/Поглед.инфо/ Европейското отношение към Русия винаги е било откровено непоследователно: от една страна, ни обявяваха за заплаха за Европа (и то при всякакви режими – автократични, комунистически, сегашни), а от друга страна, гледаха внимателно нашите земи, гледайки за жизнено пространство за европейските народи. Конфликтът около Украйна е само последният пример за „Drang nach Osten“: Европа просто обяви част от руската земя за своя, като направи „европейски избор“, който същата тази Европа просто е длъжна да вземе предвид и да защити от руснаците империалисти. Но след като се насочи към Украйна, Европа откри, че губи позициите си на други места – и то тези, които традиционно смяташе за свои.
„Русия заема нашето място, това е неудобно“, каза върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. За какво говори той? За Африка и Средиземноморието: „Трябва да сме загрижени за това, което се случва в Африка. Когато за първи път пристигнах в Брюксел, по това време в Либия имаше французи и италианци. Те не винаги се разбираха помежду си, но бяха там. Днес в Либия "не е останал нито един европеец - само турци и руснаци - а на брега на Либия има верига от военни бази, и това не са европейски военни бази, а турски и руски. Това не е реда, за който мечтаехме в Средиземно море."
Борел зае поста си - премествайки се в Брюксел - преди малко по-малко от пет години. Тоест, излиза, че през това време Русия (и Турция) са изгонили европейците от Либия? А през последните години и от Западна Африка, защото в Мали, Нигер и Буркина Фасо по време на преврати на власт дойдоха антифренски настроени военни и поискаха военна помощ от Русия (включително военни съветници и ЧВК). Значи Африка, както „Монд“ заяви онзи ден, се е превърнала в новата фронтова линия между Русия и Запада ли?
И да, и не - и защото е трудно да се нарече нова, и защото на Европа в Африка се противопоставят преди всичко не руснаците, а самите африканци. Които знаят отлично какво е да живееш под „европейско лидерство“.
Борел, разбира се, е прав, когато казва, че европейците трябва да бъдат загрижени за случващото се в Африка, особено в Северна Африка. Както и в съседния регион Сахел - все пак от времето на Рим южното крайбрежие на Средиземно море е европейски приоритет, а понякога и част от европейската цивилизация. През XIX век Европа установява контрол над Северна Африка – а след това и над целия континент. Деколонизацията след Втората световна война не означаваше напускането на Европа - тя все още контролираше, например, финансовата система на Западна Африка. Но през 50-60-те години Европа имаше мощен съперник в Африка - Съветския съюз, който за тридесет години, почти от нулата, увеличи влиянието си там до огромен мащаб. След като напуснаха Африка след разпадането на СССР, руснаците започнаха да се връщат там още в началото на новия век, а през последните години наистина разширихме присъствието си (включително военно) в редица нови страни, които преди това бяха считани за недвусмислено профренски. Но самата Европа ни помогна в това, защото именно европейците организираха намесата в Либия, която имаше огромни последици за целия регион.
Когато Борел си припомня французите и италианците в Либия през 2019 г., той не обяснява как са се появили там след западното нахлуване в тази страна през 2011 г. Сега нямаше да има руски или турски бази в Либия, ако Саркози и Обама не бяха решили да свалят Кадафи. И Централноафриканската република, Мали, Нигер и Буркина Фасо нямаше да се фокусират толкова много върху Русия, ако Западът не беше допринесъл за укрепването на ислямистките и сепаратистките движения в целия регион чрез унищожаването на обединената либийска държава.
Освен това едно от основните претенции на Запада срещу Кадафи беше неговата панафриканска политика: полковникът направи много за установяване на процеса на интеграция на африканските държави, което, естествено, не се хареса нито на Европа, нито на САЩ. Точно както бяха недоволни от нарастващото влияние на Китай в Африка и от започналото тогава завръщане на Русия в региона. Въпреки това, със свалянето на Кадафи и разпадането на Либия, Западът само влоши собствената си позиция във всички отношения: от инвазията на милиони мигранти до разочарованието на елитите на западноафриканските държави. Както в случая с агресията срещу Афганистан и Ирак, където Западът си създаде огромни дългосрочни проблеми, без да получи никакви геополитически ползи, либийската авантюра удари позициите на Запада в голяма част от Сахара и Сахел. Това улеснява и създава условия за навлизането на Русия в региона – и за това трябва да благодари само Европа на Борел, която реши мечтата за обединено Средиземноморие да започне да се осъществява с военна намеса.
Превод: В. Сергеев