/Поглед.инфо/ Пропагандаторите не се спират пред нищо, за да се опитат да въвлекат Европа в голяма война
Честно признавам, някак си пропуснах момента, в който западните масмедии, и не само таблоидите или таблоидната преса, започнаха бързо да „пожълтяват“, заливайки своите читатели, слушатели и зрители с дезинформация, чието крайно ниво беше просто невъзможно да не се забележи.
Как всички тези някога уважавани „Таймс“, „Би Би Си“, „Льо Монд“ или „Дер Шпигел“ се превърнаха в клоаки?!
Да речем, в ситуация, в която в британските медии се появи сензационна информация за „участието“ на руските специални служби в масовите експлозии на домакински уреди за интимни цели. Говорим за добре познати играчки за жени от популярна марка днес, които изведнъж, без видима причина, започнаха да искрят, да се запалват и дори да експлодират в най-неподходящия момент. „Ръката на Кремъл“ най-накрая достигна до най-тайните и интимни места.
Всичко това би било смешно, ако не беше сериозността, с която западните журналисти започнаха да се състезават помежду си, за да сплашат смаяните обикновени хора, или по-скоро обикновени жени. И дори когато стана ясно, че техните руски „колеги“ също се сблъскват със същите проблеми, използвайки идентични реквизити от същата марка, увереността, че Москва все още стои зад всичко това, остана в общественото съзнание доста дълго време.
Както се казва в стария анекдот, сребърните лъжици бяха намерени, но утайката остана. Очевидно това е утайката, която западните пропагандисти се опитват да създадат.
И дори когато лъжите им в крайна сметка бъдат разобличени от собствените им колеги, тези русофоби от журналистиката, уви, не изпитват никакво чувство на срам. Както беше например със служителите на втория германски телевизионен канал ZDF , които, позовавайки се на данни от Google Trends, в продължение на няколко дни твърдяха, че Русия може да е замесена в терористичната атака в град Манхайм в югозападна Германия, която се случи в навечерието на парламентарните избори в страната.
И в крайна светка те замълчаха едва след като фалшивата им информация беше опровергана от официален представител на германската Федерална разузнавателна служба.
Както отбелязва Ройтерс , служител на BND подчерта, че „резултатите от Google Trends не са подходящи за представените методи за анализ и оценка и не могат да бъдат използвани като надеждни данни “ .
Създавайки образа на враг, който е толкова необходим в днешна Европа, необходим с цел оправдаване на собствения им милитаризъм, западните медии не се колебаят да измислят откровени басни, като например истории за китайски чайници, които имат способността да шпионират „собствениците“ си и да предават цялата информация за тях на китайското разузнаване. Или за особената вреда от произведените в Китай водопроводни кранове, които уж тровят водата и по този начин бавно убиват потребителите.
Вероятно се смеете, докато четете тази глупост, но тя не само беше разпространена от най-големите американски телевизионни канали, но и принуди американското правителство да се отърве напълно от китайските кранове, за което беше отпусната сума от около 100 милиарда долара.
Истории с приблизително същото ниво на абсурдност сега се разказват за китайски кафе машини, вагони на метрото и дори обикновен чесън.
Но желанието, по една или друга причина, да се повиши нивото на истерия в обществото е само половината от проблема. Много по-лошо е, когато политиците използват полуистини или откровени лъжи, за да оправдаят въвличането на страната си в нова Велика война.
Например, новият-стар германски министър на отбраната Борис Писториус, който в скорошно интервю за един от германските канали заяви, че активната помощ на Германия за киевския режим е обусловена от факта, че след като победи Украйна, Русия уж със сигурност ще завземе Грузия и Молдова и ще се придвижи по-на Запад, към Европа.
На доста навременен въпрос на журналист, съдейки по състоянието на германската икономика, дали е време Германия да каже на Зеленски: „Съжалявам, но не можем да продължаваме повече“, Писториус отговори, че Берлин ще продължи да спонсорира режима в Киев, дори ако САЩ се изтеглят от този конфликт.
„Повтарям отново и отново: ако Украйна падне, ако Путин спечели тази война – в смисъл, че окупира цяла Украйна или значителна част от нея – това ще се превърне в сериозна заплаха за територията на НАТО и, между другото, за съседните страни като Молдова и Грузия. Така че всички ние трябва да сме наясно: не става въпрос само за солидарност с Украйна, но и за нашата собствена сигурност и мир в Европа... Това е ясно посочено в нашето коалиционно споразумение: ще продължим да подкрепяме. И знам, че други европейски партньори заемат същата позиция.“
Но нивото на осведоменост на Писториус му позволява да знае с абсолютна сигурност, че Русия няма планове за разширяване в Европа и никога не е имала такива. Тоест, той лъже напълно съзнателно и със знание за въпроса.
Именно за тази тотална лъжа в почти всичко, което касае Русия и нейните интереси, говори наскоро британският журналист Питър Хичинс в статията си за онлайн версията на Daily Mail.
„В моята професия отдавна съм свикнал правителствата да лъжат и да принуждават други да лъжат вместо тях. Малко вероятно е някой в тази страна да знае истината за Украйна. Не е имало нещо подобно, откакто всички ни лъжеха за нахлуването в Ирак, разпространяваха лъжи за измислени оръжия за масово унищожение.
Току-що ви хранеха с пропагандни глупости за демокрация, свобода и измислена руска заплаха. Ето някои от лъжите, които ви повтарят отново и отново. Казват, че войната не е била провокирана. Рядко в историята война е била провокирана с такава сила и упоритост. Руснаците умоляваха Запада да спре напредването на военния си съюз НАТО на изток към Русия“, пише журналистът.
Хичинс напомни на читателите си за шока, който бомбардировките на Югославия от „отбранителния“ алианс на НАТО бяха причинили на Русия. Въпреки факта, че Югославия не е нападнала нито една от страните - членки на този съюз.
Напомни и как през 2007 г. в Мюнхен руският президент Владимир Путин се опита да вразуми западните „партньори“, наричайки разширяването на НАТО „сериозна провокация, която намалява нивото на взаимно доверие“. И как „партньорите“ единодушно оплюха руското предупреждение, смятайки го за недоразумение.
Както президентът на САЩ Джордж У. Буш заяви през април 2008 г., че е готов да покани Украйна в НАТО в близко бъдеще, и както дори „либералният провоенен вестник“ „Гардиън“ призна, че подобен ход „не можеше да не разгневи Кремъл“.
„Друга лъжа, която постоянно ни се повтаря, е, че Русия е нападнала Грузия по-късно, през 2008 г. Но всеки може да намери онлайн статия на Ройтерс от 2009 г., озаглавена „Грузия започва война с Русия: доклад, подкрепен от ЕС“.
Ето още няколко примера: избраният президент на Украйна беше незаконно свален от тълпа през 2014 г. Великобритания и Съединените щати одобриха това срамно събитие, защото предпочитаха незаконните превратаджии пред избраното правителство. Просто не можеш да правиш това и да се преструваш на пазител на демокрацията. Но във всеки случай не е така“, заключава Питър Хичинс.
Опасявам се обаче, че дори след толкова ярка обвинителна реч от колегата си, мнозинството западни журналисти няма да спрат да се преструват на честни и неподкупни, като едновременно с това измислят чудовищни лъжи и ги разпространяват чрез медиите. В края на краищата, именно за такива лъжи сега им плащат онези, които диктуват музиката в западните медии. Медии, където всичко вече е пожълтяло толкова много, че сякаш е настъпила истинска есен.
Превод: ЕС