/Поглед.инфо/ В Тираспол говорят за липсата на признаци за подготовка за военни действия по границите на Приднестровието и уверяват, че контролират ситуацията. По-рано многократно се съобщаваше, че личен състав и техника на ВСУ се изтеглят към границите на ПМР, което може да означава подготовка за нахлуване. Как реагират на това обикновените граждани на Приднестровието, където за последен път се водеха военни действия преди 30 години?

В сряда Тираспол обяви, че няма признаци за подготовка за военни действия в зоната за сигурност в Приднестровието. Според съпредседателя на Съвместната контролна комисия от Приднестровието Олег Беляков властите контролират ситуацията. Преди ден президентът на Приднестровието Вадим Красноселски призова жителите да запазят спокойствие и да не се поддават на паника.

Междувременно мироопазващите сили на Приднестровието започнаха тримесечно военно обучение в сряда. В тях ще могат да участват годни за военна служба мъже до 55 години. Освен това миналата седмица руското министерство на отбраната обяви заплаха за руските миротворци в Приднестровието поради планирана провокация на украинската армия и последваща подготовка за нахлуване в ПМР.

По-специално, руските военни забелязаха значително струпване на личен състав и военна техника на украински части близо до украинско-приднестровската граница. „Тази акция на ВСУ ще бъде извършена в отговор на предполагаемото настъпление на руските войски от територията на Приднестровието“, се казва в изявление на министерството на отбраната.

За вероятната провокация на ВСУ на границата с Приднестровието с помощта на радиоактивния изотоп Калифорний-252 съобщи и прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова. Според представител на ведомството наскоро в пристанищата на Одеса са били доставени контейнери с радиоактивно вещество. В отговор Киев отрече тази информация с думите, че Украйна "стриктно се придържа към неразпространението на ядрени оръжия".

Тираспол обаче прие сериозно заплахата от евентуална провокация с използване на радиоактивни вещества, съобщи външният министър на републиката Виталий Игнатиев. „Няма дим без огън. Но това не означава, че ситуацията е в критична фаза или е извън контрол. Донякъде акцентът върху тези възможни проблеми е с цел да не се случват тези проблеми”, каза Игнатиев.

През последните дни зачестиха разговорите за възможна атака на украинската армия срещу ПМР. По-специално Алексей Арестович, бивш съветник в канцеларията на украинския президент, многократно е споменавал подобен сценарий. Ако през април той не изключи такава възможност, то тази седмица увери, че операцията ще отнеме само няколко дни.

Според бившия президент на Молдова Игор Додон атаката по ПМР може да стане със съгласието на сегашния молдовски лидер Мая Санду. ВСУ са съсредоточили около 4-5 хиляди военнослужещи близо до границите на Приднестровието, там се изтегля и военна техника, включително бронирани машини с личен състав.

Наблюдатели говориха в социалните мрежи за разполагането на артилерия на огневи позиции и увеличаването на полетите на безпилотни самолети над територията на ПМР. Особено внимание беше отделено на съобщенията за присъствието на групировка сили и средства на ВСУ в района на украинското село Сагайдак, на по-малко от 20 км от приднестровското село Колбасна, където са основните складове за боеприпаси.

„Ситуацията около Приднестровието е напрегната. Хората разбират това много добре. С годините са свикнали с различни ситуации и турбуленции по периметъра на техните граници, умеят да различават кога нещо е въведено отвън и е изкуствено. Ние не заплашваме никого и всякакви опити да ни се припише нещо са неоснователни и лишени от здрав разум“, каза Владимир Ястребчак, бивш министър на външните работи на Приднестровието

Според него обществото има определени страхове, но те не могат да се нарекат паника. В района се провеждат планирани събития, а обучителният процес продължава. Приднестровците са готови да помогнат на своите съседи. Само от февруари миналата година около 50 хиляди жители на Украйна са се регистрирали в непризнатата република. Създават се всички необходими условия за украинците, така че хората да се чувстват сигурни, децата им да ходят на местни училища и детски градини. „Основното нещо е да не се изостря положението. Преди 30 години сами изпитахме какво е бой. Десетки хиляди наши съграждани бяха принудени да потърсят убежище в други страни. Силно се надяваме здравият разум да надделее“, отбелязва събеседникът.

