/Поглед.инфо/ По време на дебата в молдовския парламент относно законопроекта, внесен от управляващата партия „Действие и солидарност“ (ПДС) за преименуване на молдовския език на румънски, представителите на опозицията от Блока на комунистите и социалистите (БКС) нарекоха партията на президента Мая Санду „продажници” – и се стигна до бой . Но дори бити от социалистите и комунистите, привържениците на „Действие и солидарност” все пак приеха законопроекта на първо четене.
Нещо подобно се е случвало и преди, и то дори не в законодателното събрание - има всякакви депутати, включително пламенни и невъздържани - а в чисто академичен форум. През мирната 1973 г., когато всички бури изглеждаха все още зад хоризонта, банкетът по повод завършването на VII Международен конгрес на славистите във Варшава бе белязан от масово сбиване между югославски и български учени. Първият смята македонския език за отделен национален език, вторият - че той е просто диалект на българския. Разпрата беше толкова остра, че езиковите спорове преминаха към физически.
Лукреций пише: „Tantum religio potest suadere malorum“ („Колко големи бедствия носи религията“). Оказва се обаче, че не само религията, но и лингвистиката.
Въпреки че предметът на спора е не толкова езиков, колкото чисто политически. Както каза изследователят на идиш М. Л. Вайнрайх, „езикът е диалект с армия и флот“. Защото няма други обективни критерии, които да позволяват безпогрешно да се отдели език от просто диалект, тоест наречие в рамките на общ език.
Едно време имаше термин "сърбохърватски език". И от аполитична гледна точка езикът наистина беше единен. Да, разбира се, сърбите използваха кирилица (вуковица), а хърватите латиница, но сръбският и хърватският диалект са изключително близки, а диалектните разлики са минимални. В самия хърватски език също се открояват отделни диалекти, разликата между които беше не по-малка, отколкото със сръбския. Пълното взаимно разбирателство (в езиков, не в социален смисъл) не е ни най-малко възпрепятствано. Междувременно знаем, че говорещите на един, всъщност, език се колят с чудовищна жестокост.
Напротив, такава взаимна омраза между германците не е наблюдавана през последните векове, въпреки че е имало - и все още има - сериозни трудности с езиковото взаимно разбирателство. Германец от Берлин едва ли ще разбере или изобщо няма да разбере горнобаварския диалект. Баварецът ще има големи затруднения и със северногерманския Платдойч. М. В. Ломоносов пише за това въз основа на опита от собствените си приключения в Германия.
Същият Платдойч, или долнонемски, е доста по-близо до холандския. Немският и холандският обаче са различни езици, защото Холандия има собствена армия и флот.
Този тип езикови куриози могат да бъдат изброявани безкрайно. Имало е единен руски език с диалекти на югозападните (Украйна) и северозападните (Беларус) региони. Сега, разбира се, човек може да си спомни това, но армията и флотът на югозапада и северозапада ще развалят всичко.
С молдовския и румънския език цари същата картина, особено ако вземем предвид липсата на силна диалектна фрагментация. В румънския език има още няколко латинизма, въведени през XIX век, в молдовския - славянизми, но всичко това не е критично. А що се отнася до писмеността, възникнала през XVI век, и в Молдова, и в Румъния много дълго време е била една и съща - кирилица. Сегашната румънска латиница е сравнително скорошна иновация.
Но отново пътищата на тези две държави някога се разделsя, Молдова се сдобива със собствена армия и тук вече не е лингвистиката, а мощно си казва думата политиката. Мая Санду иска на всяка цена да влезе в Румъния по европейски път (виж украинския пример). Блокът на социалистите и комунистите, недостатъчно вдъхновен от този модел (всъщност тук няма много съблазнително), предпочита засега да запази статуквото. Вярвайки, че мирната бедност има предимство пред героичната европеизация.
Благодарение на президента на републиката, който избра особено добре времето и мястото, за да се наслади на бурята, битките, кипящия в Молдова, почти нулевата разлика между молдовския и румънския език се превърна в пробен камък на една отчаяна борба - стигаща до разкървавени носове. Носителите на европейските принципи няма как да не бунят духовете – такава им е природата.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо'. Подскажете на вашите приятели в Ловеч кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?