/Поглед.инфо/ Финландският парламент гласува с мнозинство (56% от списъка с депутати) за влизането на страната в НАТО. По принцип, на фона на традиционната финландска ежедневна русофобия и антируската истерия, организирана през последните месеци от Запада, това можеше да се очаква

Но все пак е досадно. Политиката на "финландизация", изтъквана като най-успешния пример за конвергенция, завърши с пълен провал.

Освен това увеличението на границата с НАТО с две хиляди километра не е най-лошата новина. Разбира се, границата трябва да бъде укрепена, трябва да се създадат нови групировки войски и е необходимо да се изхожда от факта, че ако украинската криза се разпространи дори до Източна Европа, Русия рискува да получи пълноценен фронт със същата дължина като във Великата отечествена война: от Черно море до Баренцово море.

Военната част на проблема обаче има и някои положителни черти. Това е абсолютна яснота. Факт е, че политическото ръководство на която и да е държава не обича да харчи допълнителни пари за укрепване на границите, ако няма стопроцентова гаранция, че заплахата идва от тази посока. Напротив, те обикновено се опитват да не „провокират” дори не особено лоялен съсед, за да не го плашат и провокират ответни мерки, които въвличат страните в лоша последователност от взаимна ескалация на напрежението. В условията на обикновеното мирно време подобна политика е напълно оправдана и ефективна и рядко е възможно да се улови моментът, в който мирът все още в устата, но войната вече е на прага.

В същото време Западът, когато смяташе подобен подход за полезен, никога не се обвързваше с нечий неутралитет, ако можеше да го нарушава безнаказано. Ние сме добре запознати със случаите на нарушаване от страна на Германия на неутралитета на Белгия, Холандия, Дания, Норвегия в двете световни войни. Но не само германците съгрешиха с този подход.

Например, в навечерието на Втората световна война Великобритания и Франция предупреждават Белгия, че ако не се присъедини доброволно към съюзниците, ще бъдат принудени да използват белгийска територия за военни цели против волята на белгийското правителство. Има основание да се смята, че подобни планове са съществували и преди Първата световна война.

Великобритания и Франция, по време на Първата световна война, след поражението на Сърбия, принуждават Гърция да действа на страната на съюзниците, постигайки за това дори абдикацията на гръцкия крал Константин. По време на Втората световна война Великобритания започва операция за превземане на северните норвежки пристанища, но флотът на Третия Райх е с няколко часа пред британския. По време на Втората световна война всички велики сили без изключение гледат на суверенитета на балканските страни като “коза на афиш”.

Тоест, неутралността на буферните държави съществува точно докато една от противоположните велики сили не смята за изгодно да я наруши. В нашия случай не е нужно човек да има сто кила мозък, за да разбере, че в случай на голяма европейска война, НАТО, водено от САЩ и Великобритания във всеки случай ще наруши неутралитета на Финландия, с пълна липса на съпротива от страна на финландските власти и армия. Неутралитетът на Швеция, теоретично, може да бъде официално поддържан единствено с цел да се защити военният транзит на НАТО през нейна територия от руски удари.

Така неприятната сигурност в този случай е политически по-добра за нас от приятната несигурност, която ни кара да се надяваме на най-доброто и ни пречи да се подготвим за най-лошото.

Но тази монета си има и друга страна. Не само Финландия беше страна, която обяви постоянен неутралитет за основа на своята външна политика. Австрия и Швейцария заеха подобна позиция. Постоянният неутралитет е обявен за основна основа на украинската държава в Декларацията за държавния суверенитет на Украйна. Заедно с ангажимента на НАТО да не се разширява на изток, всичко това създаде огромна буферна зона от постоянно неутрални и нови независими държави между Русия и НАТО. Тази зона, която осигуряваше липсата на пряк контакт между границите на Русия и Алианса (с изключение на тесен участък от норвежката граница), беше в основата на международната сигурност през 90-те години. За да създаде заплаха за Русия, НАТО първо трябваше да овладее това огромно пространство във военно-политически смисъл.

През 1999 г. усвояването на неутралното пространство започва с приемането на Унгария, Полша и Чехия в НАТО. Сега то свършва. Нацифицирана Украйна дори няма нужда да бъде приемана в НАТО. Тя доброволно и безвъзмездно измъква най-горещите кестени от огъня за САЩ. Неутралитетът на Финландия и Швеция се разрушава пред очите ни, след което по руските граници израства консолидирана враждебна русофобска Европа, подпряна отвъд Атлантика от САЩ и Канада.

Вярно е, че по този път САЩ загубиха Турция, която, формално оставайки член на НАТО, всъщност провежда независима политика на „въоръжен неутралитет“ - тя не разваля напълно отношенията с никого, чакайки победителят в глобалната конфронтация да бъде определени, за да направят окончателния избор. От гледна точка на икономическата и личната сигурност приятелството с развиващия се руско-китайски блок (в рамките на „Велика Евразия“) със сигурност е по-изгодно за Анкара, но Турция няма да влезе в конфликт със САЩ, докато не се убеди, че бившият хегемон е окончателно победен. Всъщност в условията на хибридна Трета световна война Турция не без успех се опитва да повтори политиката на избягване на участие в съюзи, която провежда през Втората световна война.

