Днес Европа трябва да оцелее в 2,5-полюсния свят, пише Die Zeit. Има две пълноценни свръхдържави САЩ и Китай, както и една „полу-свръхдържава“ Русия. Факт е, че "страната на Путин" има само хиляди ядрени бойни глави, но тя не може да се конкурира с "високопродуктивната тълпа" китайци или най-голямата в света американска икономика, обяснява авторът на статията Йозеф Йофе.
Читателят може да се запита: „Ами Европа?“ Тя е богата, има голямо и много образовано население, много войници и дори има ядрено оръжие благодарение на Англия и Франция. Но това, за съжаление, не е достатъчно, заявява Йофе, защото на Европа й липсва основното - единна воля и стратегия.
От десетилетия САЩ осигуряват безопасност в ЕС, но след като Доналд Тръмп стана ръководител на Белия дом, „американският щит се разклати“. Сегашният президент се отнася към „приятелите по-лошо отколкото към враговете си“, оплаква се авторът. Освен това, след „самоубийството“ на Съветския съюз, на Европа на практика не й се налагаше да страда поради липсата на глобална стратегия. Русия беше на дъното, а Китай все още не беше гигант. Сега европейците с объркване гледат новия 2,5-полюсен свят.
САЩ напускат ЕС и провеждат „двойна политика на сдържане“ срещу Пекин и Москва, продължава изданието. Действията на Кремъл имат опортюнистичен характер. Руските власти работят само в онези области, в които не се изискват големи инвестиции и рисковете могат да се изчислят, обяснява Йофе: „Путин не е авантюрист, той играе шах: оказва натиск върху източния фланг на НАТО, разширява се в Близкия изток, води кибер война, намесва се във вътрешната политика на западните страни чрез манипулиране на общественото мнение и изборите."
Китай провежда „класическа политика на силата”: разширява присъствието си в Тихия океан, подчинява Хонконг и харчи милиарди за укрепване на позициите си в Африка и Европа. Пекин също засилва влиянието си в ООН, в допълнение към изкупуването на предприятия, занимаващи се с високотехнологични разработки и краде на интелектуална собственост, изброява авторът.
Разговорите за „края на историята“ се оказаха шега, казва Йофе. Сега става очевидно, че почивката от падането на Берлинската стена през 1989 г. до "кражбата"* на Крим през 2014 г. се дължи само на умората на държавата след 40-годишната студена война. И много хора сега настояват Европа да „дойде на себе си“. „Но за какво? - пита авторът. - За да станем Съединени европейски щати?“
Засега ЕС прави това, което може най-добре: „само приказва и бяга от отговорност“, пише Die Zeit. На теория съюзът трябва да обедини силите си със САЩ, за да се противопостави на двете „ревизионистични и антидемократични сили“ Китай и Русия. Но как можете да се съгласите с Тръмп, който "променя курса си с честотата на публикуването на туитове"? Ръководителят на Кремъл Путин и китайският президент Си Цзинпин също не са надеждни, но единият има газ, а другият притежава привлекателен пазар, така че Европа продължава да им плаща пари.
Европа може само да мечтае за големи проекти, оплаква се авторът. 27-те държави-членки на ЕС са „торба с бълхи“. Но Берлин, Лондон и Париж са в състояние да разработят единна стратегия. Британците и французите все още имат "остатъци от стратегическа култура", както и скромен ядрен арсенал. Немците имат първата икономика в Европа. Всъщност най-проблемният играч в тази тройка е именно Германия със своята „култура на сдържаност“ и миролюбивост. Бундесверът може да води разузнаване и да тренира, но в никакъв случай не участва във военни операции, дори под знамето на ЕС, изразява недоволството си от Йофе.
„Но как тогава Европа да иска уважение от Америка, Китай и Русия?“ - недоумява авторът. Ако не се получава в екип от 27, тогава ни е необходим „стратегически пробен триалог“ на Берлин, Лондон и Париж. И Германия ще трябва да бръкне в джоба си, за да стане част от него. Да осигури доставката на нова военна техника: кораби за защита на търговските пътища, системи за ПВО, които могат да прехващат руски ракети със среден обсег. И също така да предостави боеспособни войски.
Тройният съюз на „способни и волеви“ ще замени „невъзможния консенсус във формат 27 + 1“, обяснява Йофе. Това няма да бъде общоевропейска армия, която остава мечта за далечното бъдеще, а реална сила, с която другите ще трябва да се съобразяват. „Европейската катедрала не е съвременен бетонен храм, който ще има надстройка след няколко месеца. И на вярващите остава все по-малко време, а най-доброто е врагът на доброто. Тръмповците идват и си отиват, но американският колос остава. Амбициите на Китай и Русия няма никъде да отидат, както и международният тероризъм. В тази нов безпорядък съществува заплаха не от Трета световна война, а от падането на Европа, макар и от голяма височина. Дойде време да се тренира силата.“, призовава авторът.
* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова
