/Поглед.инфо/ Честно казано, не исках да се включвам в дискусия за съдбата на Приднестровието (ПМР). Ясно е, че това е поредният пълнеж, разчитащ на милостта и съжалението на руснаците. Но, както се оказа, ще трябва да се говори, защото много просто не представляват реалната ситуация. Това, което се случва, е точно това, което трябва да се случи сред тези, които се „воюват на картите“.

Защо в Киев се увеличи толкова рязко интересът към съдбата на молдовския народ? Освен това интересът е толкова силен, че Украйна уж е готова да изпрати дори най-добрите бригади в Приднестровието, а не на източния фронт.

По някаква причина точно от границите с ПМР се случват такива глупави течове на информация за прехвърлянето на части от въоръжените сили на Украйна, за тяхната мощ и планове за предстоящата операция?

Ясно е, че съдбата на молдовците и още повече на гражданите на ПМР изобщо не интересува Киев. Украйна е безразлична към съдбата на собствените си граждани, а тези, които дори не са граждани на Украйна, са абсолютно нищо за тях. Тук интересът е съвсем различен. Егоистичен. Огромно количество боеприпаси, съхранявани в продължение на много десетилетия в арсенала в Колбасна.

Около 20 хиляди тона снаряди, гранати, патрони, бомби и друга военна техника, необходима на Киев. И фактът, че 57%, по данни от миналата година, вече са просто опасни и отдавна са изчерпали всички периоди на съхранение, не е важен. В края на краищата тези снаряди и ракети, които бяха внесени от страните от бившия Варшавски договор, все още работеха! И тези ще работят.

А това, че дори пазачите влизат с опасения в някои складове, само говори, че са страхливи. Украинците не са такива и не се страхуват от нищо. Е, ако нещо се случи, това са интригите на руснаците или сепаратистите от ПМР. И в Украйна няма да има възмущение.

Помните ли украинските миномети, от които екипажите просто избягаха? Някой възмути ли се от качеството им? Никой. А труповете по време на тестовете са обичайната небрежност на войниците. Не са спазили правилата за безопасност. Украинското общество успешно „изяде подобно обяснение“. На фона на общите загуби тези изчисления са само поредната цифра, не повече.

Реалистично ли е да защитим ПМР?

За това, че Украйна може да проведе операция по превземането на ПМР, се говори отдавна. Почти от измислената война с Русия през 2014г. Имаше изявления на абсолютно всички нива. От командири на националистически части до президента на страната. Темата дойде и си отиде. Естествено, щабовете и на двете страни вече са подготвили някакви планове за този случай.

Всички знаят, че неадекватността на Киев може да доведе до световна война. Но парадоксът е, че всички вярват в адекватността на Москва. „Киевският глупак може всичко, но ти си умен!.. Не допускай такова развитие на събитията“. Така се оказва, че пациентът на „жълтата къща“ изглежда е извън юрисдикцията. Той е болен и трябва да се лекува.

А какво да кажем за онези над 470 хиляди приднестровци, които живеят в ПМР? Те са здрави, значи могат да бъдат убити? Жени, старци, деца? Не е тайна, че мъжкото население на ПМР сега е в по-голямата си част „на доходи“ извън републиката.

Разбира се, руските миротворци ще ги пазят. Напомням, че руските миротворци се намират на територията на Приднестровието законно.

Какви сили има руският мироопазващ контингент в Приднестровието?

Уви, миротворците не са предназначени да водят активни военни действия. Ето защо броят на миротворците е ограничен от международни договори. Не мога да назова точната цифра днес. Но преди три години броят на миротворците се оценяваше на 2,5-3 хиляди души.

Структурно това са пет батальона. Батальон за управление, два отделни мотострелкови батальона и два гвардейски батальона. Както можете да видите, тези части не представляват сериозна военна сила. Тяхната задача е да задържат позиции до подхода на основните сили на руската армия.

В допълнение към руския контингент ПМР разполага със собствени въоръжени сили. Те, според различни оценки, са от 7,5 до 15 хиляди души. Въоръжени са с около 20 стари танка. До 40 РСЗО инсталации. Много минохвъргачки и оръдия. Има дори военна авиация. Вярно, транспортна.

