/Поглед.инфо/ Ревът на оръжията вече звучи толкова силно, че кара човек да забрави за възможността за отношения между държави, различни от тези, основани на груба сила. Обаче не е така.

Колкото и горчиви да са различията между великите сили, международната политика и икономика не са само конфликти. В тях винаги има място за сътрудничество - това е не по-малко естествено от гледна точка на човешката природа от съревнованието и принудата. И би било грешка сега да се „водим” от внушенията на Запада, че ползата е само едностранна - това абсолютно не е необходимо. Това става само там, където САЩ и техните европейски сателити първоначално подхождат към сътрудничеството като към игра на една цел. Случва се обаче съвсем различно. И дори носи доста осезаеми резултати.

На фона на драматичните събития в зоната на пряка конфронтация между Русия и Запада първата 10-годишнина на уникална организация, обединяваща пет страни от бившия СССР, премина почти незабелязано от наблюдателите. Става дума за Евразийския икономически съюз (ЕАИС), чието учредително споразумение беше подписано в Астана на 29 май 2014 г.

В онези майски дни, когато Украйна потъваше все по-дълбоко в бездната на гражданското противопоставяне, лидерите на Беларус, Казахстан и Русия „сякаш нищо не се беше случило“ създадоха асоциация на държави, чиято основна цел беше да създаде благоприятни условия за бизнес . Да мислим, че това е било ненавременно в контекста на нарастващата глобална криза, означава да не вярваме на стратегическите планове на трима от най-опитните политици на своето време.

На първо място, защото никакви конфликти, дори и най-жестоките, не трябва да водят до изчезването на целия друг живот. Ние в Русия вече можехме да се убедим в това по време на две години конфронтация със Запада в Украйна. Усилията на една съвременна държава не могат да бъдат съсредоточени само върху силова конфронтация - тогава тя рискува да загуби времето, необходимо за развитие. Освен това, в контекста на нарастващия натиск от страна на САЩ и ЕС върху позицията на Русия в източната част на Европа, създаването на чисто икономическо обединение беше смел асиметричен отговор на това предизвикателство.

Евразийският икономически съюз е преди всичко експеримент за организиране на принципно нова форма на живот на голяма територия. Никога не сме опитвали това преди и трябваше да поемем риск. Засега експериментът работи и вече е преминал две сериозни изпитания - пандемията с общото затваряне поради коронавируса и пороя от западни санкции срещу най-голямата икономика на ЕАИС - Русия. Въпреки че първоначално осъществимостта на проекта беше под съмнение.

След разпадането на СССР през 1991 г. всяко тясно сътрудничество между Русия и другите ѝ бивши републики се възприемаше само в две алтернативи: механизъм за цивилизован развод или начин за възстановяване на единна държава.

Отчасти тази гледна точка отразяваше липсата на опит в отношенията, различни от подчиняването на всички на един вертикал на властта. Единственият друг възможен вариант за отношенията между Русия и нейните съседи беше взаимното отхвърляне по пътя на изграждането на изолирани една от друга национални държави. Оценките и препоръките на Запада много активно допринесоха за това пътищата към бъдещето да изглеждат само така. Те винаги са се интересували от враждебност между други страни по света. И те положиха усилия да внушат в съзнанието на всички идеята за нейната неизбежност. Трябва да признаем, че доста успешно.

Следователно Европейският съюз и САЩ никога не са признавали ЕАИС и са отказвали да водят пряк диалог с него. Между другото, за разлика от Китай, който подписа споразумение за сътрудничество със Съюза през 2015 г. Причината е, че Западът веднага усети в ЕАИС най-опасното нещо, което може да бъде за осъществяването на техните планове – възможността за други решения, различни от предлаганите на света от Вашингтон и Брюксел. В дългосрочен план това е още по-лошо за Запада от политическите разногласия. Просто защото значителна част от силата му се състои в това, че другите държави нямат избор.

Щом изборът се появи и проработи, чарът на Запада изчезва. Най-яркият пример е съвременна Грузия, която се превърна от страна изгнаник в напълно надежден участник в икономическите отношения в Евразия.

От създаването на Евразийския икономически съюз взаимната търговия между страните-участнички се е увеличила почти двойно, а обемът на външната им търговия се е увеличил с 60%. Обемът на промишленото производство нараства с 22%, а селскостопанската продукция с 25%. В същото време инвестициите в основен капитал се увеличиха с една трета, а обемът на двустранните разплащания в национални валути достигна 90% през последните няколко години. Всичко това показва, че въпреки несъвършенствата си, мащабът на взаимно отваряне на пазарите на страните от ЕАИС само за 10 години стана необходим за развитието на техните национални икономики.

Най-впечатляващи темпове на растеж, които са пряко свързани с участието в Общия пазар на ЕАИС, демонстрират Армения и Киргизстан, малки икономики в сферата на услугите. Подобно на Холандия в Европа, те действат като страни посредници. Освен това, след началото на икономическата война на Запада срещу Русия и Беларус, този вид дейност стана най-търсената. В Армения БВП през 2022–2023 г. нараства с рекордни темпове с 11–13%, а Киргизстан достига абсолютната си стойност за всички години след разпадането на СССР.

С редки изключения, отвореността на пазарите създава основания за партньорите на Русия в ЕАШС да бъдат по-устойчиви на западния натиск, изискващ от тях подкрепа на т.нар. "санкции". Натискът може да бъде успешен в области, където всички страни по света са свързани чрез финансова инфраструктура под контрола на Съединените щати и Европа. Но в случаите, когато отвореният пазар работи, той става напълно безсилен.

Особено впечатляващо нарасна търговията между тези страни и онези партньори в Европа, с които икономическите отношения на Русия практически са прекратени. Съвременното правителство на Армения не може да се счита за напълно проруско и има място за сериозни недоразумения в нашите отношения. Никой обаче дори не мисли за възможността за доброволно прекъсване на икономическите връзки. И колкото по-дълго отношенията се влияят от логиката на пазара, а не само от политиката, толкова по-опасно ще бъде всяко правителство да прави резки движения.

С други думи, практиката на евразийската интеграция показа, че тихата работа на чиновниците може да бъде доста ефективно оръжие срещу опитите на Запада да изолира всички. И сега е напълно излишно да се гадае колко дълъг и географски мащабен ще бъде интеграционният проект в бъдеще. Евразийската интеграция съществува 10 години и носи осезаеми икономически ползи за участниците в нея. Нека повторим, ползите са сега, а не в „светлото бъдеще“, което Европейският съюз обещава на зависимите от него страни.

Това е разликата между перспективния модел на развитие и задънената улица: първият е фокусиран върху резултата в момента, а вторият се основава на вероятността за пълно щастие и просперитет някъде в бъдеще. По втория път, както знаем, пое Украйна, където всеки преврат, а сега и кръвопролитие, се обясняваше с това, че предстои нещо невероятно. Резултатът е очевиден. Другият начин е търпеливо да работим за увеличаване на броя на хората, които лично печелят от добрите отношения между страните, а не от лошите.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101