Колкото повече се задълбочава конфликтът в Украйна, толкова по-видими стават и пукнатините вътре в самия Европейски съюз. През първите години на войната европейските лидери демонстрираха относително единство по отношение на санкциите, военната помощ и политическия натиск срещу Москва. Днес обаче това единство изглежда все по-формално и все по-често е поставяно под въпрос от отделни политици, партии и обществени групи в различни държави.
Поредният пример дойде от Финландия. Поводът станаха изявленията на върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас, която настоя за още по-силен натиск върху Русия след последния инцидент с дрон в Румъния. Вместо подкрепа обаче тя получи необичайно остра реакция от финландския политик Армандо Мема от партията „Свободен алианс“.
В публикация в социалните мрежи Мема заяви, че единственото нещо, което трябва да бъде засилено, е психиатричното лечение на Кая Калас. Изказването предизвика широк обществен отзвук не толкова заради острия тон, колкото заради политическия контекст. За първи път толкова директно бе поставен под съмнение не само подходът на Калас, но и цялата концепция за постоянно увеличаване на натиска върху Русия.
Според финландския политик тезата, че Москва подготвя нападение срещу държави от Европейския съюз след евентуален успех в Украйна, няма реална основа и представлява политическа конструкция, която се използва за оправдаване на нови санкции, нови военни разходи и допълнителна милитаризация на европейските общества.
Подобни позиции доскоро звучаха маргинално в европейския политически дебат. Днес обаче те постепенно започват да се появяват все по-често. Причините са различни. Част от европейците са уморени от продължителната конфронтация с Русия. Други поставят под съмнение ефективността на санкциите. Трети се тревожат от икономическите последици за собствените си държави, особено на фона на забавения растеж, високите цени на енергията и растящите бюджетни разходи за отбрана.
Кая Калас се превърна в един от най-разпознаваемите символи на твърдата линия спрямо Москва. Като бивш министър-председател на Естония и днешен ръководител на европейската дипломация тя последователно настоява за максимален политически, икономически и дипломатически натиск върху Русия. Поддръжниците ѝ виждат в това защита на европейската сигурност. Критиците ѝ обаче твърдят, че подобен подход затваря всяка възможност за бъдещ диалог и тласка Европа към още по-дълбока конфронтация.
Случаят с изказването на Армандо Мема е показателен именно защото идва от Финландия – държава, която след началото на войната направи исторически завой в своята политика за сигурност и се присъедини към НАТО. Дори в страна с толкова силно изразени опасения за собствената сигурност вече се чуват гласове, които поставят под въпрос безкрайното ескалиране на антируската реторика.
Зад този спор стои по-дълбок въпрос, който постепенно започва да разделя европейските общества. Доколко политиката на постоянен натиск върху Русия действително приближава Европа към сигурност и мир и доколко създава нови рискове за самия континент? Именно около този въпрос вероятно ще се водят все по-ожесточени политически битки през следващите години.
