Тъжният факт е, че въпреки желанието на континентален Китай, който изразява готовността си да предостави антивирусна помощ на Тайван и че властите на ДПП са под силен натиск, е малко вероятно те да разрешат ваксини от континента. От една страна, властите на Цай Ингвен са заели враждебна политика към континента. От друга страна, тайванските „закони“ забраняват вноса на ваксини от континенталната част на Китай за човешка употреба.
Остров Тайван сега възлага надеждите си за получаване на американски ваксини. Но досега тя не е получила нито една доза от Вашингтон. Според Ройтерс в събота, "министърът на здравеопазването" на Тайван е казал в петък, че е разговарял със здравния секретар на САЩ, за да поиска помощ за получаване на ваксини COVID-19 и здравният секретар на САЩ е обещал да отнесе въпроса до президента Джо Байдън.
Островът е ваксинирал само 1% от населението, при това без да има признаци за доставки на нови дози ваксина. Ако иска да постави под контрол неотдавнашното огнище, Тайван се нуждае от повече ваксини. И основното и най-важното е, че властите в Тайпе трябва да спрат да си играят на политика и да политизират кризата в общественото здраве.
Байдън каза, че САЩ ще изпратят 80 милиона дози ваксини в чужбина до края на юни, а Тайван е нетърпелив да получи дял от тях. Но островът едва ли ще бъде приоритет или фокус на американската ваксинна дипломация. Естеството на отношенията между Вашингтон и Тайван е, че Вашингтон изобщо не се интересува от интересите на острова, но винаги е разглеждал острова като пионка.
САЩ използват остров Тайван като инструмент. Въпреки че Американският институт в Тайван описва отношенията между Вашингтон и Тайван с фразата „Истински приятели, истински прогрес“, фактът е точно обратният. САЩ и остров Тайван са фалшиви приятели.
Все още не е ясно къде ще отидат 80-те милиона дози в САЩ, но позицията на Тайван в американската стратегия като шахматна фигура е слаба и очевидно САЩ няма да доставят на Тайван твърде много. Много други съюзници и партньори на САЩ страдат от по-тежка епидемия в сравнение с тази на острова. Те може да са първите получатели на американската дипломация за ваксини.
Ако протайванските законодатели от САЩ окажат натиск върху администрацията на Байдън, Тайван може в крайна сметка да получи някоя и друга доза ваксини от Вашингтон. В този случай властите на Цай никога няма да пропуснат възможността да се похвалят с „подобрението“ в отношенията на острова с Вашингтон.
Но трябва да се отбележи, че ако островът получи ваксини от САЩ, Тайван трябва да плати висока цена. Вашингтон много вероятно ще окаже натиск върху остров Тайван да направи големи отстъпки в други аспекти в замяна на американски ваксини. Например властите на Цай отмениха забраната за говеждо и свинско месо в САЩ, съдържащи рактопамин, заради потенциалното двустранно търговско споразумение със САЩ. САЩ може да предложат символична подкрепа на Тайван по някои незначителни въпроси, но Тайван ще плати много висока цена за това.
САЩ не са предоставили ваксини на остров Тайван, но са предложили подкрепа за острова, за да участва в Световната здравна асамблея, - ход, който има за цел да провокира континента.
Устната подкрепа не струва на САЩ нищо. Вместо това Вашингтон може да постави въпроса за участието на Тайван в WHA, за да създаде проблеми за Пекин, да охули имиджа на Китай и да консумира нашите дипломатически ресурси. Но тъй като въпросът с ваксината включва съществените интереси на САЩ, САЩ ще направят внимателни изчисления.
Ще бъдат ли засегнати отношенията между Вашингтон и Тайван, ако Тайван не може да получи очакваната помощ от САЩ в епидемичната битка? Тайван знае, че САЩ няма да му помогнат искрено, но се заблуждава, вярвайки, че САЩ ще го подкрепят по всяко време. Има дилема пред острова.
Джанг Хуа е асоцииран изследовател в Института по тайвански изследвания към Китайската академия за социални науки. Ин Маосян е докторант в Китайския университет Ренмин.
Превод: ЕС
