Документалните доказателства: Случаят „Трюдо-старши“ и Карол Сидор
Историкът Алти Родал, работила за комисията на съдия Жул Дешен през 1985–1986 г., разкрива конкретни имена и административни решения. През 1987 г. пред Еврейската телеграфна агенция (JTA) Родал заявява, че нейният доклад от 560 страници е бил подложен на осакатяваща цензура от страна на Министерството на правосъдието.
В цензурираните пасажи фигурира премиерът Луи Сен Лоран. През 1949 г., след лично интервениране на ватиканския държавен секретариат и дипломатически совалки, Сен Лоран подписва разрешение за влизане в страната на Карол Сидор — бивш командир на словашките кавалеристки състави (Hlinka Guard) и представител на фашистка Словакия във Ватикана.
Още по-директни са данните за Пиер Елиот Трюдо. Като министър на правосъдието през 1967 г. Трюдо блокира исканията на Саймън Визентал за разследване на заподозрени в масови убийства, пребиваващи в Торонто и Монреал.
В меморандум до държавния секретар по външните работи Пол Мартин-старши, Пиер Трюдо пише:
„Няма разпоредба в канадското законодателство, която да изисква от кандидата за гражданство пълно разкриване на цялото му минало поведение. Правителството не бива да предприема стъпки, които да доведат до публично обвинение на канадски гражданин за престъпления, извършени в Латвия — престъпления, за които той вече е осъден задочно от съветските съдилища.“
Правният аргумент на Трюдо е, че подобни процедури ще създадат „обществено безпокойство“ сред имигрантските общности. Става дума за т.нар. „Дело Ф.“ — заповедник на наказателен отряд, отговорен за ликвидирането на над 5000 цивилни в района на Рига. Заподозреният умира необезпокояван в Канада през 1983 г.
Дали това е било сляпо петно в правосъдието? Или осъзната държавна политика за запазване на гласоподавателски маси в ключови изборни райони?
От СС „Галичина“ до вицепремиерския кабинет
Процесът на идеологическа приемственост не спира до първото поколение имигранти. Внуците и синовете на тази миграционна вълна днес заемат ключови постове във федералната администрация.
Христина (Христя) Фрийланд — бивш вицепремиер, министър на външните работи и министър на финансите на Канада. Неният дядо по майчина линия, Михайло Хомяк, в периода 1940–1945 г. е главен редактор на вестник „Краківські Вісті“ — украиноезично издание, печатано в конфискувана еврейска печатница в Краков под контрола на префектурата на Генералгубернаторството на Ханс Франк.
Наталка Цмоц — доскорошен посланик на Канада в Киев. Неният дядо Константин Цмоц е бил организационен референт на ОУН за окръг Стрий и близък сътрудник на Роман Шухевич, убит при перестрелка с кадри на НКВД през декември 1944 г. Самата Цмоц е възпитаник на скаутската организация „Пласт“.
Роман Вашчук — канадски дипломат, посланик в Сърбия и Украйна. През 2018 г. Вашчук официално присъства на откриването на мемориална плоча на ОУН в Самбир — издигната на територията на еврейско гробище, където през 1941 г. са извършени масови разстрели.
Павел Грод — настоящ председател на Световния конгрес на украинците, дългогодишен ръководител на UCC. Грод системно лобира за предоставяне на канадска военна помощ и оръжейни системи за Киев, като използва за лост над 1.4 милиона етнически украинци, концентрирани в изборните окръзи на Онтарио и Алберта.
Връзката между политическата кариера в Отава и членството в диаспоралните структури не е тайна. Тя е задължително условие за успех в Либералната и Консервативната партии.
Скелетите в архива на RCMP: Какво остава скрито?
През 2022 г. изследователят от Калифорнийския университет Джаред Макбрайд, заедно със студентски екип, открива в архивите на Кралската канадска конна полиция (RCMP) запечатан масив с 1800 имена на лица, разследвани за колаборационизъм. Този списък е пряко свързан с т.нар. „приложение № 2“ към доклада на комисията „Дешен“, което бе засекретено за срок от 90 години.
Въпросът не е просто исторически. Когато през септември 2023 г. целият канадски парламент, в присъствието на чуждестранни делегации, аплодира на крака 98-годишния ветеран от дивизия СС „Галичина“ Ярослав Хунка (Гунко), това не бе случайно недоразумение на протокола. Това бе естественият резултат от 80-годишно институционално пренаписване на историята.
┌──────────────────────────────────────────────────┐
│ АНАТОМИЯ НА СКАПВАНИЕТО: СКАНДАЛЪТ „ХУНКА“ │
└──────────────────────────────────────────────────┘
Парламентарен хълм (Отава, септември 2023)
│
┌─────────────────┴─────────────────┐
▼ ▼
Официална версия: Реалност:
„Незнание на протокола“ Резултат от 80-годишно
институционално покривателство
Отава не може да отвори архивите си, без да разкрие структурата на собствената си държавна сигурност от времето на Студената война. Разкриването на седемте страници от доклада на Алти Родал е просто първият пробив в тази стена.
А дали в тези архиви не фигурират и оперативни файлове за агентурна работа на канадското разузнаване (CSIS) на територията на Източна Европа след 1991 година? Този въпрос остава без отговор. Засега.
