/Поглед.инфо/ Срещата на Световния икономически форум в Давос през май 2022 г. беше първата в много отношения: първата среща лице в лице след Uflro-19 (през 2021 г. нямаше среща лице в лице поради епидемията), първа среща през пролетта, а не в края на януари, както обикновено, първата среща през периода на мащабни военни действия в Европа. До голяма степен това беше отразено в дневния ред на Световния икиномически форум (СRФ). Както обикновено, там беше обсъдено почти всичко, което можете да си представите – 500 сесии, 2000 участници (1000 по-малко от 2020 г.), като цяло имаше за какво да се говори.
Въпреки това, след края на срещата, секретариатът на СИФ определи 9 основни теми, които заеха най-голямо внимание на участниците. Това са:
1) военни действия на територията на Украйна;
2) световна икономика;
3) бъдещето на глобализацията (или може би нейният край, както някои смятат);
4) две големи световни кризи – хранителна и енергийна;
5) изменението на климата и екологията (което, разбира се, е свързано с енергетиката);
6) ролята на бизнеса и предприемачите;
7) здравеопазване;
8) бъдещето на труда и заетостта; накрая,
9) технологично развитие и възможности.
Очевидно е, че всички теми са наистина глобални, засягащи не само интересите на повечето страни по света, но и практически всички сфери на човешкия живот на планетата Земя.
Всъщност това е напълно в съответствие с мисията на форума, формулирана още през 1971 г., когато е създаден – „да подобри състоянието на света чрез включване на бизнес, политически, академични и други лидери на обществото за формиране на глобален, регионален и индустриален дневен ред."
Вярно, от самото начало СИФ беше упрекнат, че е клуб от богаташи, които се събираха да говорят по различни, наистина важни теми, но в същото време не направиха нищо за разрешаване на обсъжданите въпроси. На което отговорът беше, че не могат да решат всички проблеми, но могат да ги формулират, да ги поставят в центъра на вниманието на световните лидери и това само по себе си ще бъде важна стъпка към решаването им.
Възможно ли е да се счита, че СИФ-2022 е по някакъв начин значително по-различен от предишните срещи? Повечето наблюдатели са съгласни, че в повечето случаи не, разликите са незначителни.
Разбира се, нямаше „Руски вечери“ с хайвер и шампанско, което беше отличителен белег на присъствието на руски представители на форума – тази година те не бяха поканени.
Участниците бяха по-малко, въпреки че всички общности, традиционно присъстващи на форума – бизнес, правителства, международни и неправителствени организации – бяха представени на доста високо ниво.
И изводите, които независимите наблюдатели правят от резултатите от форума, не изглеждат прекалено оптимистични, не заради самия форум, а по-скоро заради ситуацията в света. Както се изрази колумнистът на Financial Times Мартин Улф, участниците бяха точни да обсъдят думите на пророк Йезекиил – светът е застрашен от меч, глад и мор и това най-добре описва настоящата ситуация.
Човечеството често забравя за своята уязвимост и най-важното за непредвидимата си уязвимост към различни видове шокове, които отдавна се наричат черни лебеди.
Друг важен извод е, че далеч не всичко в световния дневен ред се определя от икономически интереси. Днешният свят живее в ера на сблъсък на култури и идентичности, нарастване на национализма и геополитическото съперничество. Резултатът е глобално разединение, вместо глобално обединение, което изглеждаше почти неизбежно преди 30 години.
Дори глобалните черни лебеди, подобно на Ковид, не водят до чувство за общност, а напротив, водят до още по-голямо разединение, особено между Север и Юг, в този случай поради достъпа до ваксини.
Въпреки че сама по себе си скоростта, с която ваксините бяха разработени и доставени на потребителите (предимно в развитите страни) беше невероятна и показва, че технологичното развитие може дори да отговори на напълно нови предизвикателства.
Самото технологично развитие обаче само подчерта политическото разделение на света и различните възгледи за развитието на новите технологии и тяхното приложение. Пример е развитието на комуникациите и Интернет: обсъждат се така наречените „китайски“ и „американски“ пътища, които коренно се различават в състава на основните участници, по отношение на регулирането и контрола и дори в основните технологични параметри .
Движението към авторитаризъм и тоталитаризъм, според мнозинството от участниците, свързани предимно с Китай, оставя своя отпечатък и в технологичната сфера. И тук мнозина виждат почвата не само за по-нататъшна конкуренция, но и за геополитическо съперничество, особено ако технологичният напредък започне да се прилага широко във военната област, а това е почти неизбежно.
Независимо от това, въпреки впечатляващия растеж на Китай, икономически "Западът" (включително, разбира се, Далечният изток - Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия) все още доминира в световната икономика. Според МВФ сега той представлява 42% от световно производство по паритет на покупателната способност и 57% - по пазарни обменни курсове, докато Китай - само 19%.
Това обаче не означава, че тази ситуация ще продължи вечно: Азия, чиято икономика расте по-бързо от другите региони на света, постепенно заема все по-важно място в световната икономика и то не само за сметка на Китай.
Ако през 2000 г. на глава от населението стоките и услугите, които се произвеждаха там бяха само 9% от нивото на развитите страни, сега вече са 23%. И този процес едва ли ще спре. Продължаването му обаче ще зависи от запазването на глобалните търговски връзки и глобалните вериги за доставки, които сега са под въпрос в резултат на последиците от covid и геополитическото напрежение.
Но като цяло слуховете за смъртта на глобализацията изглеждат силно преувеличени. Според много участници във форума именно развитието на технологиите прави глобализацията неизбежна.
„Ако можете да работите от вкъщи в Америка, тогава можете да работите и от Индия“ - така един от участниците в СИФ формулира тази идея. И това, според мнозина, е надеждата да се измъкнат от бедността милиони азиатци.
Давос не е проблемът, но със сигурност не и решението, обобщи друг колумнист на Financial Times Рана Форухар, който участва в срещите в Давос от 20 години.
Въпреки факта, че "клубът на богатите" се събира от десетилетия и говори за "капитализъм на заинтересованите страни", за разлика от "акционерния капитализъм", състоянието на света не се подобрява много от това.
Той добавя (в напълно социалистически дух): ако днес богатите не дават на бедните малко повече, отколкото са готови да дадат, то утре ще трябва да дадат много повече. Кой тогава ще каже, че идеите на Маркс са отдавна забравени?
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?