/Поглед.инфо/ Какво пък, този пък, изглежда, всичко приключи. Мич Макконъл поздрави Байдън и Харис, така завършвайки официалната капитулация на Великата Стара Партия (която, да бъдем честни, всъщност никога не е била готова да се бори за Тръмп).

Владимир Путин също изпрати следното поздравление:

Поздравления до Джоузеф Р. Байдън за победата на президентските избори в САЩ.

Владимир Путин изпрати послание до Джоузеф Р. Байдън, поздравявайки го за победата на президентските избори в САЩ.

15 декември 2020 година.

В своето послание Владимир Путин пожела на новоизбрания президент успехи и изрази увереност, че Русия и САЩ, носещи особена отговорност за глобалната сигурност и стабилност, могат, въпреки разногласията, реално да способстват за решаването на много проблеми и предизвикателства, с каквито в момента се сблъсква света.

Президентът на Русия отбеляза, че предвид това руско-американското сътрудничество, основано на принципите на равноправието и взаимното уважение, би отговаряло на интересите на народите и от двете страни и цялата международна общност.

От своя страна съм готов на взаимодействие и връзки с вас”, подчерта руският лидер в посланието си до Байдън”.

(официално руско заявление)

Руските журналисти веднага забелязаха, че за разлика от предишните поздравителни послания до Обама и Тръмп, в това не се изразява никаква надежда. Мога да се съглася единствено. Честно казано, руснаците отдавна вече направиха сигнали за това, дори Лавров изглежда е пуснал “колективния Запад” в кенефа, изтривайки го измежду политическите приоритети на Кремъл: руснаците явно смятат западните ръководители за колективно отвратителни (цялата глупост около Навални, разбира се, не помогна в това отношение).

Това, което ще последва, ще е и опасно, и отвратително. Защо?

От една страна резултатите от изборите бяха фалшифицирани, въпреки че дори Върховният съд всъщност обяви, че: 1) тези, които оспорват този резултат, нямат значими причини за оплакване и 2), че Върховният съд на САЩ не се интересува какво пише в Конституцията. Това пълно предателство на седем от деветте съдии в институцията закрепи съдбата на САЩ. Край с върховенството на закона в тази страна.

На второ място ще има съпротива към това, което мнозина американци с право смятат за нелегитимен режим, дошъл на власт по престъпен начин и с помощта на четири години цветна революция.

На трето място, както и у всеки друг политически режим, изпълнителната власт в САЩ се опира на две основни опори (едната не стига).

  1. Социалния консенсус

  2. Изключителен контрол над законните средства на насилие.

Ще присъства не само голям слой от населението, убеден, че резултатите от изборите са били фалшифицирани (каква прекрасна, макар и опасна, карма: четири години след като Демократите твърдяха “Той не е моят президент”, те самите ще слушат същата същата мантра следващите четири години), но, смятам, че мнозина в правоохранителните органи ще усетят, че Белият дом е против тях (това е вярно) и ще се откажат да рискуват нещо заради този Бял дом. Помните ли как дори елитните части на КГБ два пъти отказваха (през 1991 и 1993 година) да щурмуват руския парламент. Нима очаквате, че техните колеги в САЩ ще се държат иначе и ще се решат на потенциално кръвопролитие заради двамата мразещи ченгета клоуна в Белия дом, които, както всички знаем, ще им забият нож отзад и ще ги предадат.

Попитайте се сами: бихте ли се подчинили на заповеди, идващи от този Бял дом.

На четвърто място сега настъпва ера на пълна, непримирима на космическо равнище некадърност. Не нямам предвид единствено Байдън (макар и очевидно да е изкуфял) или Харис (момиче на повикване, преминала в политиката в хоризонтално положение). Имам предвид паноптикумът, който изглежда формира следващата администрация (дори Псахи се завръща!!!).

И последно, но в никакъв случай не по значимост - това са злите, неуспешни, нарцистични и дълбоко злобни хора (като Питър Стржок). Да, знам, че така може да се опишат подобните на Болтън или Помпео, но в крайна сметка край тези двамата имаше относително здравомислещи като Матис или самия Тръмп, за да ги държат под контрол. Сега край с това.

Най-страшното, което сега става, когато са победили е, че американските ционо-медии и големите технологични корпорации стават не само съюзници на Дълбоката държава и Демократическата партия, но и съучастници. Това е особено важно, защото значи, че тега сега всичките са свързани с пакт за взаимно оцеляване.

Понеже демократите сега имат пълен контрол на федерално равнище (изпълнителна, законодателна, съдебна власт и медии) съпротивата “се спуска” на равнище щат или местно равнище. Трябва да се очаква, че тази борба бързо ще стане напълно отвратителна, защото крайно идеологизираните демократи сега ще покажат своята (напълно фалшива) любов към черните, хомосексуалистите и феминистките (това е тяхното определение на идеята за “разнообразие”!), едновременно водейки кръстоносен поход срещу мнозинството хора в САЩ и особено срещу Първата и Втората поправки на Конституцията (които, харесва ли ви или не, се смятат от Бащите Основатели за крайъгълен камък на основния закон, затова са и на първо и второ място!).

