/Поглед.инфо/ „На правителството на Меркел трябва да се дадат повече правомощия за борба с коронавируса“ - „На правителството на Меркел трябва да се гласува недоверие“. Първото предложение се подкрепя от мнозинството гласоподаватели, докато второто се подкрепя от част от опозицията в Бундестага.

Не, нищо от това няма да се случи, ала нарастващата несигурност относно бъдещата германска власт ще продължи. До парламентарните избори остават по-малко от шест месеца, но сега няма яснота не само за името на бъдещия канцлер, но, което е по-важно, за състава на управляващата коалиция. Политическото поле в Германия става все по-непредсказуемо - и "коронакризата" само изостря тази тенденция.

Ясно е само едно - след септемврийските избори Ангела Меркел ще напусне поста канцлер. Обаче изобщо не на следващия ден, а едва след като стане ясно кой е победил. И може да възникнат много големи проблеми с изясняването на това, така че Меркел, напълно възможно е, да остане на канцлерския стол до края на годината или дори по-дълго.

Несигурността с победителя ще възникне, тъй като никоя от партиите в историята на ФРГ не е спечелила повече от половината гласове, тоест винаги е била необходима коалиция в Бундестага за съставяне на правителство. Тя се формира от две или три партии (имаше и повече, но през далечните 50-те години) и лидерът на най-голямата от тях става канцлер.

През по-голямата част от германската история страната беше управлявана, както и сега, от Християндемократическия съюз - само за 20 години от 62, представител на Социалдемократическата партия беше канцлер. ХДС (заедно със сестра си от Бавария, ХСС) и СДПГ бяха наречени „народни партии“, докато останалите бяха разглеждани като гарнитура към „коалиционното ястие“. Но тази схема умря и това стана в годините на управлението на Меркел. Нейното 16-годишно управление завършва в ситуация на пълна несигурност относно конфигурацията на бъдещото правителство.

Отначало изглеждаше, че най-големият проблем за Меркел и ХДС-ХСС е липсата на достоен наследник, тоест кандидат за нов канцлер. Меркел опита със своето протеже Крамп-Каренбауер за тази роля, но тя, ставайки лидер на партията, веднага се провали в очите дори на собствените си избиратели и в началото на тази година беше заменена от Армин Лашет, министър-председател на един от най-големите германски провинции, Северен Рейн-Вестфалия ...

Но той все още не е станал официален кандидат за канцлер: нито достатъчно харизматичен, нито лидер, нито много популярен. ХДС обещава да вземе решението за кандидат за канцлер през следващите месец и половина и до момента по всичко изглежда, че ще трябва да номинира много по-силния и популярен Маркус Зедер, министър-председателят на Бавария от ХСС.

През цялата си история обаче ХДС само два пъти е номинирал представител на сестра си от Бавария за канцлер - и двата пъти е губил изборите. Но сега няма време за лоши поличби, ако тенденцията не бъде обърната, тогава ХДС определено ще се окаже в опозиция.

Защото социологическите проучвания показват срив на рейтинга на ХДС-ХСС: миналата седмица само 25 процента от избирателите бяха готови да гласуват за тях - за по-малко от два месеца те загубиха почти една трета от подкрепата. Освен това ХДС загуби местните избори в две германски провинции преди три седмици - и всичко това се случи, след като Армин Лашет дойде начело на партията.

Разбира се, оказаха влияние и корупционните скандали с няколко депутати от Бундестага от ХДС, но като цяло е ясно, че германците обръщат гръб на партията Меркел. Да, това все още е нейната партия, въпреки че в ХДС вече има почти открито разделение между анти- и промеркелисти. Канцлерът е много по-популярен от своята партия, но всичките й опити да напусне така, че едновременно партията да не загуби властта, са неуспешни.

През годините на управлението си Меркел на практика обезкърви своя коалиционен партньор - рейтингът на СДПГ спадна до 12 процента, което е нелепо за бившата "народна партия". По едно време СДПГ беше на четвърто място, отстъпвайки място дори на Алтернативата за Германия, която е единодушно мразена и потискана от целия германски политически елит.

Сега Социалдемократическата партия се възстанови малко, но и дума не може да става за връщане на обичайното й място на втората партия на Германия. Вторите са "зелените", за които, съдейки по последните анкети, вече 23 процента са готови да гласуват, тоест доста по-малко, отколкото за християндемократите.

