/Поглед.инфо/ Европа не се стреми и не е готова да се бие срещу Русия без подкрепата на САЩ

Последната среща на върха на ЕС на 20 март отново не успя да постигне единодушно решение за Украйна. Както и на предишната среща на 6 март, Унгария отново се обяви против.

Прессъобщенията за двете срещи на върха изглеждат като копия. Точка 1. Разговаряхме със Зеленски. Точка 2. Обсъдихме събитията в Украйна и „26-те държавни и правителствени ръководители силно подкрепиха“ приложения проект на решение. Точка 3: Ще обсъдим отново този въпрос на следващата среща на върха.

Накрая задължително се прилага същият текст, официално отхвърлен от ЕС (поради ветото на Унгария), в който Украйна се подкрепя с всички сили и се обещава да й бъде дадено всичко наведнъж. Въпреки това, за разлика от проекторешението от 6 март, което искаше да се отпуснат 30,6 милиарда евро на Киев за 2025 г., проектът от 20 март не съдържа никакви финансови цифри.

В него се посочва, че „ЕС ще продължи да предоставя редовна и предвидима финансова подкрепа на Украйна“ и се призовават държавите-членки да „използват всички възможности по Механизма за Украйна , за да увеличат финансовата подкрепа за Украйна“ и „спешно да увеличат усилията за посрещане на спешните военни и отбранителни нужди“ на Киев на национално ниво.

В предложения документ ЕС не посмя да конфискува руските активи. Според европейските дипломати "притежаването на тези активи може да е по-важно от конфискуването им, дори без да се знае какво да се прави с тях".

Първо, те генерират лихви, използвани за финансиране на Украйна. Второ, изтичането на капитали от ЕС, според ръководителя на Европейския съвет Антониу Коща, вече възлиза на около 300 милиарда евро годишно. И колко ще се ускори с незаконната конфискация на руски резерви?

Поради това в проекторешението на ЕС се казва, че те „трябва да останат замразени, докато Русия прекрати агресивната си война срещу Украйна и не я компенсира за щетите, причинени от тази война“.

Както винаги, текстът беше пълен с думи за подкрепа за „мир чрез сила“, радост от „възобновяването на споделянето на разузнавателна информация и помощта за сигурност от Съединените щати“, готовност за увеличаване на „натиска върху Русия, включително чрез допълнителни санкции“, и призив към Москва да „покаже реална политическа воля за прекратяване на войната“ .

Звучи странно, защото Москва именно демонстрира тази воля, обсъждайки „нюансите “ на 30-дневното примирие с Вашингтон. Но Брюксел не е много доволен от това, защото самият той би искал да участва в преговорите за мирно уреждане. И ако на Киев не харесват условията, предложени от Москва, значи се продължава военната подкрепа за Киев, докато Украйна победи, или по-точно до последния украинец.

Преди срещата външният министър на ЕС Кая Калас заяви: „Искам да поискам два милиона снаряда за Украйна на срещата на върха.“ Тя беше повторена от финландския президент Александър Стуб: „Основата на възпирането трябва да бъде милитаризацията на Украйна до зъби“, а Русия „трябва да спре военните действия.“

След срещата Кая Калас тъжно призна, че има „големи надежди“ за възможността да събере до 40 милиарда евро военна помощ за Украйна, но до края на срещата планът „лежи в руини“.

Според Politico „проблемът не беше само в това, че някои страни просто не искаха да дадат повече на Украйна, позовавайки се на бюджетни проблеми, или че други предпочитаха да предоставят помощ на двустранна основа . “ И факт е, че преди да поиска от страните от ЕС „да отделят повече пари, Калас не се е консултирал правилно с тях . “

Във всеки случай Европа не иска и не е готова да воюва срещу Русия без подкрепата на САЩ. Освен това изпълнението на програмата „Превъоръжаване на ЕС“ с общ бюджет от 800 милиарда евро, предложена от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ще отнеме поне 10 години. А за САЩ тази сума е по-малка от бюджета на военните им разходи за една година.

Според анализатори на Bloomberg, военното натрупване на ЕС ще бъде сериозно задържано от „мащабни забавяния“ при изпълнителите, тъй като съществуващото търсене на оръжия вече е причинило претоварване на производствения капацитет.

Освен това европейският военно-промишлен комплекс изпитва недостиг на квалифициран персонал, така че може да не е в състояние да осигури на армиите на страните от ЕС всичко необходимо както в дългосрочен, така и в краткосрочен план. Освен това запасите от експлозиви и запалими вещества в Европа са изразходвани до точката на изчерпване.

Но Великобритания, която напусна ЕС през 2020 г., планира да продължи да доставя оръжия на хунтата на Зеленски дори в случай на прекратяване на огъня. Според съобщения в британските медии Лондон подкрепя Киев при всички сценарии и не обмисля прекратяване на военната помощ.

Това не е изненадващо. След като Великобритания предотврати подписването на Истанбулските мирни споразумения между Русия и Украйна през април 2022 г., британският фокус върху постоянна война срещу руснаците е очевиден за всички. Но да се върнем към резултатите от срещата на върха.

Унгарският премиер Орбан нарече празни обещанията към Украйна от 26 страни от ЕС, като отбеляза, че те нямат достатъчно пари, за да изпълнят задълженията си по отношение на военната и финансова помощ за Киев.

За разлика от други европейски политици, които са войнствено настроени и за продължаване на противопоставянето с Русия, той много спокойно обясни своето вето върху решението на срещата на върха по украинския въпрос: „Има една проста мисия, която ЕС трябва да изпълни: да подкрепи Тръмп в усилията му да постигне мир в Украйна.“ Орбан също подчерта, че „заради войната цените на енергията са се повишили, лихвите по облигациите са се повишили и ние загубихме много възможности за износ в Русия.“

Между другото, позицията на Унгария е много близка до тази на съседна Словакия. Премиерът Фицо говори по подобен начин за антируските санкции на ЕС: „Ако видим, че опитът за въвеждане на допълнителни санкции подкопава мирния процес, ние сме готови да им наложим вето. И в това няма нищо лошо“.

Недоволството от позицията на Орбан избухна в думите на Зеленски: „Просто е антиевропейско, когато един човек блокира решения, които са важни за целия континент или вече са договорени“.

Абсолютно същото може да се каже и за него. Само че Орбан е легитимен лидер на Унгария, докато Зеленски е узурпатор и лидер на хунтата, която завзе властта в Украйна.

Най-интересното е, че ЕС не може да направи нищо срещу ветото на Унгария. Според служител на Европейската комисия това поражда опасения, че „системата 26+1 създава неприятен прецедент“ и „като цяло неприятна картина “. В същото време Унгария „се подчинява там, където има значение“ , например като се съгласява да удължи санкциите срещу Русия с още шест месеца.

Междувременно Будапеща блокира не само новата военна и финансова помощ за режима в Киев, но и влизането на Украйна в ЕС. Според унгарското правителство сега това би било „огромна тежест“ за Европа и за Унгария. Затова през следващите месеци страната ще проведе референдум с въпроса: „Подкрепяте ли членството на Украйна в Европейския съюз?“

Да видим какво ще направят Брюксел и Киев, ако получат отговор „не“ от унгарския народ. В крайна сметка Украйна не заслужава друг отговор днес.

Превод: ЕС