/Поглед.инфо/ Латвия обобщава печалните резултати от прекъсването на транспортните връзки с Русия. Хиляди хора бяха съкратени, товарооборотът намаля с десетки милиони тонове и нещата тепърва ще се влошават. Парадоксално е, че латвийските власти само се радват на случващото се и го оправдават с успеха на икономиката. Какво наистина се случва?

Пристигнаха нови данни: през първите седем месеца на тази година обемът на железопътните товари в Латвия е намалял (в сравнение със същия период на 2023 г.) с 22,4% и възлиза на 6,9 милиона тона. Според Министерството на транспорта на Латвия обемът на международните железопътни превози възлиза на 6,006 милиона тона, което е с 25,9% по-малко от седем месеца на миналата година. Като цяло обемът на транзитните товари, преминали през Латвия от началото на януари до края на юли 2024 г., възлиза на 5 милиона тона, което е с 29,4% по-малко, отколкото през първите седем месеца на миналата година.

Спадът в транзита продължава от много години. Така например, ако през първите шест месеца на 2024 г. ЛДЖ са превозили 6,1 млн. тона товари, то преди 10 години, през първата половина на 2014 г., са превозени 30,8 млн. тона. Ако през 2023 г. латвийските пристанища са обработили 38,6 милиона тона, то през успешната 2012 година – повече от 75 милиона тона.

Самата латвийска държава има пръст в съсипването на някогашния най-печеливш сектор на икономиката. Страната реже клона, на който седи - например забраната за внос на манганова руда в Русия удари тежко Латвийската железница. Според дъщерното дружество ЛДЖ “Карго” то е транспортирало 1,4 милиона тона манганова руда миналата година.Веднага след въвеждането на забраната за превоза му, железниците започнаха да подготвят искане до държавата за субсидия от 44 милиона евро.

Местните бизнесмени напомнят, че латвийският транзитен коридор е предназначен за повече от 80 милиона тона товари годишно. В момента този коридор се използва само малък процент от капацитета си.

„Този спад ще продължи. Войната в Украйна, разбира се, ускори всичко това, но още през 2004 г. нашият голям съсед реши, че не му трябват латвийски пристанища“, оплака се съветникът на министъра на транспорта, председател на Управителния съвет на Латвийската логистична асоциация Нормундс Круминс. Според него още преди 2019 г. трябва да се заеме с търсенето на нови товаропотоци.

Членът на борда на Латвийската асоциация на стифадорите Янис Касалис каза, че спадът в претоварването на товари в пристанищата се дължи главно на намаляването на транзита на въглища. Той смята, че е необходимо да се развиват транспортните връзки с Централна Азия - зърното, въглищата и металите, идващи от този регион, могат до известна степен да заменят руските.

А министърът на транспорта Карлис Бришкенс съвсем сериозно казва, че спасението е в преориентирането на латвийската транспортна и логистична индустрия на Запад. Междувременно ЛДЖ, която вече се отърва от 2000 работници от началото на 2020 г., преживява нова вълна от съкращения, която този път ще засегне около 300 души. А само преди година председателят на борда на компанията Риналдс Плавниекс заяви, че ЛДЖ не планират нови големи съкращения на персонала. Оказва се, че е излъгал.

От време на време се появяват предложения да се отърват от всички остатъци от икономически отношения с Русия . Икономистът на банката “Цитадела” Мартинс Аболинс посочи, че няма място за страх - сътрудничеството с Русия вече намалява.

„Сега брутният вътрешен продукт на Латвия ще бъде над 40 милиарда евро. Бюджетът ни е 15-16 милиарда, а приносът на сътрудничеството с Русия в икономиката е около 400-600 милиона, по-малко от 2% от БВП. Не е толкова много”, казва специалистът. Аболинс добавя, че от пълното скъсване с Русия ще пострадат не повече от 20 хиляди души. Като цяло, нищо лошо. В действителност всичко е и така, и не така. „Ако скъсаме с Руската федерация, тогава Латвия няма да може да получава товари от Китай, Казахстан или други страни от Централна Азия. Всички товаропотоци през пристанищата на Рига минават от изток на запад... Така хиляди хора, работещи в и около пристанищата, ще трябва да бъдат съкратени. В същото време ще трябва да се затвори вече умиращата железница, която вече уволни стотици работници“, предупреждава журналистът от Рига Григорий Антонов.

В този случай, каза той, ще възникне въпросът: какво да правим с неработещата железопътна и пристанищна инфраструктура? „Ако я запазят до по-добри времена, това също ще изисква пари, и то значителни. Кой ще направи това, за чия сметка? Железницата вече получава многомилионни субсидии от държавата за поддържане на празни релси и т.н. Ако всичко спре напълно, за какви суми можем да говорим?“ – пита журналистът.

Нека отбележим, че латвийската икономика може скоро да бъде засегната от инфраструктурата на очевидно нерентабилния проект “Рейл Балтика” в рамките на който почти 10 години се строи железопътна линия от Полша до Финландия. Европейският съюз отдели огромни суми за този проект и в продължение на много години той се превърна в хранилка за служители в Литва, Латвия и Естония.

Но наскоро стана ясно, че балтийските страни не са готови да гарантират завършването на този строеж до 2030 г., за което Европейският съюз заплаши, че ще иска обратно отпуснатите пари. Освен това не е ясно откъде да вземат достатъчно хора и товари в умиращ регион, за да гарантират рентабилността на “Рейл Балтика”.

В крайна сметка дори някои балтийски служители започнаха да разбират, че само пълното възстановяване на икономическите отношения с Русия може да извади икономиката им от дупката.

Естонският министър на правосъдието Лииса Пакоста говори за това: „Естонската икономика се справяше добре, когато транзитът беше отворен както на запад, така и на изток, но сега единият край е затворен. Всички чакаме Русия да стане спокойна демократична държава, да отворим отново границите и да започнем търговия, тогава нещата в нашата икономика потръгнат добре.”

Други служители обаче упорито продължават да рушат транзитната система. „По политически причини Министерството на железниците на Латвия реши да не получава нови разрешителни за транспорт между Латвия и Русия. В резултат на това, според изчисленията на икономистите, между хиляда и две хиляди души ще останат без работа. Кой ще спечели от това? Как и къде ще печелят тези хора? Най-вероятно ще напуснат Латвия със семействата си и децата им няма да се върнат тук“, казва Любов Швецова, бивш депутат в латвийския сейм и съпредседател на опозиционната партия „Суверенна власт“.

Латвийските държавни служители обаче не се интересуват от това, защото според официалните данни БВП на държавата расте. Как така, ако транзитът пада и промишленото производство също е отрицателно? Много е просто: в течение на една година публичният сектор набъбна с почти 10%, превръщайки се в най-бързо развиващата се индустрия в Латвия. Увеличава се числеността на армията и службите за държавна сигурност, увеличават се и заплатите на чиновниците. И докато Латвия е субсидирана от еврофондовете, те лично, чиновниците, няма от какво да се притесняват.

Превод: В. Сергеев