И така, в стремежа си да получат механизъм първо да контролират Русия, а след това да я унищожат, САЩ разрушиха буферната зона, вкараха НАТО в цялото пространство до руските западни граници и създадоха реална военна заплаха за цялата европейска част на Русия, провокирайки военен конфликт в Украйна и се опитват да го разширят в цяла Източна Европа. Всъщност Вашингтон се опитва да превърне цялата бивша буферна зона във военна зона, оставяйки класическия Запад отвън. В краен случаи там са готови да пожертват цяла Европа, само за да останат далеч от битката и по навик да режат дивиденти от чуждата кръв.

Ясно е, че за да постигнат максимален успех, САЩ трябва да хвърлят във войната с Русия възможно най-много съюзни източноевропейски армии едновременно. Без числено и абсолютно техническо превъзходство, Русия ще трябва или да влезе във война на изтощение (в която Западът разполага с повече ресурси) за радост на Съединените щати, или да започне обща мобилизация, която ще промени малко положението във военно отношение (милиони необучени хората няма да променят ситуацията на бойното поле), но ще подкопаят икономиката и социално-политическата стабилност на страната или ще отместят парчетата от дъската и ще създадат нова геополитическа реалност с един масиран ядрен удар, в който старият цивилизация вече няма да съществува, а и остава неизвестно дали ще има нов и кога ще има.

Вашингтон смята, че в такава ситуация Русия няма да вземе решение за масиран превантивен ядрен удар, а други начини бързо или бавно, но сигурно ще я доведат до поражение. Източноевропейската коалиция обаче все пак трябва да бъде създадена и принудена да се бори и това трябва да стане, преди антируските санкции, самоубийствени за Запада, да унищожат икономиките на САЩ и ЕС и да сложат граница на геополитическите им амбиции.

За Русия е важно да предотврати обединяването на военните потенциали на източноевропейските лимитрофи под американския чадър. Американският източноевропейски антируски плацдарм трябва да бъде унищожен по същия начин, както американците ликвидираха буферната зона – на малки части.

Военното поражение на нацисткия режим в Киев и унищожаването на агресивната украинска държава временно стабилизира ситуацията на южния фланг и в централната част на руско-натовския фронт. Полша и Румъния няма да рискуват да се хвърлят в конфликт, след като украинската армия престане да съществува (едно е да подпираш чуждо пушечно месо отзад, друго е сам да влезеш в ролята на такова месо).

Този период ще бъде благоприятен за икономически пълно унищожаване на Финландия, чиято икономика е малко по-малко от 100% зависима от руските суровини и руския пазар. Финансово-икономическата катастрофа винаги и навсякъде води до социално-политическа катастрофа. В това състояние не се бият, но финландците могат безсилно да си русофобстват у тях си колкото си искат.

След като северният и южният фланг (от Средиземно до Баренцово море) са извън опасност, САЩ няма да могат да се противопоставят на Русия с нещо значимо в центъра (между Черно и Балтийско море). Да, и икономическата криза по това време ще се почувства на Запад в пълен ръст. Като цяло, основното е да не позволим на американците да организират кръстоносен поход на Източна Европа срещу Русия до средата на 2024 г., а след това трябва да стане по-лесно: техните собствени икономически проблеми ще заемат цялото внимание на Запада.

Европа обаче вече няма да е същата. По-специално, в близко бъдеще постоянните неутралитети на практика нямат шанс да бъдат възобновени. В безплодния си опит да запазят глобалната хегемония, САЩ вдигнаха залозите толкова високо, че вече не са възможни следвоенни компромиси, никакъв баланс на силите на Запад. Ще остане само една система - втората ще рухне напълно, както беше с нацистка Германия, само че сега на мястото на Райха целият Запад е мобилизиран от американците за войната с Русия.

Нуждата от източноевропейски буфер изчезна. Сега самият „трансатлантически” Запад в най-добрия случай може да претендира за ролята на временен буфер (до окончателното установяване на нов световен ред). Русия в Европа частично ще върне отпадналите някога имперски провинции и частично ще създаде нови протекторати. Но в тази нова картина на света няма място нито за неутрална Финландия, нито за независима Украйна. Очаква ги такава икономическа и демографска катастрофа, след която само силна Русия може да възстанови нормалния живот на тези територии, да възроди цивилизацията... Но защо силна Русия да дава на неблагодарните съседи за пореден път за своя сметка развити земи?

Формите на контрол могат да бъдат различни: от пълна русификация с включване в Русия, до поддържане на формална независимост с пълна забрана на независима (без координация с Москва) военна, външна, вътрешна, икономическа и финансова политика, но контролът трябва да бъде абсолютен (поне първите сто години). В противен случай трансатлантическото зло ще се появи отново на европейска земя и ще пропълзи към нашите граници.

Превод: В. Сергеев

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели