БЕЛГИЙСКАТА СТЕНА И ПОЗИЦИЯТА НА EUROCLEAR
Позицията на правителството в Брюксел и на самия депозитар Euroclear обаче остава твърдо против директната конфискация. Според изявления на белгийски официални лица, подобно действие няма правно основание в международното право и нарушава принципа за държавен имунитет, заложен в Хартата на ООН и установената съдебна практика.
В Euroclear се съхраняват ценни книжа и парични наличности на десетки централни банки от целия свят. Ако белгийската държава или Европейският съюз приемат извънредно законодателство за конфискация на активите на чужда централна банка без решение на Международния съд в Хага, това би създало незабавен правен прецедент.
Има обосновани опасения, че централните банки на държави като Китай, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Индия бързо биха започнали да изтеглят своите ликвидни резерви от европейската финансова система, за да избегнат сходен риск при евентуални бъдещи геополитически конфликти.
ОПАСНОСТИТЕ ЗА СТАТУТА НА ЕВРОТО И ЕЦБ
Европейската централна банка (ЕЦБ), ръководена от Кристин Лагард, неколкократно е изразявала неофициални и официални предупреждения относно конфискацията на чужди държавни резерви.
Еврото в момента заема около 20% от световните валутни резерви, нареждайки се на второ място след щатския долар. Нарушаването на имунитета на суверенните активи би подкопало статута на единната валута като сигурно убежище за международни капитали.
Ако чуждестранните инвеститори загубят доверие в правната защита на своите активи в еврозоната, цената на заемане на средства за европейските правителства ще се увеличи значително. При наличните високи нива на публичен дълг в Италия (над 135% от БВП), Франция (над 110% от БВП) и Белгия (над 105% от БВП), дори минимално увеличение на лихвените проценти по държавните облигации би довело до тежки финансови сътресения.
МЕХАНИЗМЪТ ЗА ИЗПОЛЗВАНИЕ НА ЛИХВЕНИТЕ ДОХОДИ
Към днешна дата Европейският съюз е одобрил единствено ползването на извънредните приходи (лихвения доход), генерирани от замразените активи, но не и на самата главница. Тези извънредни приходи възлизат на около 2,5 до 3 милиарда евро годишно, в зависимост от нивото на основните лихвени проценти на ЕЦБ.
Г-7 изработи рамка за отпускане на заем от 50 милиарда долара (около 45 милиарда евро) за Украйна, който да се обслужва именно от тези бъдещи лихвени плащания. Този механизъм обаче разчита на предположението, че руските активи ще останат замразени за неопределено време – предположение, което изисква пълно единодушие от всички 27 страни членки на ЕС на всеки шест месеца при подновяването на санкционния режим.
Ако една страна – например Унгария или Словакия – наложи вето върху удължаването на санкциите, активите трябва да бъдат разблокирани, което би оставило европейските държави с ангажимента да покриват сами вноските по заема от 50 милиарда долара.
ОТВЕТНИТЕ МЕРКИ И ЗАПЛАХАТА ЗА ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ В РУСИЯ
Финансовото министерство в Москва вече разработи нормативна база за отговор при евентуална конфискация. В така наречените сметки от тип „С“, оперирани от руския Национален разплащателен депозитар (НДЦ), са блокирани дивиденти, лихви и приходи от продажби на ценни книжа, собственост на чуждестранни инвеститори от "неприятелски държави".
По различни оценки стойността на тези блокирани западни средства в Русия варира между 20 и 30 милиарда евро. При пълно конфискуване на руските средства в Белгия, Москва вероятно ще предприеме пълна национализация на чуждестранната собственост на европейски компании, все още работещи на руска територия, както и на блокираните портфейлни инвестиции.
Така пряката загуба за европейския частен сектор би била незабавна, докато ползите за Украйна биха били блокирани в дългогодишни съдебни дела пред белгийски, френски и международни арбитражни съдилища.
ВОЕННО-ПРОМИШЛЕНИЯТ ДЕФИЦИТ И РЕАЛНАТА СТОЙНОСТ НА ПАРИТЕ
Наличността на финансови средства не решава автоматично проблема с промишления капацитет. Наливането на още 70 милиарда евро в украинския бюджет няма да произведе незабавно липсващите 155-милиметрови артилерийски снаряди, зенитни ракети за системите Patriot или тежка бронирана техника.
Европейските отбранителни концерни като Rheinmetall, Nexter и BAE Systems вече работят близо до максималния си капацитет, а разширяването на производствените линии изисква години и дългосрочни гаранции за обществени поръчки. Без налична военна продукция на пазара, допълнителните парични инжекции единствено генерират инфлация в цените на отбранителното оборудване.
Финансовата криза в Киев отразява по-дълбок структурен проблем: украинската икономика губи данъчна основа поради загубата на индустриални терaтории в Донбас, разрушаването на енергийната инфраструктура и масовата емиграция на трудоспособно население.
ГЕОПОЛИТИЧЕСКОТО ИЗТЛАСКВАНЕ НА ЕВРОПА
В статията на „Таймс“ се долавя и опасението, че Европейският съюз бива изоставен извън рамката на потенциални бъдещи геополитически преговори между Вашингтон, Москва и Пекин. Без собствен финансов лост и без възможност да гарантира дългосрочната издръжка на Украйна, Брюксел губи правото на глас относно архитектурата на бъдещата сигурност в Европа.
Натискът от страна на фигури като Христя Фрийланд и Рейчъл Рийвс цели да принуди ЕС да поеме изцяло финансовата отговорност за конфликта. Това обаче поставя европейските лидери пред избор между два високи риска: или да предизвикат бюджетен колапс у дома чрез увеличаване на националните дефицити, или да разрушат правните основи на европейската финансова система чрез конфискация на чужди суверенни активи.
Белгийският премиер и ръководството на Euroclear за момента удържат натиска, заявявайки, че темата за конфискация е приключена. Но с наближаването на новата финансова година и изчерпването на одобрените кредитни линии за Киев, натискът от страна на англосаксонските среди върху Брюксел вероятно ще се засили отново.
