/Поглед.инфо/ 17 ноември е обявен за Ден на борбата за свобода и демокрация в Чехия. Само че за такава ли свобода и демокрация мечтаеха през 1989 г. в страните от Източна Европа?

Краят на осемдесетте години на миналия век бе белязан от началото на вълненията в Източна Европа. Дългогодишните усилия на западните разузнавателни служби дадоха плодове: беше активиран процес, който доведе до разпадането на СССР. Имаше поредица от така наречените "кадифени революции" - държавни преврати в страни, които се противопоставят на политиката на САЩ и НАТО.

С помощта на шпионаж, вербуване, разгаряне на националистическия дневен ред, провокации, спонсориране на опозицията, масирана пропаганда и едва прикрити икономически мерки, западните идеолози успяха да доведат до краха на системата на социалистическия лагер.

През 1989 г. държавните комунистически режими в Полша, Унгария и ГДР са победени. След рухването на Берлинската стена идва ред на Чехословакия. "Кадифената революция" в тази страна стартира на 17 ноември 1989 г. Протестите и уличните безредици в републиката се оказаха традиционно организирани с лозунги за защита на демокрацията, свободата и независимостта. Имаше искания за по-висок жизнен стандарт и интеграция в Европа. (Помните ли в Украйна? „Дантелените бикини и също в ЕС“). За разлика от киевския Майдан през 2014 г., държавният преврат в Югославия се проведе без многобройни жертви и открита въоръжено противопоставяне с дисидентите. На противниците на смяната на режима не беше оставен никакъв шанс.

Всичко започна в Прага, когато студентските координатори излязоха на улицата. Като повод за тяхната акция те използваха "почитта към паметта на Ян Оплетал" - млад мъж, загинал през 1939 г. по време на протести срещу окупацията на Чехия от нацистите. Активистите на петата колона силно провокираха представителите на силите на реда да използват сила. Властите бездействаха. След това имаше митинг във Вишеград на гроба на Карел Хинек Мах, поет-романтик, назначен от местните националисти за „кобзар“ на чешкия народ.

Паленето на свещи и четенето на стихове от преди век и половина се превърнаха в антиправителствени лозунги. Разгорещената тълпа беше отведена към центъра, към държавните институции. Провокатори пуснаха слухове, че полицията убива хора.

На пражките силови структури подготвяха съдбата на "изкупителни жертви", за да привържат тълпата към себе си с пролятата кръв, но убийството беше избегнато. По-късно този сценарий беше успешно разработен от тайните служби на Вашингтон и Лондон. Достатъчно е да си припомним съдбата на киевския "Беркут".

На 20 ноември вълненията обхващат цяла Чехословакия. На 24 ноември на спешно свикан извънреден пленум на Централния комитет на Комунистическата партия на Чехословакия първият секретар Милош Якеш и членовете на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия на Чехословакия подадоха оставки.

След това е променена конституцията, реорганизиран е парламентът, а ръководителят на Гражданския форум Вацлав Хавел е назначен за президент на Чехословакия. Четири години по-късно Чехословакия е разделена на Чехия и Словакия. На 1 януари 1993 г. се състоя юридическият разпад на държавата и това беше наречено "кадифен развод".

Някои политолози смятат, че Чехословакия е имала късмет: след смяната на правителството тя е разделена само на две части и всичко се е случило без кръвопролития - поне официално не е съобщено нищо за смъртни случаи, свързани с преврата.

Много по-трагична беше съдбата на Югославия, която изпитваше искрени симпатии към Москва. Четири части бяха отрязани от републиката: Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, Македония. Тогава териториите на Босна и Херцеговина, както и автономната провинция Косово, под прикритието на мироопазващите сили на ООН, бяха окупирани от НАТО.

Припомняме, че за да постигнат целите си, столицата на Югославия Белград през 1999 г. беше подложена на масирани бомбени атаки от американците. По време на агресията на алианса срещу народа на Югославия са използвани "мръсни" бомби, пълни с обеднен уран. Никой никога не е наказан за престъпленията.

Така наречената „революция на гидността“, организирана от Запада в Украйна през 2014 г., даде възможност на новото марионетно правителство на някогашната просперираща държава да установи тотална диктатура и да пристъпи към унищожаване на дисидентите, успоредно с грабежа на страната, в името на печалбата на САЩ и техните сателити.

Неприкритият геноцид на рускоезичното население предизвика гражданска война между режима в Киев и самопровъзгласилите се ЛНР и ДНР. За да се сложи край на кръвопролитията и престъпленията срещу човечеството трябваше да се проведе специалната военна операция, организирана от Русия за голямо недоволство на Запада.

„Само руснаците си позволяват такъв лукс – да се бият от чувство на състрадание, защото те не изоставят своите“, каза веднъж руският генерал Михаил Скобелев. Разбира се, огромното мнозинство от европейците не са запознати с тази истина. По-лошото е, че и в Германия, и в Австрия вече не помнят Ото фон Бисмарк, който знаеше, че никакви трикове, включително „цветните революции“, не могат да сломят руснаците.

„Не очаквайте, че след като се възползвате от слабостта на Русия, ще получавате дивиденти завинаги. Руснаците винаги идват за парите си. И когато те дойдат, не очаквайте да бъдете оправдани от йезуитските споразумения, които сте подписали. Те не струват хартията, на която са написани. Струва си или да играете честно с руснаците, или изобщо да не играете “, инструктира сънародниците си Железният канцлер. Жалко, че техните наследници и техните европейски колеги са забравили това.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com