Теоретично, според властите, армията на ПМР може да бъде увеличена до 80 000 души. Но на практика е доста съмнително. Отива си поколението, което помни или е участвало във войната. А младите хора напълно се научиха да живеят в новите условия. Повечето от тях имат паспорти на ПМР, Русия и Молдова.

Това не е някаква деградация на населението. Това е резултат от една доста дълга политика на умиротворяване или по-скоро според мен политиката на „бездействие“ по отношение на гражданите на Приднестровието. Завъртете се колкото можете по-добре. Тук народът се върти, оцелява. Така че 80 хиляди най-вероятно е идеал, в действителност цифрата е много по-малка.

Мисля, че е ясно, че такива сили, колкото и героично да се защитават, са обречени на поражение. Ще издържат известно време, но след това ще бъде просто клане. А предвид бойния опит на въоръжените сили на Украйна, клането ще започне веднага.

Фактът, че концепцията за тиловата част практически липсва в ПМР, ще играе роля. Колко са 40 км днес? Абсолютно нищо. Тоест цялата територия е обстрелвана от артилерия!

Сега някои се сетиха за ВДВ. Можем ли да помогнем на Приднестровието, като извършим десант? Можем... Отлагане на маршрута с няколко дни и загуба на целия десант през тези дни. Без подход на сухопътни части с подходяща огнева мощ, десантът няма да се различава много от онези батальони, които ще защитават републиката.

Атаката срещу ПМР е атака срещу Русия

Ние някак си свикнахме с изявленията на нашето външно министерство и в по-голямата си част не реагираме на подобни изказвания. Е, казаха и продължават да казват. И все пак никой не чете тези твърдения. Като в онази басня - "а Васка слуша и яде".

Това е съвсем нормално филистимско отношение към подобни документи. И не само в Русия, но и във всяка друга страна по света. Всеки гражданин или поданик знае точно толкова, колкото се предполага.

Всъщност всяко подобно изявление предизвиква доста сериозни действия на противниковата страна. Започват едни срещи, едни консултации, едни контакти през специалните служби. Ясно е, че малко хора знаят за това. Дават ни „крайния продукт“. Президентите или външните министри се срещнаха и подписаха нещо.

Външно изглежда като истинска среща, на която двама души, с помощта на взвод или дори компания от асистенти, обсъждат проблема и незабавно вземат решения, които са от полза и за двете страни. За мнозина дори не възниква въпросът дали тези хора имат съответните правомощия.

И така, руското външно министерство официално обяви, че атаката срещу ПМР ще се разглежда от Русия като атака на територията на Русия. Освен това изявлението е изпратено не само до Киев, но и до Вашингтон и Брюксел. Просто казано, САЩ и НАТО са предупредени какво ще се случи след това. Ако по някакъв начин участват в превземането на ПМР.

Ние добре знаем, че проблемът с Приднестровието съществува. И този проблем трябва да се реши по някакъв начин. Единственият път, който днес признава Москва, е дипломацията. Във всеки друг случай резултатът ще бъде война. Освен това войната не е на територията на Украйна, а в света. Това е друг начин за разпалване на световна война.

Също така добре знаем, че Киев може да имитира легитимността на своята атака, като получи официално искане от президента на Молдова за военна помощ. Никой не се съмнява, че двете мутри от глутницата на Байдън ще успеят да се разберат. Освен това по време на пътуването на американския президент до Европа Санду най-вероятно е отишла във Варшава за консултация по този въпрос.

Засега, съдейки по развоя на събитията, от САЩ не е получена "зелена светлина". Американците, за разлика от тесногръдите стратези в Киев и Кишинев, отлично пресметнаха възможните действия на Русия в случай на операция.

Какви изходи от ситуацията все още са отворени?

Парадоксално е, но и сега има варианти за решаване или поне замразяване на проблема с Приднестровието.

Първото, може би най-вероятното и най-доброто в момента е дипломатическо решение. Разпалването на нова война в Приднестровието е като смърт за Кишинев. Ситуацията в икономиката и политическия живот вътре в Молдова е такава, че може да "избухне" на най-неочаквано място.

Въпреки че, струва ми се, молдовският президент вече е наясно, че нейната проамериканска позиция среща доста сериозна съпротива от страна на молдовците. Разбира се, не трябва да се надяваме на сериозни отстъпки от нейна страна.

