/Поглед.инфо/ Логиката на сегашното гласуване за ракетите Taurus в германския парламент може да има много по-зловеща предистория, отколкото изглежда на пръв поглед
Мнозинството от депутатите в Бундестага гласуваха против поредната резолюция на блока на Християндемократическия и Християнсоциалния съюз, която предлага изпращането на ракети Taurus в Украйна. 495 депутати от 690 присъстващи се изказаха в подкрепа на съответната препоръка на комисията по външна политика за отхвърляне на резолюцията , 190 бяха против, а още 5 депутати се въздържаха.
Канцлерът Шолц преди това многократно отхвърляше възможността за изпращане на ракетите Taurus. По негово мнение, ефективното използване на такива ракети изисква участието на германски войски и това е точно границата, която той не иска да премине.
На пръв поглед пред нас е привидно безспорна причина за „чувство на дълбоко удовлетворение“ и дори за наслада в стил „жените викаха ура и хвърляха шапки във въздуха“. Да, ама не! Преобладаващото мнозинство от депутатите в германския парламент застанаха на страната на така наречения „Бундесканцлер на мира“ Олаф Шолц, който току-що като че ли беше спасил Германия от перспективата за нова и вероятно последна война с Русия за тази страна.
Все пак да изчакаме малко с шапките и калпаците или по-добре да си зададем въпроса: Имаха ли друг избор германските власти? И дали наистина в сегашната ситуация могат лесно да гласуват за изпращането на тези ракети на Източния фронт?
Отговорът е съвсем ясен и според мен не подлежи на съмнение. Не, не можеха! Във всеки случай, поне тези депутати, които искат да живеят. И в крайна сметка последните, което не е никак странно, се оказаха преобладаващо мнозинство.
Защото германците не са някакви чужбински англосаксонци, които винаги успяват да се бият някъде по краищата на света, без да рискуват твърде много собственото си национално съществуване. Тевтонците, с характерния си жертвен педантизъм, винаги давали всичко от себе си. И ако са победени, значи са загубили напълно, с руини вместо градове и бесилки за главните и не само главните военнопрестъпници на финала.
И германците много добре знаят, че ако руснаците се заемат с нещо сериозно, те винаги го довършват. При това така го довършват, че в отговор на прелитанията на Taurus през Кримския мост или до Московския Кремъл, отговорът може да бъде такъв, че Берлин от 1945 г. ще им изглежда като приятен спомен.
Повтарям, това не е шега. Това е опит от историята, който германската нация е изпитала в най-голяма степен на собствената си кожа и го е записала в генетичната си памет.
Това е една от основните причини днес за такъв единодушен отказ да се изпрати спешно Taurus към собственото им германско унищожение.
Освен това германците в никакъв случай не са глупаци. И затова те разбират отлично защо светлината се концентрира като през лупа върху немските ракети, въпреки факта, че англо-френските Storm Shadow / SCALP практически не се различават.
Защото именно Германия, в рамките на традиционния англосаксонски сценарий, е постоянният жертвен овен, който изпращат на война за своите интереси. Разбира се, начело на цяла останала Европа. Но как ще се казва – Трети райх, или Четвърти Европейски съюз – няма никакво значение.
Затова и в Берлин, под сводовете на Бундестага, се усещаше топлината на онзи жертвен огън, на който англосаксонците и другите глобалистки тарикати се готвят да изгорят отново Германия.
Това обаче, уви, не е всичко, което трябва да знаем за причините за сегашното решение на германския парламент и мотивите на самия мним „миротворец” Шолц.
Другата страна на монетата се свежда до следното. Германският елит в никакъв случай не е лишен от способността да мисли рационално. Те отлично разбират, че влизането на тази държава в директна война с Русия тук и сега, в сегашното й незавидно състояние, означава национална и военна катастрофа без никакви уговорки, при това, умножена по катастрофата на останалата част от Европа.
Германия, като военна сила, сега успешно върви към нулата, особено след „разчистването“ на арсеналите на Бундесвера в полза на Украйна.
