/Поглед.инфо/ „Разбитобритания“ е термин, който е на първите страници на вестниците на Албион през последните дни. Медиите спекулират дали смъртта на Великобритания сега може да се счита за неизбежна. Такива мисли ни навяват резултатите от проведените предния ден местни избори, в резултат на които управляващата Консервативна партия на Борис Джонсън претърпя съкрушително поражение в значителна част от регионите.

Консерваторите загубиха общо до 500 места в местната власт, което позволи на съперниците си да натрупват сили в почти всяка област. В Англия торите загубиха контрол над някои области, в които винаги печелеха (например в лондонския Уестминстър), в Уелс загубиха единствената контролирана от тях община, в Шотландия позволиха на сепаратистите да увеличат предимството си. Но най-гръмки бяха резултатите от изборите в Северна Ирландия, където за първи път в историята първото място (а оттам и позицията на ръководител на регионалното правителство) беше спечелено от партия “Шин Фейн,” която се застъпва за обединението на Ирландия , тоест регионът да напусне Великобритания. Демократическата юнионистка партия (ДЮП), която е основният съюзник на консерваторите в британския парламент и е на власт в Белфаст през последните две десетилетия, се върна на второ място.

Емоционалното възприемане на тази новина от ирландците и британците е трудно за надценяване. Би било невъзможно да си представим подобна ситуация преди няколко години. Не бива да се забравя, че северноирландският „Шин Фейн” беше политическото крило на Ирландската републиканска армия, която дълги години се бореше за обединението на Изумрудения остров с оръжие в ръце. Съответно партията е многократно забранявана от властите и е приравнена към терористична организация. Но както виждате, времената се променят.

Също така беше трудно да си представим победа в Ълстър за привържениците на обединението на острова, също защото “Шин Фейн” традиционно представляваше интересите на католическото население на преобладаващо протестантски регион. Протестантите, от друга страна, са твърди привърженици на единството на Британското кралство, тоест юнионисти. Въпреки това, демографските тенденции през последните десетилетия играха в полза на сепаратистите. Според някои изчисления през 2021 г. броят на католиците в Северна Ирландия за първи път надвишава броя на протестантите. Очаква се тези прогнози да бъдат официално потвърдени през юни, когато започва обявяването на резултатите от миналогодишното преброяване. Това може отчасти да обясни постепенния и стабилен растеж на “Шин Фейн”.

Въпреки че, разбира се, основната роля изигра Брекзит, който доведе до подписването на т. нар. Протокол за Северна Ирландия между Лондон и Европейския съюз. Всъщност този документ предполага запазване на единно митническо пространство между Дъблин и Белфаст, а от друга страна, реалното въвеждане на митницата между Великобритания и Северна Ирландия. Ясно е, че подобен подход удари остро позициите на юнионистите.

Е, не бива да забравяме и фактора Джонсън, чиято непопулярност се срива навсякъде, което всъщност се отрази в резултатите от местните избори в различни части на Великобритания. Авантюристичната политика на сегашното правителство, която се фокусира повече върху разпалването на украинския конфликт, отколкото върху местните проблеми, в крайна сметка доведе до изостряне на тези проблеми. Показателна в това отношение е карикатура в последния брой на вестник “Обсървър”: Джонсън кара напълно разбит автобус и моли всички да погледнат големия надпис „Украйна“, но да не обръщат внимание на буйното покачване на цените, увеличението на данъците, рекордното влошаване на качеството на живот.

Никой във Великобритания не се съмнява, че дейността на премиера в украинска посока се дължи преди всичко на желанието му да прехвърли общественото внимание от местни към международни проблеми. Дори "Таймс", лоялен към правителството, открито намеква, че Джонсън иска да проточи конфликта в Украйна в продължение на много години в името на собствените си политически интереси. Е, ако се съди по резултатите от изборите, тази тактика явно не работи.

Не може да се каже, че в същата Северна Ирландия темата за руско-украинските отношения изобщо не беше спомената по време на предизборната кампания. Противниците на “Шин Фейн” се опитаха да обвинят партията, че "играе заедно с пропутинската пропаганда", защото един от нейните лидери, Крис Хазард, осъди доставката на британски оръжия в Украйна и постави под въпрос някои антируски тези. Трябва да се отбележи, че Хазард, формално депутат на британския парламент, никога не заема депутатското си място, тъй като партията му категорично отказва да присъства в представителния орган на държавата, която смята за окупатор.

