/Поглед.инфо/ Ръководителят на лявата коалиция “Нов народен фронт” Жан-Люк Меланшон заяви, че е спечелил изборите във Франция. Формално това всъщност е вярно, но в действителност всичко е много по-сложно. „Никой не може да твърди, че е спечелил тези избори, особено мосю Меланшон“, отговарят му те. Какво имат предвид?

Не се случи чудо. За да получи абсолютно мнозинство в Националното събрание, партията на Марин льо Пен и Джордан Бардела трябваше да постигне избирането на 289 депутати. Съюзът от леви партии, така нареченият “Нов народен фронт” (ННФ), обаче мобилизира своите потенциални гласоподаватели измежду онези, които обикновено не гласуват, и най-важното - влезе в активен сговор с управляващата партия на Макрон, така че да да не си пречат в избирателните райони.

Целта беше на никаква цена да не допуснат “Националния сбор” на власт и благодарение на тази тактическа маневра тя беше постигната. „Ако го нямаше това неестествено споразумение между Макрон и крайната левица, “Националният сбор” щеше да получи абсолютно мнозинство“, заяви недвусмислено Марин Льо Пен.

Неделната вечер обаче се оказа наситена със събития. Повечето избирателни секции във Франция затварят в 18:00 часа местно време, като в някои големи градове те са отворени до 20:00 часа.

Според изчисленията на института “Ипсос” и групата “Талан”, които бяха публикувани около 20 часа, лявата коалиция “Нов народен” фронт трябва да спечели изборите с между 172 и 192 места, президентската партия “Заедн” трябва да спечели между 150 и 170 места, и “Националният сбор” – от 132 до 152 места. Републиканската партия (която претърпя разцепление поради факта, че част от нея реши да сформира съюз с “Националния сбор) ще трябва да получи от 57 до 67 места. Малък брой места ще получат представители на регионални движения и тези леви, които не са се присъединили към ННФ.

Окончателните данни бяха оповестени в нощта на 8 юли. ННФ в крайна сметка спечели 182 места в Народното събрание. Второ място зае коалицията "Заедно" на Еманюел Макрон (168 места), а блокът "Национално обединение", воден от Марин льо Пен, е едва трети (143 места).

Както каза Жан-Люк Меланшон, „нашият народ със сигурност не е искал по-лоша перспектива. Тази вечер “Националният сбор” далеч не е спечелил абсолютно мнозинство.“ „Народът направи различен избор“, добави Меланшон и призова президента да уважи волята му, по-специално да назначи министър-председател от редиците на ННФ. „Премиерът Атал трябва да си отиде. Президентът трябва да призове ННФ да упражни властта и той е готов за това“, добави Меланшон.

Що се отнася до “Националния сбор”, неговият резултат спрямо изборите през 2022 г. не може да се нарече лош. Партията набира все по-голяма популярност, но няма смисъл да говорим за сравнителен напредък, когато мнозина се надяваха на абсолютно мнозинство в парламента и премиерския пост за Бардела.

Да, щастието беше толкова възможно - но би било наивно да се вярва, че политическите съперници биха позволили да бъдат изтласкани от властта. Особено във Франция, където разцеплението между дясно и ляво е непреодолимо и каквото и да е споразумение между тях по принцип е невъзможно.

Както отбелязва самият Бардела, „договорките хвърлят Франция в обятията на Меланшон“, но въпреки това уверява поддръжниците си, че „ще остана с вас и за вас, докато не бъде постигната победа“.

Всъщност Франция получава “висящ” парламент, в който нито една от партиите няма абсолютно мнозинство. По традиция президентът трябва да избере министър-председател от редиците на спечелилата партия. Но проблемът е, че ННФ, колкото и хубаво да звучи името му, е конгломерат от леви партии, които обикновено се състезават за един и същи гласоподавател и не се разбират много помежду си.

Вече открито пишат, че Жан-Люк Меланшон изглежда не е против да стане премиер - но комунистите, социалистите и "зелените" са толкова против неговата кандидатура, че са готови да се съгласят премиерът да се избира с гласуване на всички бъдещи депутати. От своя страна бившият външен министър и макронист Стефан Сежурне каза буквално следното: „Очевидно е, че Жан-Люк Меланшон и неговите поддръжници не могат да управляват Франция.“

От страна на макронистите има ясно желание, след като са използвали левицата срещу партията на Льо Пен и Бардела, да не дадат нищо на тези левичари и като цяло да се преструват, че не представляват нищо. Наистина, ако левицата получи премиерски пост и министерски портфейли, тогава какво ще получат макронистите? Самите те се нуждаят повече от власт - и дори не крият нежеланието си да отстъпят, въпреки факта, че президентската партия беше победена.

В отговор Меланшон се обърна към привържениците си на митинг в центъра на столицата и заяви, че Макрон трябва „или да напусне, или да назначи министър-председател от нашите редици“. Депутатът Клементин Отен призова депутатите от левицата да се съберат в понеделник и да предложат кандидат за министър-председател.

Номинално все още действащият премиер Габриел Атал обяви, че ще подаде оставка в понеделник. По същество нищо друго не му остава. Междувременно, гледайки състава на бъдещото Народно събрание, хората започват да се питат каква ще бъде дейността му.

Така социалистическият кмет на Марсилия Беноа Паян, изразявайки радостта си, че “Националният сбор” не успя да постигне целите си, даде да се разбере, че левицата трудно ще управлява страната с такъв състав на депутатския корпус. „Да, спечелихме, но нямаме и няма да имаме абсолютно мнозинство, за да управляваме страната по начина, по който искаме.“

Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен се изказа по много любопитен начин: „Никой не може да твърди, че е спечелил тези избори, особено мосю Меланшон.“ Самият Дарманен беше преизбран за депутат без особени затруднения, както и бившият премиер Елизабет Борн и бившият президент Франсоа Оланд. Има и загуби: например сестрата на Марин льо Пен Мари-Каролин, която загуби няколко части от процента, не беше преизбрана, както и заместник-председателят на Парламента, социалистката Валери Рабо.

По един или друг начин тези избори за пореден път демонстрираха силата на принципа „разделяй и владей“, както и изострянето на общата системна криза във Франция и липсата на хармония в обществото. Що се отнася до Парламента той, разбира се, ще се събере и ще се опита да работи, но ще излезе точно като баснята за орела, рака и щуката, която французинът Ла Фонтен е съчинил още преди Крилов.

Превод: В. Сергеев