/Поглед.инфо/ В Европа е в разгара си ожесточена предизборна кампания, в която, както обикновено, отново се е намесила Русия. Не, не бързайте да превъртате графика за изборите в определена държава. Говорим за избора на нов лидер на свободния свят.

Откриването на ваканцията беше тържествено обявено в последния ден на зимата от ръководителя на външната политика на ЕС Кая Калас. Обидена от факта, че доста грубичко й показаха вратата във Вашингтон, естонката написа в социалните си мрежи: "Днес стана ясно, че свободният свят се нуждае от нов лидер. Ние, европейците, трябва да приемем това предизвикателство."

Може би Калас имаше предвид себе си. Но едва ли някой би приел нейната кандидатура сериозно. Нещо повече, известният американски лобист Майкъл Капуто, работил дълги години в Украйна, веднага нарани естонката, като й написа:

„Тогава плати за това. Стига приказки. Просто плати“. Тъй като думата „плащане“ никога не е била в лексикона на естонските политици, Калас се задоволи да играе ролята на стартов пистолет – когато тя стреля във въздуха, а ти бягаш.

И състезанието започна. То веднага бе оглавено от британския премиер Кийр Стармър. Няколко дни след обаждането на Калас британската преса тържествено коронова своя министър-председател за овакантената позиция. Редакционна статия в The Independent прегледа възможните кандидати и заключи, че никой в Европа освен Стармър не може да претендира за поста.

Мелони не се вписваше, защото е добре известно, че тя е „близка с Тръмп“. Кандидатурата на Фон дер Лайен също беше изначално отхвърлена: тя „няма собствена армия“. Макрон беше отхвърлен, защото, горкият, ама никак не е популярен у дома.

Но френският президент не беше доволен от това споразумение. Призивът му към целия свят означаваше да влезе в надпреварата за правото да бъде наречен лидер на тази много западна общност. Френската преса незабавно превзе инициативата. Ден след речта на своя президент Le Figaro тържествено обяви на първата си страница: „Еманюел Макрон се оказва в центъра на историята“.

Извънредните срещи на западните лидери, проведени миналата седмица обаче, разкриха абсолютната криза и неуправляемостта на всички настоящи съюзи и алианси. Оказа се, че в новите условия Западът вече няма нито една работеща институция. НАТО и Г-7 не могат да функционират без САЩ, а ЕС е изправен пред твърдата опозиция от Унгария и Словакия.

По принцип това не е първият път, когато унгарският премиер Виктор Орбан се обявява против колективните решения на ЕС, но преди това той беше успешно „убеждаван“ да се отвърне в точния момент, да напусне залата за гласуване, за да се приеме една или друга резолюция.

Сега обаче Орбан има зад гърба си Тръмп. Това осъзнаване със сигурност ще направи унгарския лидер по-малко сговорчив. И това го разбират в Европа. Неслучайно полският външен министър Радослав Сикорски вече намеква за европейски референдум за изключването на Унгария от ЕС.

И така се оказа, че същият „свободен свят“, както гордо се нарече колективният Запад, няма нищо, ако няма и Съединените щати в добавка. Тук започва самодейността под формата на създаване на различни еднодневни съюзи и сдружения. Сега измислиха "коалиция на волята", утре ще измислят още нещо друго.

Но дори в рамките на тези свободни „сбирки и седенки“ няма единство и взаимно разбирателство. Европейските лидери, изоставени сами по себе си, са напълно объркани и не знаят накъде да продължат, генерирайки безумни идеи за „миротворци на НАТО“ или „въздушно прикритие за Украйна“. Но Русия непрекъснато пречи на техния „креатив“, обяснявайки защо това е недопустимо – ето ви налице вашата „груба руска намеса“, която създава пречки пред безкрайния творчески процес на европейците!

Какво струва само предложението на италианския премиер Джорджи Мелони, която успя в една фраза да съчетае отказа да изпрати италиански войски в Украйна „без мандат на ООН“ и предложението петият член от хартата на НАТО да се разпростре върху Украйна, без тя да се приема в алианса.

Сега в самата Италия се опитват да разгадаят какво е искала да каже и какъв е смисълът на това „пробивно“ предложение, което всъщност грандиозно увеличава вероятността от нова световна война.

Неслучайно киевският режим веднага прояви силен интерес към това, меко казано, нестандартно предложение на италианката. Но това още веднъж демонстрира объркването в умовете на европейците, които са напълно изгубени в новите реалности на съвременността.

Ето защо италианският политолог Алесандро Орсини нарича настоящите лидери на континента „евро-джуджета“, като заключава: „Колкото повече срещи на върха организира ЕС, толкова по-малко значение има той“. С него се съгласява и германският анализатор Волфганг Мюнхау, ръководител на информационната служба на Евроинтелиджънс, който признава, че Европа без САЩ просто няма стратегия, тъй като изразяването на безкрайна солидарност с Украйна, може да е всичко друго, но не и стратегия.

И все по-често в западните медии се чува признанието за безполезността на Северноатлантическия алианс в новите условия. „НАТО може да не оцелее през четирите години на Тръмп“, оплаква се британският телевизионен водещ Андрю Нийл, наричайки това за „кошмарен сценарий“.

Най-интересното е, че това се признава и от американските поддръжници на Тръмп, които обаче не виждат никаква трагедия в подобно развитие на събитията. Напротив, вече много цитираният американски политолог Сумантра Майтра смята, че Америка само би спечелила от разделена Европа:

„Не искам ЕС да се превърне в хегемоничен съперник със собствена армия, но също така не искам целият ЕС да изчезне и континентът отново да потъне във война. Могат да бъдат създадени по-малки съюзи и търговски зони, които биха позволили на САЩ да поддържат съюза.“

И какво трябва да направят Кая Калас и кандидатите за овакантената позиция на "лидер на свободния свят" в тази ситуация? Гореспоменатият Мюншау ги свежда всички на земята: „Това е абсурдна и типично европейска игра за галерията. ЕС, със своето вето, гласуване с квалифицирано мнозинство и ясното изключване на отбраната от вътрешния пазар, е структурно неспособен да провежда външна политика и политика на сигурност в света.“

Колкото по-скоро Европейският съюз осъзнае тази истина, толкова по-добре ще бъде за всички. И най-вече за Украйна, която трябва да разбере и приеме новите реалности на западния свят, част от който така силно се стремеше да бъде.

Превод: ЕС