/Поглед.инфо/ На 5 февруари в Ландтага на федералната провинция Тюрингия бяха проведени избори за ръководител на местното правителство, в които партиите на „голямата коалиция“ спечелиха с подкрепата на „Алтернативи за Германия“ (АзГ).

Ръководителят на местната организация на “АзГ” Бьорн Хьоке „продаде“ своите гласове на СвДП, а Томас Кемерих, представител на партията, оглави местното правителство. Триумфът на победителите обаче продължи само една нощ. В Германия Бьорн Хьоке е доста известен, наричан е „лицето на новия немски национализъм“. И на следващата сутрин Германия избухна. Заглавията на вестника извикаха: „Разбиване на табу“, „Безпрецедентен десен преврат“, „Десният екстремист Хьоке става господар на политиката в Тюрингия“, „Ако либерализмът започне да си сътрудничи с хора като Бьорн Хьоке, той се разтваря.“ И накрая, такова красноречиво заглавие: „Фашистите маршируват от миналото в бъдещето“.

Скандалът беше такъв, че току-що направеният премиер на Тюрингия заяви: „Аз съм срещу “АзГ” и неговия лидер Бьорн Хьоке. Предпочитам да се примиря, отколкото да приема срама на човек, получил подкрепа от “АзГ”. И канцлерът Ангела Меркел каза, че “това е лош ден за германската демокрация, ХДС не трябва да участва в такова правителство”.

Изявленията обаче са изявления и ситуацията в Германия се променя. Изолирането на “АзГ”от другите парламентарни партии се приближава към своя край. Преди две години ХДС взе специално решение относно недопустимостта на каквато и да е форма на сътрудничество с „Алтернатива“, а днес местната организация на християндемократите влезе в сговор с тази партия, който Сара Вагенкнехт, бившият председател на партията на Левите в Бундестага, нарече измама.

Без помощта на “АзГ”, постът на премиер за ХДС и СвДП, беше недостижим и той отново щеше да бъде зает от представителя на левицата Бодо Рамелов. И ХДС от страх от „левия завой“ сключи сделка с „Алтернативата“.

Скандалът, разбира се, ще отшуми, но управляващите кръгове разбират, че „Алтернатива за Германия“ достига ново ниво на политическо влияние и това заплашва да разклати съществуващата структура на властта. Изразът „пробив на язовира“ стана популярен сред журналистите. Сега се очаква нещо подобно на изборите в Хамбург на 23 февруари.

Примерът за Тюрингия е показателен. Там през октомври 2019 г. се проведоха местни избори, на които Лявата партия с 31% и “АзГ” с 23,4% от гласовете поеха водачеството. Останалите четири партии (ХДС, ГСДП, Съюз-90/Зелените и СвДП) получиха по-малко от половината от местата в Ландтага. И въз основа на резултатите от миналогодишните избори “АзГ” вече играе своята игра. Тя "даде" гласове на представителите на коалицията, която спечели поста ръководител местното правителство. Сделката обаче предизвика скандал.

Председателят на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер изисква от ГСПД и Съюз 90/Зелените да номинират нов безпартиен кандидат, който да задоволи стремежите на центристите. Зелените и ГСПД нарекоха това предложение абсурдно; те нямат сериозен политик, който да отговаря на необходимите изисквания. Те няма да могат да го намерят и популяризират през оставащите 70 дни преди преизбирането на Ландтага.

Бодо Рамелов, кандидат от партията на Левицата, който загуби в резултат на сговора, се застъпва за второ гласуване в Ландтага, тъй като е уверен в победата си.

Сайтът „Страници за размисъл“ пише: „Основната цел на управляващите партии е да оставят който и да е да управлява, но не и левицата. А твърденията, че Бодо Рамелов ще бъде "политик на разделението на обществото", изглеждат като лоша шега ".

Скандалът в Тюрингия удари по плановете на Крамп-Каренбауер да стане следващият канцлер. Фактът, че фракцията на ХДС в Ландтага в Тюрингия гласува за Томас Кемерих и в същото време знаеше, че “АзГ” му помага, разкрива вътрешното състояние на партията: в провинциите не са много подчинени на политиката на централата. Председателят на ХДС дойде в Ерфурт и разбра, че в Берлин ситуацията в провинциите е слабо представена. Християндемократите в Тюрингия нямат концепция за възстановяване на изгубените позиции и нямат шанс за власт извън договореност с “АзГ”.

Социологът Андреас Кемпер казва, че Германия не трябва да "пропуска екстремизма на неолиберализма". Той твърди, че сделката между СвДП и “АзГ” не е случайна. Неолибералната идеология на СвДП и дясно-екстремистката идеология на “АзГ” имат повече общо, отколкото изглежда. “АзГ” се появи като партия, ръководена от бивши функционери на СвДП, принадлежащи към крилото на екстремистките неолиберали. Например, бившите функционери на СвДП Конрад Адам и Ханс-Олаф Хенкел, влезли в ръководството на “Алтернативата”, изискват правото на глас да бъде отнето на безработните. Според Кемпер екстремистките либерали и десният екстремизъм в Германия могат да "се прикриват едни други". А партиите, които традиционно се смятат за представители на демократичното мнозинство, започват да губят „умерения“ избирател, който търси нова опора.

Събитията в Тюрингия показаха, че стабилността на Германия не е вечна. Социалната стратификация расте и с нея нарастват крайнодесните и крайнолевите настроения. Стъпка по стъпка се оформя нов баланс на силите. И ако на изборите за Бундестаг през 2021 г. традиционните политически партии започнат да търсят подкрепата на „Алтернатива за Германия“, това ще бъде съвсем различна германска политика.

Превод: В. Сергеев