Е, кой спира ХДС-ХСС просто да смени коалиционния партньор след септември? Изхвърлете социалдемократите и вземете „зелените“ - заедно със сигурност ще спечелят повече от половината от гласовете. Или оставете СДПГ и добавете още „зеленото“ - ще бъде, както го наричат в Германия, „Ямайка“ (според цветовете на знамето на тази държава). Но проблемът е, че „зелените“ вече са набрали такава сила, че не искат да бъдат не само трети младши, но дори и втори партньор. Те вече са втората партия в страната - и ако запазят настоящата си подкрепа до есента, те ще могат да диктуват собствените си условия. И това отваря пътя към напълно нова конфигурация на германската власт.

Нещата вървят към формирането на „светофарна коалиция“ - такава управлява Рейнланд-Пфалц от пет години. Тя е кръстена на цветовете на партиите: червен (социалдемократи), жълт (Свободна демократична партия) и зелен. Германия наблюдава такава коалиция от дълго време, но по-рано се смяташе, че нейният гръбнак ще бъде СДПГ. Сега, когато "зелените" стават по-силни от "червените", всичко се променя, ако природозащитниците са на първите роли в правителството, това означава, че техен представител трябва да бъде назначен за канцлер?

Тази опция изглежда абсолютно фантастична, защото нито един от двамата лидери на „Зелените“ - нито 40-годишната Аналена Бербок, нито 51-годишният Робърт Хабек – е невъзможно да си представите на канцлерския стол (между другото, те все още не са решили кой от тях ще бъде кандидат, въпреки че в крайна сметка сигурно ще номинират Хабек, който е популярен сред избирателите).

Вярно е, че Хабек беше шест години вицепремиер в Шлезвиг-Холщайн, но очевидно не е подходящ за поста на правителствен ръководител на ключова европейска държава. И не толкова за обикновените германци (почти две трети от тях не са готови да приемат „зелен“ канцлер), а за германския елит като цяло: поставянето на лостовете за контрол в ръцете на доктор по философия и детска писателка е твърде смело дори за днешните времена.

В същото време лидерите на "зелените" отдавна казват, че не искат и няма да бъдат младши партньор в правителството, а искат да определят неговата програма и състав. Така че няма да е възможно да бъдат заобиколени просто така, и то при никакъв вариант. Не просто "светофарния".

Защото дори когато се опитвате да създадете нова коалиция от две нови основни партии, тоест ХДС-ХСС и Зелените, се оказва, че новият партньор на Християндемократите иска много за участието си в правителството. И в програмните порожения на кабинета, и в министерските постове.

Тоест, оставяйки позицията на канцлера за ХДС-ХСС, „зелените“ ще изискват в замяна не само външната политика (това е по подразбиране), но и икономиката и вътрешните работи (включително миграцията). И по тези въпроси има много големи разногласия между тях и ХДС-ХСС, които просто не могат да бъдат изгладени. Дори и в името на запазването на властта от страна на Меркел.

Русия спада към един от тези въпроси, разделящ ХДС-ХСС и „зелените“ - и тук са и „Северен поток 2“, и много по-радикалната позиция на природозащитниците по отношение на Навални, т.е. тяхното отношение към новите санкции срещу Русия.

И като цяло, бившата антиамериканска и лява партия за четиридесетте години от своето съществуване всъщност се превърна в съюзник на атлантическите глобалисти (а и кадрово тя е много тясно свързана с англо-саксонците). Следователно не е изненадващо, че се смята, че за Москва ще бъде по-трудно да намери общ език с германското правителство с участието на Зелените. Особено ако им се дадат реални лостове да управление.

Но точно от това всъщност сегашните германски елити не са заинтересувани - и изобщо не заради руския въпрос. Просто Армин Лашет и Маркус Зедер си представят истинското управление на страната (на провинциално ниво, но ФРГ всъщност е федерална държава) и реалните интереси на Германия, а Бербок и Хабек са сред теоретиците и партийните функционери, макар и от новия свободен „творчески“ тип. Практици срещу теоретици – едва ли си струва да се съмнявате кой всъщност ще контролира лостовете на властта в крайна сметка.

За Русия всъщност е приемлива всяка бъдеща управляваща германска коалиция - основното е тя да не задълбочава разцеплението в германското общество и да работи в интерес на независима Германия. И тези интереси във всеки случай съответстват на нормалните отношения и сътрудничеството с Русия, където това е от полза за двете ключови сили на европейския континент. Но Русия е не само европейска, но и евразийска сила - и истинските германски патриоти и истински политици не могат да не разберат, че в тези условия Русия може и без Германия. А виж Германия без Русия - надали.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели