поканата на Тайван, но все пак държи да подчертае конструктивните нагласи и отношение на настоящия президент. Защото като за Кисинджър е важно думите му да се чуят в Пекин: не се притеснявайте, Байдън не е избрал пътя на твърдата конфронтация, той, като мен, не иска конфликт между САЩ и Китай:

„Сложността на на всеки конфликт се заключава не в това да го започнеш, а в това да знаеш как да му сложиш край. Опасността от изключително военно противостояние се крие в това, че то ще се превърне в конфликт, който ще бъде много трудно да се прекрати.“

Ясно е, че поканата на Тайван за "срещата на демокрациите" сама по себе си не означава нито отказ на Байдън да се опита да изгради диалог със Си, още по-малко курс на военна конфронтация на САЩ с Китай, но много добре демонстрира нивото на неразбиране от американските елити на правилата за поведение с китайците...

Във Вашингтон смятат, че е възможно да се говори директно с Пекин за принципа на „един Китай“ и незабавно да се наруши този принцип, а това няма да доведе до нищо друго освен раздразнение на китайското ръководство, което все пак ще бъде принудено да продължи преговорите с американците.

Вариантът, при който китайците просто ще се уморят от подобна наглост и ще прекъснат контактите като такива, администрацията на Байдън дори не обмисля – и съвсем напразно. Американците трябва да помнят историята на отношенията между двете страни.

Самият Кисинджър може да разкаже много интересни неща за това колко дълго администрацията на Никсън търсеше възможност за установяване на контакти с китайското ръководство (и това въпреки факта, че това беше от полза за Мао да възстанови връзките със Съединените щати по това време).

Същият Кисинджър в друга неотдавнашна реч похвали онлайн срещата на върха на Байдън и Си: това е „добро начало, което трябва да бъде последвано от дискусии по същество, които ще доведат до насоките, посочени от лидерите по време на виртуалната среща на върха“. И като цяло „трябва да се придвижим към модел, при който споровете се смекчават взаимно, и двете страни разбират невъзможността да се определеи победител между двете страни, без риск от унищожаване на човечеството“.

Това много прилича на казаното в началото на разведряването за съветско-американските отношения, у нас го наричаха още „мирно съвместно съществуване“. Между другото, разведряването също започна при Кисинджър, но приключи само три години, след като той напусна властта.

Тук обаче е важно нещо друго. Кисинджър каза, че отношенията между САЩ и Китай сега са на кръстопът: те минават „през планински проход, намирайки се до разлом, откъдето можете да се движите в различни посоки“.

Или всичко ще падне в бездната на откритата конфронтация, или двете сили ще стигнат до самия модел на съвместно съществуване, който беше споменат по-горе. Красива метафора с пас, само Вашингтон прави всичко, за да убеди Пекин в дългогодишния избор на американците.

В същия ден, когато стана известно за поканата на Тайван, се проведоха онлайн разговори между министрите на отбраната на Китай и Русия. Само малка част от тях станаха публични, но това беше достатъчно, за да се разбере отношението на Вей Фенхе:

„Другарят министър току-що каза за военни заплахи, натиск и сдържане от страна на САЩ срещу Руската федерация. Съединените щати също предприемат такива действия срещу Китай. Напълно съм съгласен с вашите оценки. Подкрепям и вашето виждане за военната заплаха за нашите страни от Съединените американски щати. “.

Москва и Пекин открито говорят за обща военна заплаха, превръщайки накрая "триъгълника на Кисинджър" в права линия, с Вашингтон от единия край и руснаците и китайците в другия. Но генерал-полковникът от НОАК не спря дотук:

„Ние празнуваме огромно плодотворно сътрудничество във всички области. Особено в лицето на безумното ограничаване и натиск от САЩ, Китай и Русия са събрани заедно като голяма планина. Нашето приятелство е нерушимо. Заедно се противопоставихме на хегемонията на САЩ и се противопоставяхме на фалшивия демократичен режим на САЩ и фалшивия мултикултурализъм, както и новите прояви на Студената война в нова форма. И по този начин показахме отношенията си по-добре от съюзниците."

Ето един косвен отговор на Кисинджър: все същите планини, с които се сравняват отношенията на двете страни. Бившият държавен секретар вижда заплахата от разпадане на двустранните връзки, но се надява, че те няма да се спуснат по скалата, а ще излязат през планинския проход на нов път, а китайският министър казва, че американците със своето " безумно ограничаване", вече направиха всичко, за да укрепят голямата планина на руско-китайския съюз.

Под "безумно " в този случай се разбира не толкова отсъствието на сила, колкото отсъствието на ум.

Превод: ЕС