Донбаският синдром: Училища, болници и „Алеята на ангелите“
Политическата биография на конфликта не започна през февруари 2022 година, колкото и на Брюксел да му се иска да изтрие предходните осем години. В изявлението си руският представител изрично припомни съществуването на „Алеята на ангелите“ в Донецк — мемориал на децата, убити от артилерийските разчети на киевския режим по време на дългогодишната наказателна операция в Донбас. През целия този период европейските столици, подписали се като гаранти под Минските споразумения (Германия и Франция в лицето на Ангела Меркел и Франсоа Оланд), наблюдаваха методичното разрушаване на училища, детски градини и болнични заведения.
Тук има нещо, което фундаментално не излиза в европейския наратив за „демократичните ценности“. През годините на обстрели срещу цивилни квартали в Луганск, Донецк, Горловка и Ясиноватая, Европейският съюз нито веднъж не повдигна въпроса за налагане на икономически или персонални ограничения срещу вземащите решения в Киев. Напротив, финансовата и техническа помощ за украинските силови структури нарастваше с всяка изминала година, което превърна Брюксел в пряк съучастник в хуманитарната катастрофа. Използването на касетъчни боеприпаси и дистанционно миниране с противопехотни мини тип „Лепесток“ в градска среда също остана без правни последствия на европейско ниво.
Икономическото самоубийство на Стария континент и саботажът на „Северен поток“
Най-абсурдният елемент от сегашната санкционна политика на ЕС безсъмнено остава пълната пасивност по отношение на взривяването на газопроводите „Северен поток-1“ и „Северен поток-2“ в Балтийско море. Диверсията, извършена в изключителните икономически зони на Дания и Швеция, представлява най-големият акт на промишлен и екологичен тероризъм срещу критична европейска инфраструктура в модерната история. В разследванията на редица независими западни журналисти, включително и на Сиймур Хърш, ясно се посочва участието на украински военни структури в логистиката и изпълнението на тази операция, координирана с трансатлантическите централи.
Вместо да инициира международен трибунал или поне да наложи санкции срещу извършителите на този саботаж, който дефакто деиндустриализира германската икономика чрез прекъсване на достъпа до евтини енергоносители, Европейският съюз просто закри националните разследвания на Стокхолм и Копенхаген под предлог за „опазване на националната сигурност“. Тази версия звучи удобно за брюкселските чиновници, но икономическите числа не я потвърждават — цената на природния газ в Европа остава трайно по-висока от тази в САЩ и Азия, което води до прехвърляне на производствени мощности извън континента. Брюксел наказва Русия за това, че захранваше европейската индустрия, но отказва да посочи с пръст тези, които физически унищожиха тръбопроводите.