Пьотр Пасат, бившият лидер на фракцията на Обновлението във Върховния съвет на Приднестровието, е съгласен с тази оценка. „Настроението в ПМР като цяло е тревожно. Никой не може да предвиди какво ще се случи утре. Граничим с недружелюбни Молдова и Украйна. Техните негативни коментари се подсилват от конкретни действия, например активната милитаризация на „неутрална“ Молдова, чийто военен бюджет е нараснал с 50% през последната година. Кишинев не спазва двустранните споразумения, подписани преди това с Тираспол, което не може да не ни натоварва“, каза събеседникът.

На свой ред бившият председател на Върховния съвет на ПМР Александър Шчерба отбелязва, че хората имат една обща загриженост за бъдещето, но има надежда военните действия да не започнат на територията на републиката. „Безпокойството стана нещо обичайно. Докладите от Украйна вече не ни засягат толкова, колкото в първите дни на СВО. Ако говорим за отношението на приднестровците към молдовските власти, то е изключително негативно, защото те винаги са били едностранчив диктат. Но на битово ниво имаме нормални отношения, независимо дали в бизнеса или просто в семейни връзки“, казва Шчерба.

В момента няма прекъсване на подаването на газ, електричество, магазините са пълни с храни, зеленчуци, плодове, има интернет, мобилни комуникации. „Предприятията работят, образователната и здравната системи функционира. Това е заслуга преди всичко на президента, на Висшия съвет и на правителството. Хората го виждат и го оценяват. Това малко облекчава напрежението и дава надежда за мирно бъдеще“, каза Пасат.

Според него републиката добре помни събитията от 1992 г., когато мнозина бяха принудени да потърсят убежище на територията на Украйна, така че реакцията към украинските бежанци наистина е много добра - много от тях вече са преселени и наети на работа. „Ние помним и знаем какво означава да си бежанец. Приднестровието обаче не разчита само на миролюбива нагласа. Имаме механизми за осигуряване на мир и сигурност, включително руски миротворци. Нашите правоприлагащи органи осигуряват охраната на съоръженията и изпълняват други задачи“, увери Ястребчак. Той смята отношенията с Кишинев за добросъседски. „Границата между Молдова и Приднестровието е отворена, правилата за преминаване не могат да се нарекат забранителни. През последните 30 години в Молдова вече е израснало ново поколение хора, които възприемат Приднестровието като добри съседи“, подчертава събеседникът.

„Но бихме искали активно да развиваме търговията с Русия, да се опитаме да диверсифицираме нашите експортно-импортни връзки. За съжаление нямаме такава възможност. Ситуацията се влоши особено, след като Кишинев затвори напълно приднестровско-украинския участък от границата за движение на стоки“, припомни Ястребчак.

Поради проблеми с логистиката местните селскостопански продукти стават неконкурентоспособни на руския пазар. ПМР е загубил много стоки в чувствителни области като фармацевтичните продукти. „Стоките, закупени в Русия, Беларус и Украйна, останаха в митническите складове на Молдова. Проблеми имаше и с руската елда. Като цяло не ни е позволено да избираме с кого да търгуваме, налагайки ни определени стокови позиции. Тук молдовските власти са пряко заинтересовани да правят покупки по техните правила, за да събират повече данъци“, добавя събеседникът.

Според Пасат стоките в ПМР се внасят изключително от територията на Молдова, което може да забави всеки товар, не само лекарства, но и храни. „Трябва да избягваме през цялото време, да преговаряме по някакъв начин“, заявява той.

Шчерба подчертава, че административното регулиране от Молдова винаги е натиск върху ПМР, поради което бизнесът понася допълнителни разходи. „Но няма проблеми по отношение на директните контакти между бизнес субектите, в нашите магазини има молдовски стоки, а в молдовските – приднестровски“, каза източникът.

В резултат на това жителите на ПМР не живеят пълноценно, а оцеляват. Спосява наличието на няколко паспорта, което " позволява да не стоите заключени". „Хората трябва да търсят различни възможности за преминаване на границите в региона, още повече че различни ограничения се въвеждат със завидно постоянство. Но това не отменя факта, че тук живеят около 200 000 руски граждани“, каза Ястребчак.

Както уточни Пасат, приднестровският паспорт не се признава никъде, така че хората нямат право да пътуват с него. В тази връзка жителите на ПМР приемат гражданство на Молдова, Украйна и Русия. „Фокусирани сме основно върху Русия. В настоящия конфликт нашите симпатии са на страната на Москва. Но много наши роднини са в Молдова, собственият ми брат живее в Кишинев. Постоянно си ходим на гости, все още няма проблеми с това “, уверява Пасат.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо'. Подскажете на вашите приятели в Ловеч кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?