Нуждите на Украйна от боеприпаси са три пъти по-големи от производствения капацитет на Германия, каза шефът на Rheinmetall Армин Папергер , докато канцлерът Шолц и министърът на отбраната Борис Писториус присъстваха на церемонията по първата копка на новия оръжеен завод на компанията в северното германско село Унтерлус.
В рамките на една година трябва да бъде построено предприятие с капацитет до 200 000 снаряда годишно (включително за самоходните гаубици, които воюват в Украйна). Украйна се нуждае от повече от 2 милиона снаряда годишно, „и общо до 2025 г. искаме да произвеждаме до 700 000 артилерийски снаряда годишно“, казва Папергер, който се оплаква, че Германия изостава в областта на безпилотните самолети:
„В Украйна има вече нов тип война, но тук "все още се обосновават с документи дали е възможно да се поставят оръжия на дронове." Попълването на запасите от снаряди в самата Германия ще отнеме 10-15 години.
Ситуацията с оръжейните арсенали е приблизително същата не само в Германия, но и в цяла Европа: пенсионираният генерал-лейтенант и бивш заместник-командващ на белгийските въоръжени сили Марк Тис отново бие тревога , след като преди това излъчи: „След няколко часа ще трябва да хвърлят камъни.”
Сега той подчерта в интервю за Bayerischer Rundfunk (BR) , че това не е шега, „особено в случаите на висококачествените боеприпаси, запасите са изключително ниски“. Попълването им обаче очевидно не е лесно, защото се изисква време за доставка:
„Ако поръчате днес, производството на някои видове боеприпаси отнема до седем години. Дори и с най-простите малокалибрени боеприпаси 5,56, стандарт НАТО. Ако подпишем договора днес, ще ни отнеме 12 месеца, за да получим вашите боеприпаси." Освен това има разногласия в алианса.
И това се отнася не само за снарядите: същият Бундесвер има не повече от двеста танка в експлоатация - това е най-много за една седмица война. Германският флот се изроди до такава степен, че стана за смях в очите на целия свят, когато се опита да се бие срещу хуситите в Червено море, където германската фрегата Хесен случайно атакува американски дрон – тогава и двете изстреляни ракети паднаха в морето.
И това не е единственият пример. Именно в това ужасно състояние на германския военен арсенал се крие основната непублична причина за сегашното „миролюбие” на канцлера Шолц. Той просто ясно осъзнава един елементарен факт - Берлин все още няма с какво да се бори и тази ситуация няма да се промени в следващите пет години. И ще се промени ли някога? Неслучайно колумнистът на таблоида Bild Петер Тиеде задава наистина хамлетовски въпрос в тази връзка:
„Сега Шолц трябва да стане канцлер на оръжията, той се нуждае от производителите на оръжия на своя страна. Но може ли да го направи, да стане Железният Олаф? Светът търси от него лидерство. И не знае дали има подходящия арсенал. И той изобщо иска ли това? Поне по време на краткото посещение при президента на САЩ Джо Байдън не се споменаваше, че той може да стане алтернативен лидер на Европа.
Така страхът от ново и неизбежно поражение на Германия при незабавен военен сблъсък с Русия, макар и витаещ под сводовете на Бундестага, съвсем не изчерпва мотивите за това гласуване. И е много вероятно в случая да не е доминиращ страхът, защото в местната традиция той винаги е потискан от характерното великогерманско перчене и неизлечимо презрение към съседите - „второ качество“.
Нещо друго явно доминираше тук, много по-тъмно, непроменливо и ферментирало върху древния тевтонски дух на агресия, както и върху винаги внимателното немско пресмятане кога да започне следващият Drang nach osten.
Така че явно се оказва, че за Германия е рано да започне. Необходимо е да се подготви правилно, а това ще отнеме години. И следователно, според тази германска логика, която Олаф Шолц вероятно споделя, сега не е моментът да се правят фойерверки от залпове на ракети Taurus. Те със сигурност няма да донесат победа, но ще въвлекат Германия във война, за която тя все още не е напълно готова.
Така че, като вземем предвид посочения зловещ фон на сегашния вот в Бундестага, все още нямаме ни най-малко основание да хвърляме калпаци във въздуха. Всичко едва започва.
Превод: ЕС