/Поглед.инфо/ Вече почти година турският президент не може да се види с руския си колега. Последната среща на четири очи между Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин се проведе в Сочи в много напрегната атмосфера. И накрая се състоя срещата на лидерите.

През цялото това време, въпреки че страните отбелязаха напредък в търговията, енергетиката и инвестициите и преди президентските избори в Турция, Путин подкрепи удължаването на важното за Ердоган зърнено споразумение, отношенията се отравяха от спомените за „азовците“, прехвърлени в Украйна и одобрението на членството на Швеция в НАТО и други прозападни жестове на Анкара. Ердоган наистина се надяваше на по-нататъшно удължаване на зърнената сделка, но Путин обясни безсмислеността й.

Въпреки това от началото на 2024 г. турската страна с голямо нетърпение очаква визитата на Путин. Пътуването постоянно се отлагаше. Дали заради изборите, или заради тежкия график на президентите.

Но нещо подсказва, че работата не е само в президентските избори в Русия и общинските избори в Турция, загубени от управляващата партия. Все пак Путин намери време да пътува до Саудитска Арабия, Емирствата, Беларус, Китай и доста екзотичните КНДР и Виетнам. Руският президент не се е появявал в последните две страни от много дълго време, а пътуванията до Турция преди СВО бяха почти редовни.

Какво всъщност се случи в отношенията между двете страни? Отговорът се крие в опитите на Турция да възстанови протритите връзки със Запада. Кремъл никога не е разчитал, че турците ще напуснат НАТО, но движението на Ердоган към ЕС и САЩ започна да засяга икономическите интереси на Русия.

На икономическата среща на върха в Санкт Петербург Путин вероятно за първи път говори публично за това. Той припомни, че Украйна, с която Турция се опитва да изгради партньорства, периодично се опитва да атакува важните за турската енергетика газопроводи „Син поток“ и „Турски поток“.

В същото време в Санкт Петербург руският президент засегна и темата за финансите, която стана наболяла за руския и турския бизнес. „Струва ми се, че икономическият блок на правителството в Турция напоследък се фокусира върху получаването на заеми, инвестиции и получаването на грантове от западни финансови институции. Това вероятно не е лошо нещо.

Но ако цената за това ще станат ограниченията на търговско-икономическите отношения с Русия, тогава ще има повече загуби за турската икономика, отколкото печалби. Според мен такава заплаха съществува “, отбеляза руският президент.

Наистина думите на Путин са подкрепени с факти. Търговският оборот тази година спадна с един процент, на което руският президент обърна внимание на срещата в Астана. От медиите е известно, че турските банки отказват да сътрудничат на руските, а някои от тях са започнали да закриват сметки на компании от Русия.

В западните вестници периодично се появяват изобличения срещу турците за доставка на стоки с двойна употреба в Русия - машини, електродвигатели, помпи. И сега Tурция намали тези доставки.

Разбираемо е и поведението на турското правителство. В крайна сметка от началото на CВO Министерството на финансите на САЩ непрекъснато заплашва страната със санкции за правене на бизнес с Русия. Дълго време Турция се опитваше да игнорира тези заплахи, измисли заобиколни решения и благодарение на това успя да увеличи търговския оборот до 65 милиарда долара. Но през май-юни САЩ все пак наложиха санкции срещу десетки турски компании.

Европа и Съединените щати ясно дават да се разбере на Ердоган, че ако иска да съживи обхваната от кризата лира, трябва да затвори редиците на НАТО в политиката на санкции. Но проблемът с такъв избор е резултат от многовекторната политика на Ердоган, политиката на седене на много столове.

Путин мисли преди всичко за руските интереси и не му харесва поведението на турските власти, за което информира колегата си чрез пресата.

На срещата на четири очи в Казахстан Путин и Ердоган, поне пред камерите, не се спираха на лошото. И това е правилно. Все пак президентите се срещнаха в кулоарите на Шанхайската организация за сътрудничество, която, подобно на БРИКС, Путин представя на света като алтернатива на евроатлантическите системи и еднополюсния свят.

И, честно казано, има достатъчно положителни моменти в отношенията между Москва и Анкара, за да се изгладят грапавите ръбове, дължащи се на санкциите.

Лято е, ваканционният сезон, така че и Путин, и Ердоган се фокусират върху туризма. Миналата година рекордните 6,3 милиона руски граждани са посетили Турция. Путин благодари на Анкара за създаването на добри условия за нашите туристи, а Ердоган каза, че отдава голямо значение на взаимодействието в тази индустрия.

