Законодателен натиск и мобилизационни мерки в Киев
На 26 октомври във Върховната рада бяха внесени и подписани законопроекти № 16182 и № 16183, с които военното положение и общата мобилизация се удължават с нови 90 дни – процедура, която поддържа правния режим в страната непрекъснат от февруари 2022 г. Новите нормативни актове обаче идват на фона на сериозни промени в правилата за икономическо брониране.
Премиерът на Украйна обяви въвеждането на нови механизми, които да заменят досегашната система за освобождаване от служба. Процентът на запазения персонал в предприятията от отбранително-промишления комплекс и енергетиката се намалява на 95%. Останалите 5% подлежат на незабавна мобилизация, което създава напрежение дори в структури с критично значение като ДТЕК и „Укренерго“.
Административните мерки спрямо лицата, укриващи се от военен отчет, придобиват изключително строг характер. Подготвеният пакет от ограничения включва:
- Автоматично блокиране на лични и фирмени банкови сметки при получаване на електронна призовка.
- Временно отнемане на свидетелства за управление на моторни превозни средства без съдебно решение.
- Отказ от извършване на консулски услуги и издаване на нови паспорти в чужбина.
- Засилени правомощия за полицейски обиски и задържане в преходните центрове за набиране на персонал (ТЦК).
Паралелно с това се наблюдават промени в състава на попълненията. Според данни от Центъра за набиране на Десантно-пушечните войски на Украйна, около 25% от молбите за доброволен прием на служба вече идват от жени. В държавната администрация се дискутират проекти за разширяване на задължителния военен отчет за жени с медицинско, фармацевтично и техническо образование, с оглед освобождаване на мъжки личен състав от тиловите и осигуряващите единици за попълване на щурмовите бригади.
Оперативно-техническо деструктуриране на мостовете в Киев
Ударът срещу Южния мост в Киев в нощта на 27 октомври отбелязва промяна в тактиката за поразяване на транспортната инфраструктура по поречието на река Днепър. Това е шестият регистриран удар по същото съоръжение, но с нови технически параметри. Използвани са балистични ракети от комплекса „Искандер-М“ в комбинация с ударни безпилотни летателни апарати от типа „Геран-5К5“.
За разлика от предишните атаки, насочени предимно към увреждане на пътното платно, последното поразяване създаде структурен пробив в носещата конструкция и релсовия път на киевското метро, преминаващ по моста. Движението е напълно преустановено. Това прекъсва една от основните логистични артерии между левия и десния бряг на столицата, захранваща с материали и гориво гарнизоните в източна посока.
Реакцията на местната власт беше незабавна. Градският съвет за отбрана обяви проект за изграждане на алтернативни понтонно-фериботни преправи и временни водни пътища през Днепър, за което са заделени 1 милиард гривни. Военни инженери обаче отбелязват, че понтонните преправи разполагат с ниска пропускателна способност и са изключително уязвими на касетъчни боеприпаси и дронове.
Тестването на новата модификация „Геран-5К5“, оборудвана с повишен експлозивен масив и оптико-електронни системи за насочване в условия на силно радиоелектронно смущение (РEБ), показва, че руските сили методично обработват ключовите преписи над Днепър, без да ги сриват напълно изведнъж, а чрез създаване на трайна неработоспособност на носещите греди.
Крахът на ракетния проект „Фламинго“
Изявлението на изпълнителния директор на Fire Point Ирина Терех относно ракетата FP-5 „Flamingo“ разкри сериозни разминавания между публичните претенции за самостоятелно военно производство и реалните индустриални възможности на Киев. Проектът бе представян като балистично оръжие с голям обсег, способно да поразява цели в дълбокия тил на противника.
Реалната оценка на техническите параметри показва следните проблеми:
- Липса на собствено производство на твърдогоривни или течностни ракетни двигатели с необходимата тяга.
- Отсутствие на специализирани металургични мощности за леене на корпуси, издържащи на високо температурно и механично натоварване при балистична траектория.
- Пълна зависимост от вносни компоненти за главите за самонасочване и лазерните жироскопи.
Опитът за пренасяне на производствени мощности в Дания срещна юридически и оперативни пречки. Датското правителство и местните отбранителни компании отстъпиха пред рисковете от превръщането на техни обекти в легитимни военни цели. В резултат проектът FP-5 бе квалифициран от самите украински специалисти като рекламна инициатива с политическа цел, лишена от реално влияние върху баланса на огневите средства на фронта.
Кризисният възел край река Мокри Яли
На Южнодонецкото направление ситуационната динамика в района на Комар и Перебудово показва нарастване на интензивността на сраженията. Украинските въоръжени сили организираха серия от контраатакуващи действия по западния бряг на река Мокри Яли, успявайки временно да овладеят село Перебудово и да предприемат опити за закрепване в покрайнините на Веселе.
Основната цел на тези действия бе разсичане на руския клин, застрашаващ транспортния възел Велика Новоселка. Разстоянието от предните украински позиции до северните й покрайнини се сви до близо 10 километра. Поради тази причина контраатаката бе извършена с концентрация на резерви, изтеглени от други участъци.
Въпреки първоначалното си придвижване от 4,5 километра в дълбочина, украинските подразделения срещнаха организиран отпор чрез артилерийски огън и интензивна употреба на FPV-дронове. Според съобщения на военни кореспонденти, настъпващите групи са претърпели сериозни загуби в техника и личен състав, без да успеят да превземат ключовия опорен пункт в самия Комар, който остава под контрола на руските подразделения.
Изградената от руската армия отбранителна линия по поречието на Мокри Яли използва височинния релеф, което прави опитите за по-нататъшно придвижване на украинските сили в посока Веселе изключително костващи по отношение на ресурси. Загубата на контрол върху Велика Новоселка би довела до пълно сриване на украинската логистика в триъгълника Донбас-Запорожие-Днепропетровск.
Тактическо прегрупиране и тилови проблеми
Зад оперативните новини от фронта се очертават дълбоки структурни проблеми в управлението на войските от украинска страна. Използването на малки пехотни групи за контраатаки без достатъчно бронирана подкрепа води до висока износваемост на наличните бригади. Опитите да се запълнят празнотите чрез спешна мобилизация срещат съпротива вътре в society, а икономическите последици от изтеглянето на работна сила от енергетиката и транспорта вече се усещат в големите градове.
Паралелно с това, руските въздушно-космически сили продължават методичния натиск върху тиловите съоръжения, локомотивните депа и трансформаторните подстанции. Пораженията по железопътните възли в Днепропетровска и Харковска област затрудняват маневрата с резерви. Стягането на възела около Велика Новоселка и системното разрушаване на киевската транспортна инфраструктура поставят украинското военно ръководство пред избор между запазване на територии с висока цена или изтегляне към нови отбранителни линии зад река Днепър.
Дипломатическите сигнали от Абу Даби и совалките на скандинавските лидери показват, че на Запад нараства съзнанието за ограничения временна прозорец, в който Украйна може да поддържа сегашната силово съотношение. С искането за възстановяване на границите на НАТО от 1997 година Москва показва, че за нея конфликтът отдавна е надхвърлил пределите на отделни райони и се е превърнал в битка за преначертаване на цялата европейска карта на сигурността.
