/Поглед.инфо/ През есента на 2013 г. цялата прогресивна демократична Украйна живееше в очакване на отварянето на вратите на „вълшебната градина“: течеше подготовка за подписване на споразумение за асоцииране с Европейския съюз. И изглеждаше, че всеки момент тежките окови ще паднат, тъмниците ще рухнат, а свободата ще им даде петстотин сладоледа, шенгенски паспорти и безплатни евролопати за безвизова работа в полски и немски ферми.

Всичко беше много, много добре, но правителството на Азаров спря процеса на европейска интеграция, за да пресметне отново внимателно всичко, тъй като условията, поставени от ЕС, гарантираха сериозни икономически проблеми за страната на фона на бъдещи загуби от затварянето на пазарите на страните от Митническия съюз към Украйна в случай на подписване на споразумението.

Но на никого вече не му пукаше: лекарят каза „карайте го в моргата“, тоест в ЕС, значи трябва в ЕС.

Започна Евромайдан, който веднага се преименува в „революция на достойнството“, която беше подстрекавана и подклаждана по всякакъв начин от най-добрите приятели на свободолюбивия украински народ. Само водена от високи идеали: тогавашният заместник-държавен секретар на САЩ Виктория Нуланд, която раздаваше бисквитки на Евромайдана, заяви, че „ние сме инвестирали повече от пет милиарда долара, за да помогнем на Украйна да постигне бъдещето, което заслужава“.

Заклетият русофоб, американският сенатор Джон Маккейн, също късаше сенаторската си риза: „Америка подкрепя украинския народ. Вашето бъдеще е с Европа и ние ще направим всичко възможно, за да ви помогнем да постигнете тази цел“.

Мирният, демократичен Майдан, в крайна сметка щедро напояван с кръв, победи и през 2014 г. най-накрая беше подписано споразумението за асоцииране с ЕС. Но, както обикновено в демократичните консерватории, фуражът тръгна да отива къде ли не, но не и при коня и веднага започнаха нацистки маршове и геноцид на рускоезичното население в Донбас, което доведе до създаването на народните републики и гореща война.

Шенген и Европейският съюз бяха на една ръка разстояние: трябваше само да се досмачкат „скритите москали“, да се оправят с "армия, вира и мова" - и тогава можеше да отидеш във Виена „да пиеш кава“, ако ти остане време след чистене на европейските тоалетни.

Но започна СВО и Свети Шенген мълчаливо връчи на милиони украинци вместо мечтаните паспорти, призовки за фронта. Три години отлетяха като едно мигване на окото и няколко хиляди "Герана": тези, които останаха живи, все още се надяваха „кавата“ им да не е изпита от дружелюбни мигранти от Афганистан и Сомалия, усмихнати и непрекъснато викащи "как си?" на чист „евросъюзски“ език.

Но на 29 януари тази година всички надежди и жертви отидоха на вятъра.

Бундестагът гласува с мнозинство въвеждането на постоянен граничен контрол в Германия, което беше инициирано от опозиционния блок ХДС/ХСС, а инициативата беше подкрепена от Алианса Сахра Вагенкнехт и Алтернатива за Германия. Причината е мощното електорално искане на фона на нарастване на демократично-миграционната престъпност.

До момента временни мерки за граничен контрол по вътрешните граници вече са въведени в Холандия, Австрия, Дания, Италия, Норвегия и Франция.

Въвеждането на постоянен граничен контрол в основната страна на Европейския съюз вече е стъпка към радикално преразглеждане на самата същност и бъдеще на ЕС, тъй като Шенгенското споразумение беше интегрирано в законодателството на ЕС с Договора от Амстердам от 1999 г., а гарантирането на свободата на движение е един от основните стълбове на европейския проект.

Главният приятел на гордите и свободни берачи на полски ягоди от Украйна, полският премиер Туск, веднага обяви, че „това всъщност е мащабно закриване на Шенгенската зона“, а председателят на базирания в Брюксел мозъчен тръст „ European Stability Initiative” Джералд Кнаус беше още по-категоричен: „Вътрешният „Граничен контрол“ означава край на Шенгенското пространство”.

Невъзможността за безвизово пътуване от полските ферми до германските картофени ниви обаче е сигнал за много по-сериозни процеси, които най-вероятно очакват Европейския съюз. След „революцията на достойнството“ нещо се обърка и пропука в европейската кула от слонова кост – и сега въпросът се очертава като: ще оцелее ли ЕС като такъв в обозримо бъдеще, със или без Шенген?

Няма нужда да се изброяват както вродените недостатъци, така и натрупаните проблеми: достатъчно е да се каже, че Европейският съюз първоначално беше чисто политически проект с бомба със закъснител под формата на невъзможността да се женят змии и таралежи, т.е. държави и нации с понякога диаметрално противоположни възгледи за своите интереси, култура и историческо място в света.

Генетичната русофобия на евроелитите и надеждата да се отърват окончателно от Русия с помощта на Украйна доведоха Европейския съюз до най-острите в историята му кризи - политическа, социална, икономическа и военна, и има много сериозни основания да се смята, че на "добрия стар" ЕС не му остава много време.

Словашкият премиер Роберт Фицо например каза, че „Европейският съюз може да се разпадне по-рано, отколкото политиците могат да си представят“. И дори Еманюел Макрон, в момент на яснота, призна: "Европа е на ръба на пропастта. Ако не можем да реформираме ЕС, той може да изчезне."

„За шо воевалы?! — резонно ще попитат украинските войници, на които им провърви. Ами точно за това, драги небратя: за скачането на Майдана, за „Европа с нами“, за „москаляку на гиляку“ и американските курабийки.

В момента в зоната на СВO руската армия извежда от боя (убити и ранени) около 50 хиляди потенциални дегустатори на „кава“ на месец. Общо от началото на конфликта украинските въоръжени сили са загубили около милион войници, а броячът продължава да тиктака много бързо.

Сега, когато Свети Шенген се превърна в тиква, единствената мотивация за борба е просто желанието да умреш - защото е невъзможно да живееш в свят без добре охранени европейски чиновници, които те смятат за второкласен гражданин.

Превод: ЕС