За разлика от Путин, турският му колега реши да представи икономическото взаимодействие между страните от гледна точка на „наполовина пълна чаша“. Това е разбираемо, защото проблемите в търговията са по вина на турската страна, а не на руската.

Търговският оборот е 55 милиарда долара, възкликна Ердоган, припомняйки готовността си да го доведе до 100 милиарда долара. Взаимната търговия достигна рекордни нива благодарение на пренебрегването на санкциите от Турция, но като се има предвид сегашното поведение на турските банки, едва ли е възможно да се удвои оборотът в близко бъдеще.

Правителствата би било добре да намерят начин да спрат по-нататъшния спад. Един от начините беше предложен от вицепремиера Александър Новак , който присъства в Астана : „Ние преминаваме към сетълменти в национални валути, по-специално, на първо място, рублата, както и националните валути на нашите страни партньори - ако говорим за Турция, то това е турската лира .

Следващият етап, според Новак, ще бъде клиринг на плащанията, а в бъдеще и преходът към цифрови валути.

Там, където Русия и Турция определено са в пълен ред, е в енергийния сектор. Наред с доставките на нефт и газ (чрез два тръбопровода), това е продължение на строителството на АЕЦ „Аккую“ и планове за изграждане на втората АЕЦ „Синоп“. Министерствата на енергетиката, както и концерните Газпром и Ботас са в постоянен контакт по тези теми, каза Ердоган.

Но дори перлата на руско-турския бизнес има проблеми. Това не са само опити за обстрел на черноморските газопроводи, но и санкции срещу Аккую. По-подробно за тях говори генералният директор на Росатом Алексей Лихачов . Трети страни непрекъснато нарушават логистиката и се намесват във взаимните разплащания, каза той.

Няма достатъчно време за обсъждане на всички теми по време на едночасова среща в кулоарите на многостранна среща на върха. Затова Ердоган напомни на Путин за поканата си за Турция и каза, че я е приел с „удоволствие“.

Пълноценната двустранна среща сега е най-много в интерес на Анкара. Първо, защото Ердоган отдавна се опитва да организира посещението на Путин и ако то не се състои, това може да се разглежда като загуба на престиж и преференциална роля на Турция в руската външна политика.

Второ, има двустранни въпроси както от икономическо, така и от геополитическо естество, които е по-добре да се решават лице в лице.

И трето, Ердоган вече прие Владимир Зеленски . Посещението на Путин е част от дипломацията за турско посредничество в разрешаването на конфликта. В идеалния сценарий на Турция нейните усилия в крайна сметка ще кулминират в директна среща между Путин и Зеленски някъде в Истанбул или Анкара. Тогава Tурция можеше да пожъне лаврите на миротворец. Ердоган обаче все още няма с какво да се похвали на тази писта.

Нещо повече, в края на ШОС говорителят на Кремъл почти елиминира Турция от посредничеството, като каза на репортери, че Анкара „не може да бъде“ посредник. Изглежда, че черна котка на име Зеленски или Байдън успя да пробяга между Путин и Ердоган. Но няколко часа по-късно Дмитрий Песков разреши недоразумението: Турция не може да бъде посредник, защото Украйна не е готова за мир.

Ако говорим за резултатите от срещата, нейният основен резултат е, че тя се проведе. За Путин опитите на Ердоган да сключи мир със Запада, дори на цената на търговията с Русия, напоследък стават все по-очевидни.

Но участието на турския президент в срещата на върха на ШОС и изявленията за желанието на Анкара да се присъедини към тази организация (и БРИКС) оставят надежди, че Турция все пак ще маневрира и няма напълно да капитулира пред антируската политика на НАТО.

Що се отнася до визитата на Путин в Турция, нейната дата, както и перспективите за турско посредничество в Украйна, все още не са ясни. Но Ердоган не губи надежда. При завръщането си от Астана той каза, че „има държави и сегменти на Запада, които следват подход, който проправя пътя за трета световна война “, но Турция е готова да допринесе за създаването и защитата на почвата за мир, „както правихме досега .

През следващите дни обаче Ердоган ще има причина да се разсейва от притесненията за ролята на турското посредничество за предотвратяването на Трета световна война. На 6 юли турският футболен отбор ще се състезава с Холандия за правото да стигне до полуфиналите на Евро 2024.

Превод: ЕС