/Поглед.инфо/ След един век, през който Москва и Вашингтон фактически доминираха света, политическият естаблишмънт и в двете страни все още се придържа към миналото.

Но обществото се е придвижило напред и тези нации сега са по-маловажни една за друга.

Американските президентски избори, както е известно, ще предизвикат определено голямо раздвижване по света. През 2020 година, тази концепция ще бъде подценяване.

Руските медии не са изключение, ставайки жертва на треската заедно с останалата част от планетата.

Пресата тук е препълнена с истории и дискусии за Америка, политическите фигури активно изразяват възгледите си по въпроса, включително и високопоставени представители.

Това е в рязък контраст с настроенията, които битуват сред широката маса население относно изборите.

Според социологическо изследване на Левада център, базираната в Москва ангеция, която получаваше западно финансиране в миналото, само 11 процента от руснаците следят внимателно американската предизборна надпревара.

Около 51 процента са чули отделни части и информации за нея, а 36 процента въобще нищо не знаят за тези неща.

Спрямо 2016 година, спадът на обществения интерес е много забележим.

Всъщност, възгледите на хората отразяват ситуацията - за разлика от позицията на руския естаблишмънт.

Традицията на "американоцентризъм" в руската политика има своите корени в Студената война, когато отношенията между Москва и Вашингтон формират ядрото на световната политика, напътствайки действията и на двете страни.

Но тези неща са в миналото.

В днешно време, развитията в Съединените щати имат малко влияние в Русия, а причините за това са три.

Първо, старата политиката и линия на американско-руските отношения отдавна е изчезнала и сега има малко причини да очакваме тя да бъде заменена от нова.

Второ, промените в глобалния политически ландшафт променят приоритетите, както в Москва, така и във Вашингтон, карайки ги да придават по-малко значение един на друг, в сравнение с предишните времена.

Това е нещо, което обективно се случва в глобалните политики, поне на този етап.

Трето, какъвто и да е резултатът от изборите, вътрешната политическа поляризация на Америка ще попречи на който и да било кандидат, да провежда активна и кохерентна външна политика.

Нека започнем с настоящата политика. В миналото, без значение от обстоятелствата, фокусът определено е върху въпросите на стратегическата стабилност и контрола върху ядрените оръжия.

Между тях двете, Русия и Съединените щати притежават около 90 процента от ядрения арсенал на света. И двете имат физическата възможност да се унищожат една друга, както и останалата част от планетата.

Било е нужно да се менажират и управляват тези рискове, което създава системата на специални договорки между Вашингтон и Москва.

Развита през късните 1960-е на миналия век, системата беше запазена, с известни промени, до днешни времена.

И макар и рисковете да не са изчезнали, цялостният международен пейзаж се е променил драматично.

С появата на други големи играчи на глобалната сцена, руско-американските отношения престанаха да бъдат единственият решаващ фактор, дори и в сферата на контрола на ядрените оръжия.

Има малко стойност в това да има "диалог" вече, в най-стриктния смисъл на думата.

Със сигурност ще има опити да се формулира нов модел, но той ще бъде дългосрочно начинание, което няма да има никакви гаранции за успех.

След като ядрените въпроси губят водещата си роля, практически нищо значително не остава в руско-американските отношения.

Като все пак приемем, че има някои технически въпроси от малък мащаб, за които трябва да се вземат мерки, като избягването на инцидентни сблъсъци в Сирия или засилването на дипломатическото сътрудничество по проблема със Северна Корея.

Най-вероятно все още ще има контакти по въпроси, които са свързани с бившите съветски държави, но това е повече свързано с изясняване на намеренията, а не със споразумяване по една обща позиция.

Икономиката не играе също голяма роля. Вместо това, икономическото сътрудничество се случва въпреки държавната политика, а не благодарение на нея.

Идеологически Русия и Съединените щати са се разделили и са поели радикално различни позиции, особено след ранните 1990, когато ни беше показана една мечта на перфектна либерална хармония, която беше последвана от грубо събуждане.

С малко изключения, и двете страни се държат, както намерят за добре. Това няма нищо общо с това кой в момента седи в Белия дом, или пък коя партия доминира в Конгреса.

Нашите отношения вече нямат солидна основа и за такова нещо си има обективни причини.

До неотдавна, природата на съществуващия международен ред беше тясно свързана с обстоятелствата на неговото формиране през втората половина на 20 век.

Еднополюсният модел на последните 25 години не беше устойчив световен ред, обаче, а парче и остатък от някогашната двуполюсна система от ерата на Студената война.

Един от полюсите изчезна, оставяйки другия да се опитва да се разпространява по целия свят.

Това не проработи. За известно време усилия се правеха за да се предотврати пълзенето - инерцията от стария модел, обаче, колкото и да е деформирана, все още продължи да съществува.

Сега навлязохме в чисто нов период. Под егидата на анархистичен полицентризъм, предишните опити са не само безполезни, но понякога и вредни, тъй като се намесват и влияят на нашето умение да разбираме природата на новите процеси, които се случват в света.

За Русия един критичен аспект на предишния опит е нейната крайна фиксация върху Съединените щати, за сметка на други области на развитията. Това е нещо, което трябва да се хвърли през борда, възможно най-бързо.

Разбира се, Америка промени възгледите си за Русия също. От международен партньор и глобален играч, с когото да има цивилизовани разговори, Русия се превърна в нещо като "Мордор" (от гледна точка на митологическото възприятие), а самото й съществуване се използва от играчи на американската сцена, за да преследват целите си.

Какъвто и да е изходът на президентските избори, американската дипломация ще бъде фокусирана основно върху Китай и всичко ще бъде свързано с китайско-американските отношения.

Руските приоритети сега са да се избегне въвличането на страната в ескалиращата конфронтация на която и да е страна.

Едно нещо е сигурно - няма никакви положителни ползи от това да се игра с Вашингтон.

Китай е най-големият и могъщ съсед на Русия и поддържането на конструктивни и бизнес ориентирани отношения с него, е несравнимо по-важно, когато се изправи редом до съмнителните ползи от анти-китайско сближаване с Америка.

Това не значи, че Русия и Съединените щати никога няма да имат споделени интереси, но реанимирането на тези връзки ще изисква преосмисляне на самата природа на нашите отношения и отхвърлянето на инерцията от Студената война (особено на инерцията от периода след Студената война).

Това е сложна задача, като едно от критичните препятствия пред нея е състоянието на американския политически пейзаж.

Който и да бъде избран за американски президент, болезнената социо-политическа метаморфоза няма да изчезне.

Тя е продукт на развитието на вътрешните проблеми на Америка. Точно като останалата част от света, Съединените щати ще бъдат заети със собствените си дела в идните години.

И точно като всички други, най-критичните предизвикателства са тези, които се случват отвътре.

Относителната значителност на световните афери ще намалее, но тяхната роля като средство за справяне с вътрешните проблеми ще продължи да расте. Което допълнително стеснява пространството за смислени разговори между двете нации. Това е един наистина порочен кръг.

За Русия една нова ера ще започне щом нашето ръководство, което остава твърде заето с отношенията на страната ни със Съединените щати, вярвайки, че се намират в някакъв вид уникална и историческа позиция, послуша руския народ, за когото Америка е просто поредната чужда земя.

Важна страна, да, но нищо повече от това.

Когато става въпрос за отношенията на Русия със Съединените щати, колкото по-малко се отнасяме от собствените ни чуства за важност и заблудено превъзходство, толкова по-добре ще бъде за всички, включително и за самите нас.

Превод: СМ