/Поглед.инфо/ През изминалите дни под камерите и обективите на поканените журналисти новите варвари, които боядисват косите си в розово или ги обръсват, поляха с доматена супа, намаза с картофено пюре или просто се опитаха да залепят главите си, или по-скоро онези части от тялото, с които ядат, до платната на Ван Гог (в Лондон розовокосите вандали избраха за жертва „Слънчогледите“), Клод Моне (в Потсдам публично се подиграха на „Копите сено“ на известен френски импресионист), в Кралската галерия в Хага решиха да опозорят - и също публично, разбира се, “Момичето с перлената обица” на Вермеер.

Осквернители едва ли независимо са избрали какво точно да тормозят: знаейки нивото на естетическо образование на новите европейски хунвейбини, е много трудно да си представим, че те са наясно кои са Ван Гог и Моне, да не говорим за Вермеер.

Затова няма да е излишно да предположим, че всички тези розовокоси марионетки се контролират от хора, които знаят, разбират стойността на тези произведения на изкуството и може би самите събират нещо подобно.

Преди събитията всички вандали облякоха - в тази среда така правят - тениски с надпис "Стоп на петрола". Наистина, днес варварството винаги или почти винаги се ръководи от зеления дневен ред.

Поръчител на вандализма, поне този, който се случи в Националната галерия в Лондон, е милиардерската наследница на Джон Пол Гети, основателят на едноименната петролна компания.

По-късно самата Айлийн Гети косвено призна, че именно тя, от милиардите на дядо си, разбира се, спечелени от него от петрол, което е още по-естествено, финансира подобни събития. Изобщо всичко свързано с климата. Изменението на климата и борбата за околната среда.

Между другото, зад бързото изкачване до 15 минути слава на вече позабравената Грета Тунберг, зад всички тези петъчни климатични стачки на учениците, когато чупеха бутилки с мляко в магазините, след като рязаха гумите на цистерните с гориво - зад всичко това стояха, стоят и ще стоят милиарди петролни пари.

Айлийн не действа сама, а с приятелка, с жена от същия социален кръг и същото ниво на доходи, също получени от петрол - името на приятелката е Ребека Рокфелер. Също наследница, но вече на милиардите от “Стандарт Ойл”.

Въпреки че няма видими щети по платната, щетите нанесени на поне едно от тях, “Копите сено” на Моне, могат да възлязат на петцифрена сума. Микропръските могат да проникнат през рамката и днес реставраторите не могат да гарантират, че няма да предизвикат гниене.

Ако има метафора за бавното, но сигурно унищожаване на европейската култура от ръцете на самите европейци (но, подчертаваме, с американски пари), то ето я. Пред всички нас. Пред целия свят. Не този, който нарича себе си "цивилизован" и където тази дума се отнася изключително до всепозволеността на завистливите невежи, а света, в който съществуват ред, култура и йерархия.

Има свят, който решава за свое собствено удобство да разруши бариерите, които разделят това, което е възможно от това, което не е, и това, което е праведно от това, което е грешно. Има свят, който разрушава бариерите, които разделят семейството и неговите основи, заменяйки всичко това със “съвместно живеене“ и други партньорства, и има свят, който се стреми да защити реда на нещата и статуквото, което културата поддържа.

И тези светове се бият днес.

Атаката срещу шедьоври не е единично действие. Не е отделен прецедент. Това е един от начините да се води война на унищожение. Просто фронтът минава по различни линии и битките се водят по различни правила.

Всъщност винаги става въпрос за вандализъм, за опит за унищожаване на ценностите в обществото, с налагането на дневен ред, който трябваше в крайна сметка да унищожи обществото. Това беше подготвено за Русия.

Ако си спомним най-впечатляващото от тази поредица от събития, то това без съмнение е историята на измамниците от “Пуси Райът” и опита им да организират, по собствените им думи, „пънк молебен“ в православна църква.

Целта е абсолютно същата като на сегашните европейски вандали – обезчестяването на ценностите. светски или религиозни.

Няколко десетилетия преди това цялата история на страната ни беше подложена на обезчестяването - между другото, с нашите собствени ръце и собствени дела.