Освен това, според мен, Санду води държавата към Румъния с маниакална упоритост. Ръководи я с прякото съгласие на Вашингтон. На американците не им трябва независима Молдова.

Уви, не вярвам в пълно решение на проблема от дипломати. Просто защото хората от ПМР отдавна чакат да се присъединят към Русия. Нека да бъде анклав, нека да е с някакви санкции и други „прелести“, които Западът със сигурност ще стовари на републиката, но като част от Руската федерация.

Имаше време, когато това беше възможно. Но ни липсваше политическа воля. Днес присъединяването на ПМР към нашата страна е много проблематично. Във всякаква форма.

И тук се появява вторият път, от който много се страхуват на Запад.

Да предположим, че Украйна започне военна операция за превземане на републиката и съветските арсенали. За целта поради обективни фактори Въоръжените сили на Украйна ще бъдат принудени да използват части и подразделения, които са разположени в района на Одеса и Николаев. Всъщност излагайки отбраната на тези райони. Защо?

Тези бригади, които сега плашат Приднестровието, нямат достатъчно сили и най-важното - средства за успешно настъпление. Вярно, една от бригадите гордо се нарича механизирана. Но името е доста условно, съдейки по анализа на оборудването и оръжията. Другата бригада е по-честна. Просто моторизирана.

Съвсем логично в тази ситуация би било десантът и превземането на черноморския бряг от руската армия. Освен това няма абсолютно никаква нужда да вземете Николаев или Одеса веднага. Оставете ги да седят заобиколени до приближаването на Росгвардия или други щурмови части. Въоръжените сили на Украйна просто няма да могат бързо да прехвърлят своите бригади.

Има и друг начин.

Но този метод не е за украинския президент. Това наистина е просто знание. Знания, изчислени с помощта на елементарна математика. В началото на статията посочих количеството боеприпаси в арсеналите на Приднестровието.

Близо 20 000 тона боеприпаси. Веднъж генерал Лебед посочи цифрата от 2600 железопътни вагона. Освен това боеприпаси, които са били съхранявани няколко десетилетия на открито и сега представляват огромна опасност. Затова навремето не можеха да бъдат извадени.

Сега да се върнем към фантазията. Представяте ли си какво ще се случи, ако в арсенала пристигне снаряд или мина? Имайки предвид факта, че боеприпасите се съхраняват на земята? Или ще има някой командир на защитниците, който да подготви арсенала за унищожаване в случай, че отбраната бъде пробита?

Можете ли да си представите кратер с дълбочина 75 метра и радиус от километър и половина?

Но точно за такава фуния говорят онези експерти, които не само разбират опасността от подкопаване, но и знаят как да изчислят последствията от експлозия. Това са данни, изказвани от експерти от дълго време. Експлозията ще унищожи всички сгради в радиус от приблизително 50 километра.

Сега наблюдаваме последствията от земетресението в Турция и Сирия. Колко е ужасна тази стихия - няма нужда да пиша, мисля. Така че земетресението, което ще предизвика експлозия на боеприпаси в Колбасна, ще бъде приблизително със същата сила. Експертите говорят за сила от 7 и дори 7,5 точки. Представете си колко много райони на пренаселена Европа попадат в земетръсната зона.

Та ще има ли атака срещу ПМР или не?

Скептичен съм относно възможността за нападение срещу Приднестровието. Но като се има предвид неадекватността на Киев и може би на Кишинев, все пак допускам всякаква глупост.

Струва ми се, че в случай на изпълнение на плана на Киев, т.е. нападение срещу републиката, най-вероятно трябва да очакваме приблизително същото развитие на събитията, каквото вече видяхме в Донбас.

Русия ще признае републиката и незабавно ще сключи споразумение за взаимопомощ. Въз основа на това споразумение ние ще действаме законно. И тук отново може да проработи „Донбаският ефект“. Тези 80 000 резерва, за които говорих скептично по-горе, ще бъде напълно възможно да се противопоставят на Въоръжените сили на Украйна и на молдовската армия. Хората ще отидат в милицията. Дори младите от тях.

Така във всеки случай въпросът за съдбата на ПМР е поставен доста остро. И решението ще бъде взето в обозримо бъдеще.

И там, което също е много вероятно, ще възникне въпросът за Молдова като цяло.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо'. Подскажете на вашите приятели в Ловеч кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?