Много наблюдатели на британски вестници се опитват да успокоят обществеността си относно съдържанието на кампанията в Белфаст – казват, че лидерите на “Шин Фейн “са спечелили тези избори не защото са за напускане на Великобритания, а поради факта, че те подчертават социалните проблеми, изпитвани от обществото, инфлацията, падащия стандарт на живот, катастрофалната ситуация в здравеопазването (опашката за някои високоспециализирани лекари в Северна Ирландия е вече седемгодишна!). Така е, но би било странно да се предположи, че част от избирателите не познават крайните програмни цели на тази партия, която се застъпва регионът да излезе от властта на британската корона и да се обедини с Република Ирландия .

По време на кампанията Мишел О'Нийл, лидерът на северноирландския “Шин Фейн”, който вече се смята за избран за първи министър, многократно потвърждава неизменността на програмните цели на партията. След победата обяви, че референдум за обединението на острова може да се проведе в рамките на следващото десетилетие и затова е необходимо да се започне подготовка за него още сега. Между другото, такъв референдум е предвиден от Споразумението от Разпети петък от 1998 г., което сложи край на продължителната гражданска война в региона. Вярно е, че Лондон трябва да го назначи, ако има признаци, че по-голямата част от населението подкрепя идеята. И докато някои проучвания вече намекнаха за появата на подобни признаци, няма съмнение, че администрацията на Джонсън ще направи всичко, за да предотврати подобен референдум.

Въпреки това, успехът на “Шин Фейн” така или иначе предизвиква верижна реакция. И не само в Северна Ирландия. Неслучайно Никола Стърджън, лидерът на Шотландската национална партия, коментира този резултат по следния начин: „Няма съмнение, че пред Великобритания като политически субект в момента се поставят сериозни, фундаментални въпроси. Те се задават тук в Шотландия, се в Северна Ирландия, в Уелс. Мисля, че през следващите години ще видим драматична промяна в правителството на Великобритания. И съм сигурна, че една от тези промени ще бъде независимостта на Шотландия."

И колкото и Лондон да отхвърли сериозността на проблема със Северна Ирландия, британските медии вече активно обсъждат как ще протече процесът на обединението на Ирландия, както и бъдещето на единната ирландска държава. Някои наблюдатели, включително ветерана журналист Найджъл Нелсън, виждат превръщането на кралството във "Федерална република с четири автономни образувания" като изход за запазване на обединена Великобритания. Тоест, за да спасят единството на страната, британските анализатори вече са готови да пожертват короната.

Това, което изпъква, когато се разглежда реакцията на изборните резултати в Северна Ирландия, е липсата на обвинения в руска намеса. Стана традиция британските медии да ни обвиняват за всичко - същото беше и с Брекзит (тогава казаха, че сме купили референдума за 97 цента), същото беше и с допитването за независимост на Шотландия, същото беше по време на различните национални избори. Но в случая с настоящите избори „руската следа“ по някаква причина все още не е открита.

Може би това се дължи именно на позицията на Лондон по украинския конфликт. При сегашните обстоятелства, когато Великобритания толкова открито, толкова нагло обявява истинска война на Русия, като прави всичко, за да избива руснаците (макар и с цената на още повече украински смъртни случаи), дори в очите на самите британци, всяка руска намеса би вече изглежда съвсем оправдано. В крайна сметка не ние обявихме война на Лондон.

Най-вероятно затова никой дори не мисли да нарече изборните резултати "руска спецоперация" - това ще се възприеме от мнозина като победа на Москва. В крайна сметка прехвърлянето на тази борба на британска територия би изглеждало съвсем логично. Все пак говорим за зачитане на правото на народите на самоопределение. Ако шотландците и ирландците искат най-накрая да премахнат вековното иго на британската корона, защо да не подкрепят техния законен стремеж? Включително методите и средствата, с които Лондон подкрепя украинските националисти.

Ръцете на Русия вече са развързани по отношение на враждебни сили, които не крият целта си да унищожат и отслабят държавата ни. Лондон вече ни наложи всички възможни и невъзможни санкции, така че няма смисъл да се сдържаме и да се правим на учтиви. Толкова дълго ни обвиняват, че се намесваме, че вероятно е време да се намесим. Авантюристичната политика на Джонсън разкрива широки възможности за това.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?