През 60-те години на ХХ век много африкански страни получават независимост и създаването на ОАЕ е ключова стъпка към сътрудничество и солидарност. Денят символизира борбата срещу колониализма и апартейда, единството между африканските държави и напредъка в политическото и икономическо развитие.
ОАЕ и наследилият я АС имат редица успехи. Постави се начало на континентална зона за свободна търговия. Установи се координация между голяма част от членуващите държави. Създадоха се мироопазващи мисии, които действат в някои от конфликтните региони. Чрез ОАЕ и АС Африка получи по-силен и значим глас в международните организации и съюзи
В Деня на Африка, обаче, много изследователи на континента поставят резонния въпрос: Успяха ли двете организации да изпълнят задачите и мечтите на основателите? Те вярваха, че Африка може да се превърне в един обединен, проспериращ и със световно значение континент, който може сам да определя своята съдба без външна доминация. Въпреки горепосочените успехи, проблемите пред ОАЕ и наследилата я АС са повече от значими и те определят настоящето и бъдещето на континента.
Африканските страни трябва да направят необходима, макар и болезнена равносметка. Като че ли на континента се наследиха лозунгите за свобода и просперитет, но останаха различните форми на политическа, икономическа и психологическа зависимост. Африканският континент се намира на кръстопът между огромния икономически потенциал и липсата на условия и организация за използването му. Африка притежава едни от най-големите в света минерални ресурси, огромна обработваема площ, неизчерпаем човешки капитал и стратегическо географско местоположение. Въпреки това, бедността е повсеместна, политическата ситуация е нестабилна и континентът е зависим от външни сили по отношение на търговията, финансите и дори прехраната.
При основаването на ОАЕ Кваме Нкрума предупреди, че Африка или трябва да се обедини или ще загине. Той си даваше сметка, че фрагментираните африкански държави ще бъдат слаби в свят, доминиран от мощни икономики, различни блокове и геополитически интереси. За съжаление в момента Африка е по-скоро сбор от малки конкурентни икономика, а не една единна континентална сила. В момента това обединение се изразява предимно в дипломатически контакти и ежегодни сбирки.
Един от най-важните проблеми на съвременна Африка се крие във факта, че след освобождението икономиката наследи и се развива по начина, начертан от колониалните сили. Според последните, държавите би трябвало да развиват възможностите си да изнасят суровини и материали, а да внасят готова продукция – насока, която съществува и понастоящем. Африканските страни изнасят нефт, литий, злато, диаманти, памук и много други сурови материали, но внася шоколад, батерии, дори голяма част от облеклото. Развитието на електрическите превозни средства зависи до голяма степен от африканските литий, кобалт и манган, но на континента няма предприятия за промишлена обработка на суровините.
Създаването на Зона за африканска континентална свободна търговия е един от най-положителните примери за опити за интеграция на континента. По броя на участващите страни това е най-големия търговски блок в света с 50 ратифицирали го страни. Той обхваща 1,3 милиарда човека с БВП 3,4 трилиона долара. За 2025 год. вътрешната търговия в блока е възлизала на 220 милиарда долара. Въпреки това съществуват редица бариери, които минират междудържавните търговски връзки. Все още има тежки визови рестрикции при пътуване вътре в континента. Съществува известен прогрес в това отношение. Преди месеци Того обяви безвизов режим за всички африканци. Тази стъпка, обаче, беше посрещната скептично от повечето страни на континента. Преминаването на стоките през границите е бавно, свързано с редица бюрократични пречки плюс лоша транспортна система. За някои страни от континента е по-лесно да търгуват с Европа и Азия, отколкото със съседите си. Колониалните граници, начертани от Берлинската конференция, разделят етничните групи, фрагментират пазарите и препятстват икономическата интеграция. Въпреки търговското споразумение, широко се шири протекционизмът.
В политическо отношение съществува голямо разнообразие сред страните. При част от тях демократичните принципи са се наложили и управлението се предава чрез легитимни избори. Съществува, обаче, изразен авторитаризъм. В Уганда и Сенегал управляват едни и същи личности в продължение на десетилетия. Дори в „демократични държави“ като Кения и Танзания опити за протести и недоволство се посрещат с брутални репресии. Жителите на много от държавите се чувстват непредставени във властта. Стига се до парадокса на много места населението да подкрепя управляващи, дошли на власт с военни преврати. Хората виждат във военните единствените личности, които могат да ги освободят от корупцията, бедността и чуждата зависимост. Голям проблем е ксенофобията, особено в южната част на континента. В много страни на чужденците се гледа като натрапници, лишаващи местните от икономическите им права. Всичко това създава пукнатини в африканската солидарност. АС има много малки възможности за реакции при кризи. Намесата на обединени военни формирования в някои случаи помогна при разрешаването на кризи, но в момента, например, никакви усилия не спомагат за разрешаване на най-тежката хуманитарна катастрофа вследствие на гражданската война в Судан.
Парадоксално, най-голямото богатство на Африка не е земята и минералните залежи, а населението. Според СЗО през 2025 г. континентът ще има най-младото население на света. Това би било най-голямото предимство на Африка ако правилно се експлоатира и насочва. Висшето и професионалното образование се развива с добри темпове, но не е съобразено с изискванията на икономиката и с перспективите за развитието и. В много от големите градове има тълпи от млади, сравнително образовани хора, които се скитат по улиците и не могат да намерят своето място в живота. Това води до масова миграция и намалява потенциала на континента.
Африка трябва да преосмисли своето отношение със световните сили. Китай навлиза с бързи темпове в целия континент. Това води до сериозни инвестиции и значими инфраструктурни промени. Инвестира се в пътища, железопътни линии, летища и енергийни проекти. Индия има подобна политика в южната част на континента. След сериозните промени във френска Западна Африка голяма част от страните от региона се обърнаха към Русия за икономическо и военно сътрудничество. Макар и отслабени, все още силни остават позициите и на бившите колониални сили. Африканските страни трябва критично да оценят дали тези взаимоотношения водят до взаимна полза или възпроизвеждат нова форма на зависимост. В това отношение има известно „събуждане“ в част от континента. Така например страните от Алианса на държавите от Сахел (Мали, Буркина Фасо и Нигер) се освободиха до голяма степен от френското икономическо влияние и развиват изгодни международни икономически връзки със страни от целия свят.
Един много важен момент. Африканците трябва за започнат да вярват в собствените си възможности. Едно от най-тежките наследства на колониализма е влиянието върху психиката на хората. На много африканци е втълпено, че прогресът може да дойде само от други континенти. Това води до подценяване на местните постижения, производства и дори лидерството.
Африка се нуждае от индустриални коридори, интегрирана железопътна система, модерна енергийна инфраструктура, дигитална свързаност, производствена интеграция и земеделска трансформация. Необходими са и лидери с перспективно мислене отвъд собственото оцеляване във властта. Образователната система трябва да се модернизира с оглед икономическите изисквания на континента.
В този смисъл Денят на Африка не трябва да се превърне в празнуване на миналото, а да отразява настоящето и да е насочен към бъдещето. Мечтата за единна, просперираща и значима Африка остава, но за сега не е изпълнена изцяло. Историята доказа, че Африка притежава ресурсите, таланта и потенциала за изпълнение на тази цел. Въпросът е дали има политическия кураж, дисциплина и континентално единство за изпълнение мечтите на основателите на ОАЕ.
