/Поглед.инфо/ Марин льо Пен беше най-силният глас в страната срещу инициативата за изпращане на сили на НАТО в Украйна. Задочният спор с непопулярния президент Макрон укрепва нейната позиция. Западните анализатори признават, че тя има най-големи шансове да ръководи Франция през следващите години. Колко реално е това?
"Гласът на милиони"
"Макрон се опитва да се прави военен лидер, но той говори толкова безгрижно за живота на нашите деца. Говорим за мир или война в нашата страна", отговори Льо Пен на изявлението на френския президент в социалната мрежа “Екс”. По-късно тя произнесе унищожителна реч в Националното събрание относно плановете на Макрон.
„Като потвърди, че изпращането на сухопътни войски не е изключено, Еманюел Макрон направи още една стъпка към обща война. Г-н министър-председател, ще предадете ли на президента на републиката гласа на милионите французи, загрижени от тези коментари?“, обърна се Льо Пен към правителствения ръководител. И обра овациите. И не само сред съпартийците от фракцията на “Националния сбор”.
Досега във Франция няма сериозни проучвания за това как населението е възприело войнствената инициатива на Макрон. Но Льо Пен едва ли преувеличава, когато говори за „гласа на милиони“. “Националния сбор” е силно представен в парламента: 88 депутати от 577. Социологическите проучвания показват, че политическото значение на НС непрекъснато нараства.
Все по-близо до победата
Проучване от февруари на Френския институт за обществено мнение (ИФОП) показва: Льо Пен е предпочитаният президент на страната. Следващите президентски избори са едва през 2027 г. А сега щеше да събере 36% на първия кръг. Най-близкият конкурент, премиерът Габриел Атал, има 22%.
На втория тур Льо Пен щеше да получи 51%. Това е груба версия, като се вземат предвид само привържениците на „Националeн сбор“. Освен тях има и други десни сили като партията “Реконкиста” на Ерик Земмур с рейтинг от шест процента. Ясно е, че тези избиратели няма да отидат при Атал.
Това обаче не е изненада. Директорът на ИФОП Жером Фурке призна още през юли 2022 г. след избирането на Макрон за втори мандат: Льо Пен е способна да стане президент. И сега той казва: сценарият за победа на НС „никога не е бил толкова правдоподобен“.
Дясното се консолидира
Позицията на Льо Пен се засилва и след оттеглянето от поста шеф на “Националния сбор”. В момента тя оглавява само парламентарната фракция на партията, формален лидер на НС е Жордан Бардела. Но той не се превърна в системообразуваща фигура за десницата.
Льо Пен е авторитетна и в Европа като цяло. Около нея се обединяват консервативните сили на ЕС, тя си сътрудничи с унгарския премиер Орбан, лидера на влиятелната италианска “Лига” Матео Салвини и “Алтернатива за Германия”. Изборите за Европейски парламент ще се проведат през лятото. Спечелвайки мнозинство там, консерваторите ще могат да коригират политиката на Брюксел.
„След четири месеца гласоподавателите може да се усъмнят в това, което наричат “опасностите от националистическата дясна партия“, отбелязва френският политолог, доктор на историческите науки Елен дьо Лозун, „Съмнително е, че управляващите елити ще бъдат в състояние да настрои хората срещу консерваторите”, допълва той.
“Франция е разделена. АФП и редица известни вестници наричат НС „крайнодесни“, други издания предпочитат термините „популисти“ и „националисти“. „Национален сбор” не готви връщане към фашизма, то спазва закона. Активно участва в демократичния живот", подчертава Жан-Ив Камю, специалист по крайнодесните движения в Европа от мозъчния тръст ИРИС. И добавя, че Земмур в много отношения е „много по-радикален от Льо Пен".
Сплашването не работи
Бенджамин Хадад, депутат от партията на президента “Възраждане”, също е съгласен, че вече няма политически смисъл да се демонизира НС. "Ние се борим с тяхната платформа и ценности. Смятаме плановете им за опасни за страната и Европа. Но не мисля, че трябва да предприемаме морализаторски подход - не работи. Позоваването на историята е по-малко ефективно от обсъждането на програмната точка по точка“, казва Той.
Самият Макрон обаче се оказа в неудобна ситуация, след като гласува в края на 2023 г. законопроект за имиграцията. Имаше много общо с програмата НС. Льо Пен подкрепи закона. „Възраждане“ се опита да се дистанцира от подобно „обединение“, като посочи, че би се справило и без опозиционни гласове. Това обаче не попречи на Льо Пен и Бардела да нарекат инцидента „идеологически триумф“ на тяхната партия.
„Ренесансът“ на Макрон губи и в друго направление. Протежето на президента, премиерът Атал, трябваше да служи като противотежест на НС и младия Бардела. Съдейки по анкетите, това не се случи.
Основното постижение на “Националния сбор” е интегрирането в политическата система. Гласуването на законопроекта за миграцията беше повратна точка в този смисъл. Льо Пен излезе от мълчаливата опозиция, за да взаимодейства, и освен това го обърна в своя полза. Избирателите я виждат не като опасна сила, а просто като политик. Ако през 2002 г. Жан-Мари льо Пен загуби президентските избори от Жак Ширак под лозунгите „За крадец, но не и за фашист“, днес подобна реторика не работи, казва Доминик Рение, директор на френския аналитичен център “Фондапол”. „Страхът от десните е надценен в общественото мнение. Хората смятат, че Льо Пен е като тях”, казва той.
Ситуацията в чужбина също оставя своя отпечатък. Например в Италия, където премиерът Джорджа Мелони е на власт от година и половина. Преди изборите тя често беше обвинявана в откровен фашизъм и планове за разрушаване на европейския ред. Всъщност тя демонстрира умереност и на моменти дори очевидна лоялност към Брюксел. В такива условия за центристите става все по-трудно да играят на картата „заплаха отдясно“. Всичко това засилва Льо Пен.
Превод: В. Сергеев