/Поглед.инфо/ Източногерманците със закъснение откриха у себе си любов към Русия, според сайта на немската телевизионна и радио компания MDR. В дните на ГДР и Съветския съюз, когато приятелството между страните се култивираше на официално ниво, симпатията към руснаците не беше толкова сърдечна. Въпреки това източните немци са разработили специално отношение към Русия и сега те все по-често изискват отмяната на антируските санкции на Европейския съюз.
Източногерманците се събудиха късно в любовта към Русия, според уебсайта на телевизионната и радио компания MDR.
ЕС наложи санкции срещу Русия преди шест години. Особено силни гласове, призоваващи за тяхното премахване, се чуват от източната част на Германия. Очевидно източните немци са разработили специално отношение към Русия. Междувременно любовта към по-големия брат не беше толкова сърдечна във време, когато приятелството между Германската демократична република и Съветския съюз беше основна идея на държавно ниво. Обаче после нещо се промени.
„Братската целувка“ на главите на СССР и ГДР Горбачов и Хонекер през април 1986 г. засенчи откритото напрежение между Съветския съюз с гласността и перестройката и ГДР, които не искаха да чуят нищо за реформите. Германско-съветското приятелство и благодарността към освободителите от фашизма рядко са нещо повече от държавна идея и добре украсена природа с ритуали, които не са загубили приликите си от десетилетия, уверява изданието.
Успоредно с това се провеждаха срещи в ежедневна форма - например в селското стопанство или на пионерски сбор, както и посещения в съседните казарми. Въпреки това войските, разположени твърде близо до ГДР, все още бяха молени да не идват, защото колкото по-близо бяха, толкова повече задаваха въпроси дали комунизмът наистина е перспективен в Русия и показва ли пътя към бъдещето. Следователно германско-съветското приятелство съзнателно се подкрепяше от Москва и Източен Берлин в официална, неличностна форма, заяви Зилке Сатюков, професор по съвременна история в университета в Хале-Витенберг.
В същото време собственото Дружество за германско-съветската дружба, създадено през 1947 г. като научно общество, е трябвало „да изгради мостове с бившия враг“. В детските градини и училищата на ГДР дори най-малките деца получаваха знания за Съветския съюз. Руският език беше задължителен предмет и първи чужд език от 1951 г. Въпреки това „езикът на нашествениците“ никога не е бил особено популярен, се казва в статията. „Разбира се, в уроците по руски език говорихме за Ленин и Комсомола - обезкръвени теми, които изобщо не интересуват младите хора“, обяснява историкът от немския университет.
Освен това имаше много възможности за прилагане на знанията по руски език, получени в училището. Например по време на пътуване до Съветския съюз, с което е насърчавано активното участие в работата на научната общност. През 1989 г. около 6,5 милиона граждани на ГДР бяха организирани от Дружеството на германско-съветската дружба в различни формирования, сдружения и бригади. Германско-съветските срещи бяха възможни, но не задължителни.
От 70-те години Дружеството за германско-съветска дружба започва да изживява себе си, смята историкът. Като част от неговите дейности бяха проведени най-безсмислени мероприятия. Например, вместо да предприеме истински стъпки за укрепване на приятелството, компанията всяка година залепва пощенска картичка с образа на астронавт в трудовия дневник и заявява: „Изпращаме поздрави на другаря Леонов“. Такива акции в крайна сметка станаха достатъчно, за да получат бонус.
Според немския професор все пак е имало частни контакти между съветските войници, разположени в ГДР, и местните жители. Имаше дори сватби. Докато не напуснаха ГДР обаче, руснаците останаха в очите на много хора като окупатори, които бяха придружени от военни учения, разбити пътища и ниви, както и съпруги на офицерите, които изпразват магазините преди обяд. До напускането на страната т. нар. приятелство отдавна е било забравено, казва историкът.
„И винаги, когато нещо се случи сега, войната, изборите, източните германци в по-голямата си част реагират на това по различен начин от западногерманците. Това се дължи на тяхната история.“, отбелязва Зилке Сатюков. Според нея тази история все още оказва своето влияние върху живота на Германия.
Превод: М.Желязкова