/Поглед.инфо/ Във френския речник влезе нов израз – „поколението принесено в жертва“, според Handelsblatt. Той описва младите хора между 18 и 29 години, които страдат от безработица, бедност и депресия поради ефектите от пандемията от коронавируса. Те трябва да напуснат училище или да прекъснат висшето си образование, за да издържат себе си или семействата си, а след завършване на университета квалификацията им ще бъде неадекватна, тъй като занятията се провеждат онлайн. Според вестника младите хора от бедни семейства са особено предразположени към проблеми.

Във Франция изразът „поколението принесено в жертва“ набира популярност. То се отнася до младите хора на възраст между 18 и 29 години, които не могат да си намерят работа поради коронавирусната криза. Те трябва да напуснат училище, да прекъснат висшето си образование или да учат само дистанционно в продължение на почти една година, съобщава Handelsblatt.

Икономистите се опасяват, че след няколко години далеч по-малко квалифицирани специалисти ще напуснат образователните институции, отколкото пазарът изисква. „Локдауните вредят на представянето на младите французи, предимно от семействата с ниски доходи, а богатите семейства могат да издържат децата си“, казва икономистът Емануел Ориол от Тулузката школа по икономика.

Анкетите сред младите хора показват изключително контрастна картина. Девет от десет респонденти вярват, че през следващите десетилетия ще трябва да работят, за да изплатят задълженията, поети по време на кризата, осем от десет са сигурни, че няма да имат нормален социален живот. В същото време само малко повече от половината от тях приемат, че могат да бъдат отнесени към „пожертваното поколение“. Още по-парадоксално: повече от шест от десет казват, че гледат с оптимизъм в бъдещето.

Това, предполага изданието, показва, че изразът „пожертвано поколение“ вероятно е преувеличен. Тук не става въпрос за цялото поколение, но вероятно за много от тези, които в момента получават образование или търсят работа за първи път. Картината е различна в зависимост от социалния произход, образователната програма и избрания отрасъл.

Според проучване на мозъчния тръст Cercle des économistes приблизително 20-30 процента от младите хора страдат от депресия поради кризата. Значителен брой е трябвало да отидат в продоволствените банки, мнозина не разполагат с достатъчно пари за живот, защото са загубили работата си на непълен работен ден.

Много ученици също е трябвало да преодолеят големи препятствия. Тези, които влязоха в университета тази година, не се вписаха в новата среда, не бяха в състояние да усвоят стила на работа, който се различава значително от училищния, или в крайна сметка просто да се срещнат със състудентите си: обучителните сесии бяха в най-добрия случай онлайн. От друга страна, близките до завършване на университета често не са успели да завършат необходимия стаж, тъй като двата локдауна го направиха практически невъзможно, пише Handelsblatt.

Дени Феран, ръководител на Института за икономически изследвания Rexecode, обаче не вярва в „пожертваното поколение“. В същото време той е уверен, че въпреки рекордното нарастване на броя на студентите, записани във висшите учебни заведения, качеството на образованието оставя много да се желае, тъй като то се осъществява дистанционно. „Почти всеки в крайна сметка ще си намери някаква работа. Но от емпиричните изследвания е известно, че в много случаи първата заетост определя хода на цялата кариера, казва експертът. - Първоначалното ниво на заплатите е изключително важно, но истинският проблем е, че през следващите години младите хора имат твърде малко възможности да го компенсират, ние трябва да работим върху това, а не да съжаляваме за младите хора и да им внушаваме, че тяхната участ е предрешена.“

Във Франция, смята Дени Феран, има проблем с културата на управление: твърде малко внимание се отделя на това гражданите да преминат от нископлатени работни места към по-високоплатени. „Неразбираемо е, че у нас много хора започват с минимална заплата и често завършват кариерата си с минимална заплата“, възмутен е експертът.

Условията на пазара на труда за новодошлите се влошиха още преди коронавирусната криза. Според Handelsblatt 25 процента от завършилите университет през 1992 г. пет години по-късно са работили на позиции под квалификацията си. През 2005 г. този дял се е увеличил до 50 процента.

Далеч не всички французи, принадлежащи към „поколението на ковид“, ще имат по-сложен професионален живот от предишните поколения. Но перспективите за безгрижен и пълноценен живот определено са по-лоши. "Не е лесно да бъдеш на 20 днес“, каза френският президент Еманюел Макрон в скорошно интервю. „През последните две години от мандата си той можеше да направи нещо, за да улесни нещата“, оплаква се Handelsblatt.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели