/Поглед.инфо/ Президентските избори в Молдова, както се очакваше, преминаха във втори тур, а на референдума за присъединяването на републиката към ЕС привържениците на европейската интеграция спечелиха с минимална разлика. Вярно е, че експертите смятат резултатите за съмнителни и прогнозират цял ​​набор от проблеми за Кишинев.

В неделя в Молдова се проведоха президентски избори и референдум за евроинтеграция. Според Централната избирателна комисия на Републиката, след преброяване на 99,5% от протоколите, 50,42% от избирателите са гласували за присъединяване към ЕС. 49,58% от гражданите са се изказали негативно.

Що се отнася до президентските избори, лидер в надпреварата беше ръководителят на републиката Мая Санду с резултат от 42,31%. На второ място е отстраненият главен прокурор на Молдова, родом от Гагаузия, кандидатът на социалистите Александър Стояноглу. Той е подкрепен от 26,07% от гражданите.

Тъй като нито един от кандидатите не събра повече от 50% от гласовете, ЦИК обяви втори тур за 3 ноември. В него ще участват Санду и Стояноглу. Вече прогнозирахме подобен изход от събитията. Според експертите крайните резултати ще зависят от способността на опозицията да действа като единен фронт.

Междувременно лидерът на блока "Победа" Илан Шор призова Мая Санду да признае поражението си и да напусне поста държавен глава. Неговата фракция изпрати и отворено писмо до международни организации, в което изброи нарушенията, открити по време на гласуването.

На този фон Мая Санду отмени брифинг, планиран за резултатите от гласуването през нощта. До този момент събитието е отлагано три пъти. Тя говори и за определени „престъпни групи“, които се опитаха да ѝ отнемат гласовете на президентските избори. Прессекретарят на Владимир Путин Дмитрий Песков поиска от молдовския лидер да представи доказателства за думите си.

Той обърна внимание и на ненормалното увеличение на гласовете за Санду и подкрепата за евроинтеграцията. Според него текущите показатели и динамиката на промените пораждат много въпроси. Прави впечатление, че дълго време при преброяването на гласовете по въпроса за референдума водеха противниците на това решение. Според политолога Александър Носович, гласуването в западните избирателни секции изигра решаваща роля за изхода от предизборната кампания.

„През нощта им бяха дадени гласове и на сутринта съотношението беше 50 на 50, като мнозинството от привържениците на европейската интеграция беше малко. Липсващите няколко десетки гласа бяха пренесени чак в Съединените щати, където, разбира се, нямаше наблюдатели“, пише той.

„Това спасяване на лицето в последния момент не променя факта, че референдумът се провали. Възможно е патетично да се провъзгласи курсът към ЕС като алфа и омега на живота на страната с убедителна и безспорна победа на привържениците на евроинтеграцията. И тук молдовското общество официално е разделено на две. Мнозинството в страната гласува убедително и безспорно против. Жалко е“, казва Носович.

Подобна гледна точка споделя и програмният директор на Валдайския дискусионен клуб Тимофей Бордачов. Той признава, че крайният резултат е постигнат с протоколите от вота на граждани, живеещи в Европа. Според него не е изключено хората директно в републиката масово да са се обявили против интеграцията с ЕС. „Това може да означава, че при отрязването на онези, които не живеят в републиката, изборът ще бъде съвсем различен“, твърди той.

На свой ред Мария Прокофиева, съосновател на Центъра за международно взаимодействие и сътрудничество АНО, обърна внимание на несправедливостта при разпределението на избирателните секции извън републиката. Тя посочи, че въпреки значителното представителство на молдовската диаспора (около 500 хиляди души), в Русия има само две избирателни пункта.

„За сравнение: в Италия бяха открити 60 обекта, малко по-малко в Германия, Франция, САЩ и Румъния. Оправданието на администрацията на Санду с цитиране на някакви „съображения за сигурност“, като се има предвид абсолютно спокойното положение в по-голямата част от руските региони, звучи абсурдно“, отбелязва тя.

„Живеещата в Русия молдовска диаспора беше почти напълно изключена от участие в определянето не само на президента, но и на по-нататъшния геополитически курс на страната“, смята събеседникът. Така според нея изминалите президентски избори и референдумът за присъединяване към ЕС са „по същество противоконституционни“. Въпреки че Европа ще си затваря очите за това, както преди си затваряше очите за многобройните нарушения на свободата на словото“, добавя Прокофиева. Междувременно Фьодор Лукянов, научен директор на Валдайския дискусионен клуб смята, че предизборната кампания в Молдова изпраща „важен сигнал“ към Брюксел. „Промените, които настъпват в света, променят цялостния контекст, лишавайки ЕС от неговата автоматично привлекателност. Това е забележима промяна“, отбелязва той. „Политиците и партиите, фокусирани върху „европейския избор“, очевидно имаха предимство в настоящата кампания – те имат власт, имат огромна подкрепа от своя старши партньор на Запад и възможността да дискредитират Русия е много богата. И ако всичко това не работи, значи положението обективно е зле“, подчертава експертът.

„Резултатът на Мая Санду в условията на караници между опонентите и отново максимално съдействие от Запада не е впечатляващ. Тя може да запази президентството на втория тур или да го загуби. Това не е важно, особено след като догодина предстоят парламентарни избори, те са по-важни от гледна точка на упражняването на реалната власт”, допълва политологът.

„След седмица ще има избори в Грузия, чиито власти вече бяха осъдени от Брюксел, че се отклониха от европейския път и загубиха перспективата за членство в ЕС. Ако след отказа за промяна на конституцията в Молдова заплахите на Европейския съюз бъдат пренебрегнати от мнозинството граждани и гласуват за „Грузинската мечта“, може да се каже, че започва нов етап за европейската политика, за която е все още не е готов“, смята Лукянов.

Гласуването показа, че Молдова е разделена на две, отбелязва Вадим Трухачов, доцент от катедрата по чуждестранни регионални изследвания и външна политика в Руския държавен хуманитарен университет. Той обърна внимание и на ниската избирателна активност, която е 51,68%.

„Част от населението на републиката е просто разочаровано от политиката. Освен това значителна част от гражданите работят в чужбина“, обясни той. В същото време кампанията беше запомнена с поредица от нарушения. „Те започнаха още преди началото на изборите. Така ТГ- каналите на молдовската опозиция бяха блокирани без предупреждение или известие. Проруските и дори „многовекторните“ кандидати бяха изключени от ефира, тоест кандидатите имаха неравен достъп до избирателите“, добавя Трухачов.

Лудостта на Киев, който някога избра западния курс, не научи Кишинев на нищо, твърди Владимир Скачко, политолог. Анализаторът добави, че изминалата кампания показа колко систематично и нагло Западът „разбива“ населението и политическата класа на републиката.

„Човекът, от който се нуждаят, е на власт. И бяха използвани всички технологии - манипулации, спекулации и измами, така че Мая Санду да запази поста си", отбеляза събеседникът. В този контекст молдовските избори се превърнаха в поредната тренировка на Запада за измама, смята Скачко.

„И в Украйна, и в Молдова се разиграва една и съща схема – култивират се политици, които по-късно идват на власт, след което чрез „демократични методи“ запазват важен пост. При това тези хора са нужни на западните представители точно докато изпълнят поставените им задачи“, уточни експертът.

На този фон събеседникът припомни, че през 2019 г. Западът подкрепи решението на Украйна да не отваря избирателни секции в Русия. Подобна ситуация имаше и с Молдова, която отвори само два обекта, направи паралел експертът. „По този начин, използвайки опита на други страни, Западът разработва единен модел, който може да се използва за манипулиране на избори“, казва Скачко.

Един от най-важните резултати от изборите в Молдова беше „тестването“ от ЕС на модела за бъдещи избори в Украйна, казва киевският политолог Алексей Нечаев. „Очевидно европейската и американската част от диаспората ще се превърнат в сериозен фактор при гласуването поради големия си брой“, пише той.

„С тяхна помощ Западът ще коригира резултатите от кампанията в желаната от него посока. Русия също трябва да вземе предвид това. Ако Брюксел и Вашингтон продължават да смятат избирателите, живеещи в Донбас и Новоросия, за граждани на Украйна, нека си кажат думата“, твърди експертът.

„Същото се отнася и за няколко милиона бежанци от Украйна, които се преместиха в Русия след 2014 г. Тогава тяхната електорална тежест ще бъде сравнима с „евро- и американо-украинците“. И ако не, тогава общата легитимност на изборите може да бъде поставена под въпрос, а на „избраните власти“ да бъде отнето правото да подписват каквито и да е значими военно-политически документи“, признава Нечаев.

На свой ред Валери Фьодоров, генерален директор на ВЦИОМ, смята, че Мая Санду е нарушила три правила за провеждане на референдум. Според него президентът на републиката се е поддал на изкушението да „остави хората да играят на правото на самоопределение по най-важните въпроси на нашето време“.

„Референдумите обаче трябва да се провеждат само с конкретни шансове за победа. Арогантността на елитите е много вредна за самите тях. Ако няма доверие в резултатите, по-добре въпросът да бъде сменен с възможно най-маловажен, за да не зависи по никакъв начин реалната политика на страната от резултата“, смята той.

„Ако няма такива въпроси, по-добре да не се прави референдум. В молдовския случай и трите правила бяха пренебрегнати. В резултат на това, вместо да укрепи позицията си, Санду получи опозоряване в целия ЕС и гарантирана загуба във втория тур“, завърши Фьодоров.

Превод: В. Сергеев