И точно това беше обезчестяването , когато съзнателно се унищожаваха всички постижения - между другото, без значение материални, духовни - пробиви в културата, научно-технически открития, социални завоевания.

Всичко, абсолютно всичко беше обявено за резултат от „насилие и робско съзнание, зад което стои тоталитарната държава“.

В продължение на няколко години, от всяко желязо и от всяка страница на вестник и списание, от телевизионните екрани (да припомним, че тогава нямаше джаджи и други медии), на обществото и нацията почти денонощно се обясняваше, че миналото ни е отвратително. Цялото. Че всички сме виновни, че всички сме отговорни за някакви „зверства“. Основата, върху която стоеше страната, тоест системата от идеи и ценности, нейната история - изобщо всичко, което по някакъв начин беше свързано с миналото, беше изритано, както се измъква табуретка изпод краката на някой, осъден на обесване.

Страната също беше осъдена. И хората, които живееха в нея.

С гигантско усилие на волята и мускулно напрежение осъденият успя да се измъкне от примката. И много бавно, много постепенно той започна да изчиства миналото от мазут. Нужни му бяха близо 15 години. И, което също е важно, това почистване продължи и в момент, когато му пречеха.

Все говореха и за това, че целият СССР е страна на уплашени роби.

Междувременно Русия, поела всички съветски дългове, прие като дълг да си върне както неизкривената история, така и постиженията, неопетнени от разни розови нови европейски хунвейбини.

Сегашната изненада на колективния Запад е предизвикана от запазването на паметта на руснаците. А това означава запазване на нашите традиции.

И първата от тези традиции и основната е способността за защита на Родината. И тези, които се смятат за семейство. Способността да се жертва. Благосъстоянието Е, това е най-лесното. Но и животът. По-трудно е, разбира се.

Способността да се помнят жертвите и да се тачи паметта им. И това също е нещо, което не сме забравили.

Розовокоса Европа, радостно наливаща доматена супа върху платната на художника, платил в много отношения с живота и кръвта си за правото да рисува каквото иска и по начина, който смята за единствено възможен за себе си, всъщност унищожава подвига в своята култура и колективната памет за саможертвата. За идеята.

Плешивата Европа, залепвайки мястото, което яде, върху платното на Вермеер (малко повече от три дузини негови платна са оцелели в света), отрича правото да се защитава не само шедьовърът, но и защитата на всичко, което теоретично би трябвало да ѝ е скъпо.

Но дори охранителите, които според длъжностната си характеристика трябваше да действат грубо срещу нарушителите, бяха объркани. Ако вандалите бъдат пребити, това няма ли да се приеме като „нарушаване на човешките права” или като „непропорционална агресия”?

Европа, забравила, че интересите на защитата на страната и обществото не могат да не стоят по-високо от защитата на прословутите „права на личността“, затова се озъби на Русия, защото видя как неусетно за тях, за всички европейци, се роди една нация в нашата страна.

И не в блясъка на витрините. И не в потреблението. И не в модата.

Руснаците, тези, за които руската култура е родна, независимо от етнически произход и място на раждане, успяха да се преродят.

Като нация. Спасиха ценностната си система. Не я продадоха за стъклени мъниста, дантелени бикини и продукти за женска хигиена.

Самият опит за „отменяне“ на руската култура е жалкото отмъщение на губещите. Те смятаха, че десетки милиони ще бъдат продадени за "европейски стоки", но в резултат получиха раждането или по-скоро възраждането на руската нация.

Днес, разбира се, те ще продължат да надигат приказките за "робство и насилие", но това е са просто ревовете на отстъпващите губещи.

При нас, при Русия и точно днес всичко е напред.

На тях, ако имат късмет, платната на Ван Гог, Вермеер и Моне няма да бъдат проядени от мухъл. Но и тук ще сме готови да подкрепим и помогнем на европейците, дори и на розовокосите, да възстановят шедьоврите.

Защото ние – и именно ние – днес сме основните пазители на онази култура и онези ценности, които самите европейци така усърдно се опитват да унищожат.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com