В. Г-н Вигенин, нека да започнем с най-актуалното ежегодно събития в КНР – проведената преди около седмици Трета сесия на 14-ото Общокитайско събрание на народните представители, по време на което бяха взети важни решения, свързани с бъдещите действия на страната през следващата година. Сред тях приоритети са икономиката и икономическото развитие на страната и особено на по-бедните региони, както и международните търговски отношения, иновациите, които Китай вече въвежда във всички сфери на живота, а също и използването на изкуствения интелект. Моля за Вашия коментар.
О. Там е бъдещето. Съвсем закономерно и обосновано китайското ръководство залага темите за постигане на сближаване и изравняване на благосъстоянието на гражданите като водещо направление в своето стратегическо целеполагане. В този контекст, подкрепата за селските райони е ключов елемент.
На следващо място - иновациите и изкуствения интелект. Бих нарекъл Китай пионер в някои измерения по внедряването и използването им. Една от посоките, в които и аз съм се ориентирал като европейски законодател е именно как ще се отрази навлизането на изкуствения интелект в динамиката на човешкото общуване, политическия, икономическия живот, правораздаването и как можем да ограничим страничните негативни ефекти от използването, които могат да се отразят включително и върху гарантиране на човешките права.
В. Като ръководител на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, моля да ни кажете мнението си за отношенията между Европа и Китай – в контекста на последните събития, които включват и новата митническа политика от американския президент Доналд Тръмп?
О. Сътрудничеството между ЕС и Китай е изключително важно за поддържането на глобалната стабилност и развитие. Вярно е, че в последните години нерядко надделява съперничеството, но аз съм привърженик на партньорството в нашите отношения.
ЕС и Китай поддържат значителни търговски и икономически връзки. От интерес за ЕС е да бъдат гарантирани равни възможности за двете страни, които да осигурят балансирани и взаимноизгодни отношения. Недостатъчно обоснованите търговски ограничения и ескалиращите митнически мерки и контрамерки не са в интерес на хората, а влошените търговски отношения между САЩ и Китай имат пряко отношение и върху Европейския съюз.
Абсолютна необходимост е ЕС да поддържа активен политически диалог с Пекин по редица международни въпроси, включително глобално здравеопазване и борба с изменението на климата, по важни външнополитически теми - Русия/Украйна, Мианмар, КНДР и др., както и по двустранни теми като балансиране на търговията, улесняване на достъпа до китайския пазар, в т.ч. за земеделски и хранителни продукти.
Тук ще посоча и значението на обмена по линия на Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа като допълнителна, неполитическа платформа за лансиране на практическото взаимодействие с Китай в области от взаимен интерес.
В. Китайският външен министър Уан И изрази мнението си, че се надява Европа да постигне стратегическа автономия. Така той намекна желанието на Пекин европейските страни да се дистанцират от САЩ. Моля за Вашия коментар като ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП.
О. В момента в Европа основна тема е повишаването на нейната стратегическа автономия и възможности за опазване на собствената сигурност. Статуквото вече е разчупено и това се вижда - основно през дискусиите за засилване европейското отбранително съвместно планиране и засилване на отбранителната индустрия.
Логично можем да поставим въпрос закъсня ли ЕС в развитието на потенциала на собствената си сигурност? Определено. Тук обаче ми се ще да припомня все пак, че ЕС винаги е бил силен в условията на мир със създаването на стандарти на поведение и търсенето на общи решения. А в момента се опитва да играе на друг терен.
Това ще се отрази и на разбиранията за насоката и съдържанието на трансатлантическите ни отношения при всички случаи. Тепърва ще наблюдаваме в какъв път ще поемат. Но със сигурност ЕС ще има далеч по-голяма свобода на действие и се надявам да се възползва от това по най-добрия начин.
В. И в тази връзка, по време на проведена в българската столица дискусия „Европа на глобалната сцена”, Вие казахте нещо много важно: „Сигурността е широко понятие. Идеята да взимаме заеми, за да произвеждаме оръжия звучи зле и трябва ясно да си отговорим на въпроса – какво целим с превъоръжаването на Европа в контекста на общата сигурност!” Моля кажете нещо повече по тази тема.
О.Необходимо е ЕС да определи ясно своята цел и посока – какво очакваме от превъоръжаването на Европа в контекста на общата сигурност. Баланс е ключовата дума. Движението от една крайност в друга не е в полза на никого. Няколко пъти изразих своето притеснение от това бързане. А когато говорим за сферата на отбраната то може да доведе до грешки със сериозни последици.
ЕС следва да си поставя въпроса и за координацията в преодоляване на рисковете и заплахите пред сигурността. Не по-малко важно е да направи анализ на ресурсите и способностите си в рамките на НАТО.
За мен като социалист също е важно средствата от кохезионната политика да не отидат за въоръжаване. Няма как да имаме сигурност без да сме си гарантирали благосъстояние. Намаляването на инвестиции в образование, здравеопазване и други социални сфери за сметка на отбраната няма да ни донесе сигурност.
В. И накрая – но не по важност, разбира се – моля мнението Ви за възможностите и перспективите за българо-китайските отношения. В кои области смятате, че има потенциал за тяхното развитие и какво следва да се направи.
О. Китай заема челно място сред партньорите на България извън ЕС и е най-големият ни азиатски партньор. От 2015 до 2023 г. обменът на двустранната ни търговия е нараснал с 1.8 млрд. долара - до 4.2 млрд. долара /данните са от интервю на китайския посланик/. Китайските инвестиции в България са постигнали сериозен напредък в областта на автомобилни резервни части, възобновяема енергия, комуникации, селско стопанство.
Надявам се в бъдеще да имаме добри перспективи да оползотворим потенциала за развитие на отношенията ни както в традиционни области като търговия, икономика, култура, образование и духовен обмен, така и в нови като иновации, дигитализация, зелен преход и устойчиво развитие и др.
Необходими са конкретни стъпки за постигане на практически резултати, както и на по-добър баланс в търговията с Китай. За нас като страна е особено важно българския бизнес да получи нови възможности в отношенията си с Китай. И в този смисъл, подобряването на достъпа на българските продукти и услуги до китайския пазар посредством облекчаване на търговските бариери и опростяването на процедурите за внос е от приоритетно значение.
