/Поглед.инфо/ Истинското решение на проблемите винаги изисква систематични обмислени действия. Това беше забравено на Запад, където Илън Мъск и Грета Тунберг триумфират, но това е така. Предимството на действията над имитацията и бърборенето показва много добре успешната трансформация на китайската пустиня Му Уз в непрекъснат килим от растения.

Всички „борци за природата“, които за краткост и яснота наричам еко-шизофреници, не са нищо повече от членове на организирани престъпни групи. Наскоро пуснах материал за групата на организираната престъпност „Грийнпийс“ по тази тема.

Има ли поне някакъв местен проект, измислянето и осъществяването на който еко-шизофрениците да могат да запишат като свой реален актив за подобряването на състоянието на околната среда? Няма такъв проект. Самопровъзгласилите се лидери на еко-шизофренията просто бърборят, изнудват компаниите, опериращи в реалния сектор на икономиката и придобиват популярност на гребена на актуални проблеми, като лудата Грета.

„Младата климатична активистката Грета Тунберг ще участва в предстоящото народно събрание на канал CNN, посветена на пандемията на коронавируса, заедно с група здравни експерти, съобщи CNN.

Събитието, озаглавено „Коронавирусни факти и страхове“, също така обединява главния медицински кореспондент на CNN Санджай Гупта, бившият министър на здравеопазването и човешките услуги Катлийн Сибелиус и бившият изпълняващ длъжността директор на Центровете за контрол и превенция на заболяванията Ричард Бесър. И двамата служители служиха в администрацията на Обама“, ни съобщава американският вестник „Хил“

Грета е експерт по коронавируса. Как така? Пиар, борбата за власт, споделяне на бюджет - това е целта на "екологичния активизъм" в прословутите "нормални страни".

Но ето го резултатът не от хитростта, а от истинската борба за запазване на биологичното разнообразие и подобряване на околната среда.

„В провинция Шанси в северозападен Китай е изчезнала хилядолетната пустиня Му Уз от 42 200 квадратни километра. 93.24% от нейната територия се превърна в оазис в резултат на дългогодишни усилия за борба с пустинята. Озеленяването е извършено от местни жители с подкрепата на провинциалната служба по горите. "

Помислете за това: пустиня с площ над 42 хиляди квадратни километра съществува повече от хиляда години. А сега я няма. Чували ли сте за екологични активисти от провинция Шанси от Китай? Аз не съм чувал. Защото никой там не е бръщолевил по темата за опазване на природата. Местните жители просто са осъзнали, че ако не се борят срещу пустинята, тя ще погълне всичко и са помолили властите за помощ. И те са помогнали.

Борбата продължава дълги години, но това не са митинги, не са изказвания в ООН, не са "климатични стачки", а ежедневна, дълги години упорита работа на голям брой хора.

По абсолютно същия начин китайците действат и на други места. Например, в западната част на Китай, където е една от най-страшните пустини на планетата - Такламакан.

През това „море от смърт“, както жителите на региона наричат пустинята, китайските власти построиха магистрала „Тарим“, около която започнаха да изпълняват програма за озеленяване. Водата за растенията беше получена чрез пробиване на много кладенци по магистралата до подземните води. Водата под пясъците е специфична, много солена. Но китайските биолози садят непретенциозни растения, които могат да използват такава вода.

В резултат от миналата година широчината на зелените площи по магистралата, която позволява да се прекоси пустинята само за един ден, достигна 70 метра. А дължината на "зеления пояс" по магистралата е четиристотин километра. Също така по този път носят храна за специални работници, живеещи в къщи, построени на разстояние няколко километра една от друга. Служителите ежедневно се грижат за поверените им засадени площи, помагайки на растенията да завладеят нови пространства.

Как да не си припомним сталинския план за преобразуване на природата, който съществуваше у нас? Именно този и други подобни съветски проекти китайците внимателно проучиха, преди да предприемат собствени инициативи.

Това е истинско подобрение в живота на планетата. В крайна сметка, колкото по-малки са пустините - толкова по-малко са прашните бури. Колкото повече са растенията, толкова по-мек е климатът и по-широки са възможностите за производство на храни. Там, където растат храсти през настоящия век, през следващия може да има гори, пресечени с ниви и пасища. Но за да се разбере това, човек трябва да мисли за много десетилетия напред. И да не се опитва просто да „привлече“ възможно най-много пари в момента на някаква нерентабилна и субсидирана „зелена енергия“.

Нашите „Нощни вълци“, които започнаха да засаждат „Руската гора“ в Крим, вече направиха много повече за природата, отколкото аутиста Грета Тунберг.

И няма какво да говорим за китайците - техният принос за опазването на околната среда е толкова огромен, че не може да се присъни на надутите и кичещи се с „екологичност“ западни корпорации.

Време е и ние да погледнем към КНР, за да се върнем към преосмислянето на сталинисткото наследство при трансформацията на природата. И всички организирани престъпни групи, както казах по-рано, трябва да бъдат забранени.

Превод: В. Сергеев