Нека не се мамим - и в лагера на Тръмп има маса изроди и идиоти. Те най-вероятно ще направят маса тъпи и опасни работи, които още повече ще докажат, че режимът в Окръг Колумбия се е сринал от всичките нищожества. Трябва да се очакват всевъзможни операции под чужд флаг, фалшиви терористични нападения и, което е най-опасно - щателно подготвени “свещени жертви”, включително и такива, близки или в самия Бял дом.

Не би било невероятно и наивно да се приеме, че всички привърженици на Тръмп са само тръмписти. Има още маса наистина патриотични американци, които виждат Тръмп такъв, какъвто е (страхлив и безхарактерен нарцис), но също разбират, че случващото се не е край на “Оранжевото безумие”, а край на тези САЩ, които познавахме досега. Всъщност анализа на историята по Хегел би ни накарал с голямо основание да предположим, че всяка администрация на Байдън и Харис ще се сблъска с такива огромни предизвикателства и противоречия от деня, в който встъпят в длъжност, че всичко ще затъне, при това доста бързо.

Милиони американци сега ще избират между дадената от тях клетва или послушание пред Режим, който, както те знаят, няма НИКАКВА легитимност. Не им завиждам (никога не съм приемал американско гражданство, затова и никога не ми се е налагало да давам каквито и да е клетви) .

Скоро ще влезем в преходния период, който вероятно ще продължи повече от десетилетие, може би и две. Парадоксално е, но аз съм оптимист, че каквато и държава (държави) и режим възникнат в края на процеса, те ще са по-добри, отколкото настоящите, най-вече защото ще възникне една или повече държави-наследници, но не и империя. Най-накрая!

Но аз доста се страхувам от опасностите на преходния период, който всеки момент ще започне: историята ни учи, че “преходните периоди” могат да са по-лоши дори и от война.

Твърде съм млад, че да помня (раждам се едва след няколко дни), но редица много умни американци са ми казвали, че убийството на президента Кенеди е първият голям удар по САЩ. Мисля, че следващият удар за САЩ са напълно противозаконните и неоправдани военни агресии срещу Сърбия и Ирак. Макар и тези войни да ни ги поднасят като победи”, те са всичко друго, но не и победи. Решаващо е, че беззаконието, стоящо зад тези агресии, също нанася поредния удар по САЩ - говоря за събитията от 11 септември. Фалшификацията на резултатите от изборите през 2020 година според мен е последният и наистина морален удар по страната (може да се каже, че пилето на беззаконието се върна у дома”).

Отбелязваме, че изброените по-горе четири събития имат нещо общо. Повечето хора, поне тези, които могат да разсъждават, разбират, че всички те са под слоеве лъжи. От всичките тези лъжи . Сред всичките тези лъжи най-лесно, разбира се, могат да се демонстрират събитията от 11 септември, което е парадоксално, защото въпреки че лъжите за въпросните събития да са напълно отхвърлени “извън всякакви разумни съмнения” с твърди научни данни, това е напълно игнорирано от всички политически елити (включително от Джулиани и самия Тръмп!). С други думи, събитията от 11 септември са лепилото, скрепило всички елити на САЩ,  претендиращи да “пресушат блатото” претенденти.

Честно казано, тъжно ми е за това, което наблюдавам. Трудно е да ме нарекат оптимист по характер, но все имах някаква надежда, че съдиите, особено тези във Върховния съд, ще откажат да се позорят (и навярно да унищожат наследството си) и в една или друга степен ще изслушат делото по същество. Моите мъдри приятели нямаха такива илюзии и ме предупреждаваха. Мисля, че бивайки благодарен гост в тази страна (която се отнася добре към мен и семейството ми) , не мога да не пожелая на народа ѝ благо и да не храня надежда, че някак си добрите и честни хора ще възтържествуват в страната. Сега разбирам, че както и в Русия през февруари 1917 г., август 1991 г. и октомври 1993 г., сега на САЩ им е нужно ново поколение патриоти, не слепи, размахващи флагове дебили-ксенофоби, а трезвомислещи и все пак идеалистични патриоти, които ще разберат, че любовта към страната е недостатъчна, трябва готовност за упорита борба за нея. Разбира се, основната идеология на САЩ е индивидуализмът и неговата отровна и догматична вяра в “ценностите” на капитализма и трябва да умрат първи. Не се вълнувайте, с времето ще си отмрат, именно това се случва неизбежно след колапса (както руснаците отхвърлят идеологическите догми на марксизма). Но все още не е дошло време за такова обсъждане, още много трябва да се случи преди това да се случи.

В крайна сметка ЕС отиват на кино, както и САЩ (самата Империя е мъртва от известно време, дори и ако мнозинството хора да не са забелязали това все още). И обратното, бих казал, че Русия и Китай са победили, ако не войната, то решаващата битка (бих помислил за Сталинград или за Курск). Всяко нападение, икономическо или военно, започнато от колективния Запад срещу тези две страни, ще претърпи неуспех. “Геостратегическите експерти” на демократите ще винят Русия и лично Путин, а “геостратегическите експерти” на Великата Стара Партия ще обвиняват Китай и лично Си. Защото всичките те, колективно, са некадърници от най-лошия тип!

Положението ще започне наистина да се променя, когато новото поколение ръководители на САЩ започне да разглежда само себе си и собствената си отговорност за катастрофата, която се случва.

Тъжно е, но сега мога единствено да ви посъветвам да се запасите с голямо търпение.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели