Пандемията от коронавируса може да бъде най-голямото предизвикателство, пред което ще се изправят либералните демокрации. Борбата срещу вируса също е борба за демокрация и затова демократичните страни трябва да престанат да бъдат слаби и неефективни, казва ръководителят на Центъра за стратегически анализи Витолд Юраш в портала Onet.
По време на Студената война авторитаризмът беше свързан с лошо управление и бедност. В момента той все повече се свързва с китайското икономическо чудо. Само преди 30 години Китай беше държава от третия свят, а днес е втората по големина икономическа сила, способна да отправи както икономически, така и геополитически предизвикателства на САЩ, казва авторът. „Пример за по-малко очевиден, но въпреки това забележителен успех, особено на фона на хаоса от 90-те, е Русия. В случая с тази страна успехът на ерата на Владимир Путин до голяма степен беше резултат от високите цени на енергията, но е трудно да не забележите нейното ефективно управление.“, признава той.
Китайското икономическо чудо накара все повече и повече хора, включително тези в европейските страни, да започнат да се питат дали демокрацията все още е най-ефективната система на държавно управление. Следователно, според автора, ако внезапно се окаже, че либералните демокрации не само не са в състояние да гарантират икономическо развитие и социално равенство, но и не са в състояние да действат ефективно в ситуации, в които животът и здравето на гражданите са застрашени, тяхната популярност неизбежно ще пострада.
В статията авторът обръща внимание на факта, че недееспособността на либералните демокрации и самия ЕС в борбата с коронавируса се превърна в новия лайтмотив на руските медии, които от много години се опитват да предизвикат отвращение на европейците към ЕС. Нещо повече, в Русия започват да се чуват все по-често гласове, че след Брекзита ще настъпи време на „корексит“, тоест страните, които напускат ЕС вследствие на коронавирусната епидемия. Техните публикации дават приоритет на ефективността на авторитарния модел и разкриват слабостите на демократичните държави в борбата с коронавируса.
Юраш също така отбелязва, че в руските медии се промъква злорадство: „Дълги години кремълската пропаганда не може да скрие радостта си всеки път, когато Западът се сблъска с някакви проблеми.“ Той също така подчертава, че в Москва все повече се чуват гласове, че коронавирусът може да бъде повратната точка, благодарение на която Русия ще си възвърне принадлежащото й по право място в света.
Авторът нарича този модел на поведение извратен. "Първо, защото може да се създаде впечатление, че в очите на самия Кремъл величието на Русия може да бъде изключително производна от слабостта на Запада, а не от собствените му сили", обяснява той.
Авторът също така отбелязва, че ако в случая с Китай може да се говори за много ефективен авторитаризъм, то в случая с Русия, като се вземат предвид всичките й предишни катастрофи, ситуацията е напълно обратната. „Как Русия ще се справи с пандемията на коронавирус, времето ще покаже. Проблемът при оценката на реалните постижения на руските власти в Москва ще бъде дали те ще оповестяват публично реалния брой жертви.“, обяснява Юраш.
В случая с Китай ситуацията е друга. В момента всичко изглежда показва, че Пекин е решил, първо, да не прибягва до неверни данни, и второ, драконовските методи, въведени от централните власти, започнаха рязко да намаляват броя на новите случаи. Ако Китай успее да победи коронавируса много по-бързо, отколкото в демократичните страни, фактът, че Китай със своя авторитарен режим е отговорен за избухването, няма да има значение за обществото, което има къса памет, предупреждава авторът.
Моделът на либералната демокрация може да се окаже под заплаха повече от всякога и авторитарните и популистки партии ще получат нови привърженици. Подкрепата за самия Европейски съюз, както и идеята за задълбочаване на интеграцията ще пада. Днес Брюксел не прави много по отношение на борбата с коронавируса, тъй като има много малко авторитет в областта на гражданската защита и защитата на здравето на своите граждани. Европейската комисия предприема много по-осезаеми стъпки в друга област: предлага на държавите-членки финансови ресурси за справяне с последиците от пандемията.
Въпреки това е много показателно, че в Европейския съюз няма политическо лидерство. Във времена на криза договорите, процедурите и изявленията, преведени на всички официални езици, може да са по-маловажни от харизмата, от способността да водят, да успокояват хората и да проявяват сила на характера.
Освен това настоящото поколение лидери на Европейския съюз, както и лидерите на държавите-членки, не стават за нищо в сравнение с политици като Шарл де Гол, Конрад Аденауер, Робер Шуман, Алсид де Гаспери, Маргарет Тачър, Хелмут Кол и други. През последните години европейските либерални демокрации станаха заложници на дребнавостта на политиците и слабостите на институциите.
Алтернатива на демокрацията обаче не може да бъде нито авторитаризма, който умело се справя с проблемите, които сам създава, нито с квазиавторитаризма на Доналд Тръмп, който преди седмица викаше с пълен глас, че пандемията на коронавируса е измама. Примерите за Япония и Южна Корея показват, че, бъдейки демокрации с не напълно предсказуеми лидери, можете да бъдете силни и ефективни страни, обобщава в статия за портала Onet ръководителят на Центъра за стратегически анализи Витолд Юраш.
Превод: М.Желязкова
