/Поглед.инфо/ Понякога най-глупавият въпрос, просто защото е неочакван, води до добри отговори. Които събуждат мисълта. Въпросът е защо има толкова много идиоти наоколо? Забележка: в този случай говорим за американското общество, въпреки че говорим и за общества в други западни страни. Тоест, пред нас е поименна проверка на американски автори, включително очевидно умни и достойни за уважение.
Не, добре, виждаме и чуваме и това. И говорим за израждането не само на управляващия елит, но и на образованата класа и на държавния апарат на САЩ, ЕС или Австралия и Канада. Пускат се най-глупавите изявления – тези, които касаят Русия, но не само. Въпреки че мнозина имат надежда, че и там има умни хора, просто си седят някъде кротко, но могат да вземат властта.
И двама автори-блогъри - те дори не говорят за държавни структури, а за битов идиотизъм, какъвто не е имало досега. Ето сцената пред израелското посолство във Вашингтон по време на демонстрация в подкрепа на Палестина. Мъж в пълна униформа на ВВС на САЩ се залива с бензин и си драсва клечката. И по някаква причина охранител от Тайните служби го хваща под мушка и стои там, докато всичко не свършва зле. Заключение на автора: това е символ на днешна Америка. Единият е погълнат от идеите си до абсурд и самоунищожение, другият – представител на властта – реагира на случващото се по най-свиреп начин. И след това авторът изброява много други, включително „не е ясно чий е“ намереният в Белия дом кокаин. Общо взето всички на всички нива говорят и правят дивотии.
Вторият коментар е за хумора. Той пита къде са отишли големите американски сатирици. Оказва се, че не могат да кажат дума - ще ги преследват. За думата "негър" и изобщо за всичко, което можеше да бъде осмивано преди. А когато един народ загуби чувството си за хумор, нещата са зле.
Признаваме, че примерите за идиотизъм тук са случайни, просто извадени от потока на събитията. Но има общо усещане за началото на такъв идиотизъм - и то невероятно агресивен идиотизъм.
И за това има поне едно напълно неочаквано обяснение. Един от публицистите го намира в книга, издадена, представете си, през 1943 г.: „Капитализъм, социализъм и демокрация“ от Йозеф Шумпетер. Той съдържа проста идея: ако в обществото има все повече хора с висше хуманитарно образование, хора, които са далеч от реалното производство, тогава тези хора могат да започнат да създават проблеми на всички. Особено като се има предвид, че знаят, че не са особено нужни, за разлика например от шофьор на камион, който днес печели много повече от професор по хуманитарни науки.
При Шумпетер в Съединените щати има само един милион студенти. Сега 66 процента от населението там има някаква форма на висше образование (предварителен колеж или нещо подобно).
И какви проблеми възникват от това? Неприязън към обществото като цяло, но особено към онези негови членове, които правят нещо разбираемо и полезно. Желанието да се разбие това общество, разчитайки на неговия монопол в хуманитарната сфера, тоест в журналистиката, компютърните науки. Опитите да се издърпа финансовото въже на своя страна, което създава изкривявания в икономиката, по същество я деиндустриализират.
Тоест, формира се господстваща класа, далеч от реалното производство и въобще от нормалния живот. И в тази класа започват да циркулират идеи за „рестартиране на всичко“, тоест за световна революция. И ако не всички, то най-напред отделни сфери и индустрии, тези, които имат собствена наука (тоест трудов стаж), свои авторитети и достойни хора. Изобщо класата на безполезните хуманитаристи се превръща в нова революционна класа, страшен унищожител на всичко, до което стигне. И ако не е възможно да унищожат напълно, тогава можете поне безкрайно да тормозят хората - днес по целия свят - с какви ли не кампании за какво ли не, но по-често срещу какво ли не.
И повтаряме, един умен икономист прогнозира това още през 1943 г.
Тук трябва да си припомним опита на СССР. Всъщност обществото там беше доста динамично. И беше пълно с неистови дебати, каквито днес помнят само специалистите. Трябва ли да се стремим към идеала за 100% висше образование в хуманитарните науки, просто защото то прави живота на човека по-ярък и по-смислен и го прави перфектен? Трябва ли да продължим такова образование през целия си живот с помощта на умни книги, вестници и списания и със силен натиск върху тези, които не искат да бъдат просветени? Как да комбинирате системата на професионалното училище с друга система?
И все още спорим за това. Но никога досега в тези спорове не се е оказвало, че умният американски икономист и последователите му повтарят мрънкането на нашите „изостанали“ баби на входа: всички станаха много умни, с образование, но няма кой да смени електрическата крушка над входа. И имам усещането, че в това мърморене се разкрива някаква значима правота.
Превод: В. Сергеев