/Поглед.инфо/ В красивия Бургас, главното пристанище на България, на брега на Черно море, на 2 декември се проведе научна конференция, а именно националната кръгла маса „Морето – граница или врата” 2021. Националната кръгла маса беше разделена на две сесии, „Черно море – зона на мир. Състояние, перспективи, заплахи" и "Рискове и/или възможности на Кримската платформа за България". Конференцията беше организирана от Черноморския институт в Бургас и Ростовския държавен икономически университет, Ростов, Русия. По време на провеждането на Националната кръгла маса „Морето – граница или врата“ 2021, организирана традиционно от „Черноморски институт“, бе представена гражданска инициатива: Платформа „Бъдеще за Черно море“. В конференцията взеха участие учени, политици, историци и експерти от България, Русия и Северна Македония.
Платформа „Бъдеще за Черно море“ е инструмент за сътрудничество, сигурност и безопасност и син растеж. Инициатива на гражданския сектор с призив всички институции и организации на територията на България с доказани ангажименти към проблемите на водното богатство на страната да се включат“, представи платформата проф. Маруся Любчева. Финансирането на платформата ще се осъществява с вътрешни ресурси, както и чрез целеви фонд.
Черно море е регион, който е неразделна част от средиземноморската цивилизация, започвайки от древногръцката цивилизация, продължавайки през римската и византийската цивилизации, до османската и славянската цивилизации. Регион с богата история, където се сблъскват различни култури и религии, археология, природни красоти и ресурси, но днес Черно море е регион, който придобива геостратегическо значение, и регион, където за съжаление, тече милитаризация, поради конфликта на интереси между Русия и Запада. „Душата на Черноморския регион са хората. Черноморският регион днес е не само възможност за развитие, но и предизвикателство за запазване на мира и черноморската екосистема.
Гости на кръглата маса бяха зам. министър Георги Събев, от Министерство на земеделието, храните и горите, областният управител проф. Мария Нейкова, зам. областният управител . С онлайн поздрав към участниците се включиха проф. Иван Маразов, който е кръстник на форума и доц. Олга Андреевна от Ростовския икономически държавен университет.
След Маруся Любчева реч направи Георги Шабев – заместник-министър на земеделието, храните и горите на България, който каза: „Черно море трябва да се превърне в регион, в който всички страни, влизащи в Черно море, си сътрудничат, без изключение, и имат координирани подходи, където ще се зачитат интересите на всички играчи без изключение. Съществуващите днес противоречия между държавите пречат на активното икономическо развитие на региона. Заедно трябва да осигурим мир и сигурност в Черно море. Черноморският регион е не само възможност, но и отговорност на всички страни за неговото бъдеще. “
Територията на Черно море, както и на България, трябва да се използва единствено за съзидателна, мироопазваща дейност. Черно море и Черноморският регион трябва да бъдат разглеждани като важен потенциал за икономически растеж, социален просперитет, образователно и културно развитие на България.
Иван Маразов, политик от БСП, професор по културология, главен специалист по въпросите на траките в България, бивш министър на културата и бивш кандидат за президент: „Всичко, което искам, е Черно море да бъде тихо и спокойно. Черно море трябва да бъде за всички страни, които влизат в него, включително Русия, Украйна, Грузия и Турция, за да не се превърне Черно море във военен мост. „Черно море, разбира се, е врата, а не граница.
Бъдещата народна представителка от Бургаски избирателен район от ГЕРБ Деница Николова, се включи във форума онлайн. Тя запозна присъстващите с Морския пространствен план, който има хоризонт на действие до 2035 година и обхваща всички сектори.
Днес международните отношения необратимо се трансформират от еднополюсен в многополюсен модел. Постепенното отслабване на еднополюсния модел е съпроводено с огромно напрежение в отношенията между Запада и Изтока; между свят, който нарича себе си евроатлантически и Русия и Китай, от друга.
В прокламацията си Женя Илиева, която има собствен бизнес в туристическия сектор, посочи: „Безспорно в Черноморския регион се чувства сериозно напрежение – 2 страни са членки на ЕС, една кандидат–член, другите са в определени партньорски отношения. Три от страните са членки на НАТО -, други се стремят към присъединяване. И напрежението между страни от Черноморския регион - стари конфликти и ново противопоставяне между Русия и Украйна, създава проблеми на всички. Кримската платформа, в която се опитват да съсредоточат противостоянието срещу Русия и Изтока, е сериозно предизвикателство за България. Преди всичко и като държава, и като граждани трябва да отстояваме независимостта си и да положим максимум усилия за понижаване на напрежението, вместо да подкрепяме засилването му.
България трябва да играе онази балансираща роля, която да направи възможен мирния преход през този водевил в Черно море. Нашите интереси подсказват, че засилването на военното присъствие, да не говорим за идеите за разполагане на военни бази на НАТО в страната ни, е противопоказно за развитието на страната ни и за преодоляване на кризите, в които се намираме в момента.
„Позицията ни за Крим е ясна. Подкрепяме международното право. Но без да застрашаваме територията на Черно море с военни интервенции. И не трябва България да поставя интересите на една или друга държава над собствените си национални? Членството ни в НАТО ни задължава да сме лоялен партньор, но не да осигуряваме територии за военни бази, които могат да провокират действия срещу нас. „Кримската платформа“ е форум, организиран от Украйна, в опит да преодолее политическата си немощ при решаването на собствените си вътрешно-политически проблеми, превръщайки ги в проблем на международната общност.
Имаме добър пример в нашата национална и европейска политика – Република Северна Македония. Не искаме някой да ни казва какво да правим. Защо ние да казваме на съседните си по море страни какво да правят? А още по-лошо, че там освен съседни страни се намесват сили зад океана. Те имат интереси в Черно море? “ – Женя Илиева.
Всички страни в региона трябва да обърнат внимание на политическите процеси, които се развиват в региона. Разбира се, регионът не може да бъде изолиран от геостратегическите потоци, всички страни трябва да се съсредоточат върху защитата на региона от всякакви военни напрежения, разполагане на военни бази и военни системи, патрулиране на военни кораби и самолети в Черно море, непланирани учения на НАТО и Русия, водещи до нарастване на напрежението.
Днес, 14 години след като Черно море „стана Европейско море“, се питаме всъщност чия граница е Черно море - на страните, които са разположени на брега му, на Европейския съюз или на НАТО. Задаваме си този въпрос, защото в нашия регион все по-осезателно се усеща нещо много различно от толерантността, от демократичния дух на Европа в региона. През последните години се появяват идеи и се реализират действия, който предвещават едно друго бъдеще на Черно море и на Черноморския регион. Предложението на Румъния за организиране на общ флот на НАТО в Черно море, което дълго време беше умишлено прехвърляно в публичното пространство ту като истина, ту не, днес вече се превръща в нова идея за ситуиране в района бази на НАТО. Все по-малък е интервалът на провеждането на военни обучения на НАТО в региона. Наличието на американски бомбардировачи в Черно море, дори за кратките, разрешени от международните споразумения периоди, превръща региона в евентуален плацдарм на военни действия1.
1 https://blacksea.bg/novini-statii/initciativa-cherno-more-zona-na-mira/